Гинка Василева - дългогодишен председател на КНСБ – Добрич, бе удостоена с награда за цялостен принос в развитието на синдикалното движение в България на името на проф. Кръстьо Петков. Отличените получиха плакети и грамоти на специална церемония по случай 29-годишнината от създаването на КНСБ лично от президента на конфедерацията Пламен Димитров. Как приема наградата и с какво се занимава след 24 години начело на местната организация сподели Гинка Василева в интервю за Медийна група „Добруджа“.
- Г-жо Василева, след толкова години като синдикален лидер и защитник на правата на работещите липсва ли Ви работата?
Може да се каже, че първата година много ми липсваше ежедневието. Постепенно започнах да свиквам на повече спокойствие, на повече време за мен и семейството ми. Но трябва да кажа, че това, за което сме работили много време, ще продължи да ми липсва до края на жизнения ми път. Тъй като аз отдадох на КНСБ 27 години – от учредителния конгрес през 1990 г. в зала 1 на НДК до 2017-а активно в защита правата на работниците и служителите.
- За 29-ата годишнина на синдиката 28 души бяхте отличени с голямата награда на името на проф. Кръстьо Петков. Как се почувствахте?
Разбирайки, че ще получа наградата, бях изключително развълнувана, изключително благодарна, че президентът на КНСБ Пламен Димитров и ръководството са се сетили и за мен да бъда отличена със специалната награда – плакет за цялостен принос в развитието на синдикалното движение в България. Мисля, че от 1992 до 2017 г. аз и екипът, с който работих, положихме много усилия, за да се борим в защита на правата на работниците и служителите. Преминахме през много етапи на развитие на синдикалното движение. Споделих с колегите, с които съм работила, и със семейството ми, че това за мен е най-голямата награда, която съм получила.
- След като Вие се оттеглихте, нямат ли нужда от защита работещите? Ние не знаем дали КНСБ в Добрич работи, или не?
КНСБ в Добрич работи. Имат проблеми работниците и служителите - както в бюджетния, така и в материалния сектор. Мисля, че онова, което липсва на колегите, които останаха, са публичните изяви и оповестяване на това, което правят. Трябва да се споделят успехите и резултатите, които се постигат, трябва да се споделят нерешените проблеми… Защото, вероятно, има много такива. Не е възможно те да бъдат решени само от една организация. Всичко, което КНСБ – Добрич, постигна, бе благодарение на екипа, с който работих, на всички институции, Областна управа, всички кметове, Общински съвети, работодателските организации и самите работодатели. Иначе сам човек нищо не би постигнал. И онова, което правихме чрез Вас, достигаше до хората, достигаше до гражданите, достигаше до институциите. И така хората разбират, че я има организацията, че могат да се доверят на тази организация и на хората, които работят в нея, за да се опитат да им бъдат решавани проблемите. Така че независимо през какви етапи ще минава синдикатът ни, как ще се развиват технологиите, българските работници винаги ще имат нужда от защита на своите права, на своето достойнство, за по-добър живот.
- Вие посъветвахте ли Ивелина Василева - Вашата наследничка, да откликне на желанието на медиите да бъде по-активна в работата с тях?
Всичко съм споделила и казала. Надявам се, че за това трябва време. Аз си давам сметка, че, когато започнах работа, не познавах никого. Твърде тежък период изживява всеки, който започне работа в тази организация. Затова мисля, че Вие й дадохте достатъчно време, толеранс от година и половина. Надявам се, че ще я видя и ще имаме такъв разговор, ще я посъветвам, че синдикалните членове на КНСБ – Добрич, заслужават работата и постигнатите резултати чрез колективното договаряне и други да бъдат достояние до медиите. Така се стига до по-голяма гласност, така се гради повече доверие в институцията, в хората, които я представляват. Това е важно за самия синдикат.
- Сигурна съм, че и след като се оттеглихте, следите какво се случва в България и в Добрич. За какво бихте извели хората на 1 май - на Вашия празник? За какво бихте воювали, макар и вече в заслужен отдих?
Трябва да кажа, че все още работя за КНСБ. Не знам как ще Ви прозвучи, но съм консултант на президента Пламен Димитров по проблемите на общинските бюджети и работата, която трябва да вършат моите колеги от териториалните структури в страната по отношение на бюджетните организации.И да, аз бих повела работниците и служителите на 1 май. Това е най-синдикалният празник. Знаете, че години наред ние го чествахме в Добрич. Надявам се и сега колегите да продължат тази традиция. Бих повела хората на първо място за по-добро заплащане. Мисля, че в това отношение има да се свърши много работа - в част от бюджетните дейности, за което и аз работя в момента, подготвяме редица предложения до правителството във връзка с Бюджет 2020. Тоест, това е битка, която трябва всеки ден да се води, която трябва ежегодно да стои на вниманието на синдикалните лидери и в която трябва да се отчита има ли постигнати резултати, защото за хората това е най-важно. И на второ място – бих повела работниците и служителите за малко повече свобода на работното място. Защото, независимо какво се пледира в публичното пространство, работниците са безправни. Хората трябва спокойно да споделят със своя работодател проблемите си – както на работното място, така даже в личен и семеен план, за да могат да се чувстват по-сигурни и по-спокойни. Така и ще има по-голям резултат от тяхната работа. Материалният сектор ще има по-висока производителност, бюджетният – по-добро обслужване и по-добро качество. Има какво да се желае и в двете сфери. Така че работа пред синдиката в това отношение има много.
- Г-жо Василева, след толкова години като синдикален лидер и защитник на правата на работещите липсва ли Ви работата?
Може да се каже, че първата година много ми липсваше ежедневието. Постепенно започнах да свиквам на повече спокойствие, на повече време за мен и семейството ми. Но трябва да кажа, че това, за което сме работили много време, ще продължи да ми липсва до края на жизнения ми път. Тъй като аз отдадох на КНСБ 27 години – от учредителния конгрес през 1990 г. в зала 1 на НДК до 2017-а активно в защита правата на работниците и служителите.
- За 29-ата годишнина на синдиката 28 души бяхте отличени с голямата награда на името на проф. Кръстьо Петков. Как се почувствахте?
Разбирайки, че ще получа наградата, бях изключително развълнувана, изключително благодарна, че президентът на КНСБ Пламен Димитров и ръководството са се сетили и за мен да бъда отличена със специалната награда – плакет за цялостен принос в развитието на синдикалното движение в България. Мисля, че от 1992 до 2017 г. аз и екипът, с който работих, положихме много усилия, за да се борим в защита на правата на работниците и служителите. Преминахме през много етапи на развитие на синдикалното движение. Споделих с колегите, с които съм работила, и със семейството ми, че това за мен е най-голямата награда, която съм получила.
- След като Вие се оттеглихте, нямат ли нужда от защита работещите? Ние не знаем дали КНСБ в Добрич работи, или не?
КНСБ в Добрич работи. Имат проблеми работниците и служителите - както в бюджетния, така и в материалния сектор. Мисля, че онова, което липсва на колегите, които останаха, са публичните изяви и оповестяване на това, което правят. Трябва да се споделят успехите и резултатите, които се постигат, трябва да се споделят нерешените проблеми… Защото, вероятно, има много такива. Не е възможно те да бъдат решени само от една организация. Всичко, което КНСБ – Добрич, постигна, бе благодарение на екипа, с който работих, на всички институции, Областна управа, всички кметове, Общински съвети, работодателските организации и самите работодатели. Иначе сам човек нищо не би постигнал. И онова, което правихме чрез Вас, достигаше до хората, достигаше до гражданите, достигаше до институциите. И така хората разбират, че я има организацията, че могат да се доверят на тази организация и на хората, които работят в нея, за да се опитат да им бъдат решавани проблемите. Така че независимо през какви етапи ще минава синдикатът ни, как ще се развиват технологиите, българските работници винаги ще имат нужда от защита на своите права, на своето достойнство, за по-добър живот.
- Вие посъветвахте ли Ивелина Василева - Вашата наследничка, да откликне на желанието на медиите да бъде по-активна в работата с тях?
Всичко съм споделила и казала. Надявам се, че за това трябва време. Аз си давам сметка, че, когато започнах работа, не познавах никого. Твърде тежък период изживява всеки, който започне работа в тази организация. Затова мисля, че Вие й дадохте достатъчно време, толеранс от година и половина. Надявам се, че ще я видя и ще имаме такъв разговор, ще я посъветвам, че синдикалните членове на КНСБ – Добрич, заслужават работата и постигнатите резултати чрез колективното договаряне и други да бъдат достояние до медиите. Така се стига до по-голяма гласност, така се гради повече доверие в институцията, в хората, които я представляват. Това е важно за самия синдикат.
- Сигурна съм, че и след като се оттеглихте, следите какво се случва в България и в Добрич. За какво бихте извели хората на 1 май - на Вашия празник? За какво бихте воювали, макар и вече в заслужен отдих?
Трябва да кажа, че все още работя за КНСБ. Не знам как ще Ви прозвучи, но съм консултант на президента Пламен Димитров по проблемите на общинските бюджети и работата, която трябва да вършат моите колеги от териториалните структури в страната по отношение на бюджетните организации.И да, аз бих повела работниците и служителите на 1 май. Това е най-синдикалният празник. Знаете, че години наред ние го чествахме в Добрич. Надявам се и сега колегите да продължат тази традиция. Бих повела хората на първо място за по-добро заплащане. Мисля, че в това отношение има да се свърши много работа - в част от бюджетните дейности, за което и аз работя в момента, подготвяме редица предложения до правителството във връзка с Бюджет 2020. Тоест, това е битка, която трябва всеки ден да се води, която трябва ежегодно да стои на вниманието на синдикалните лидери и в която трябва да се отчита има ли постигнати резултати, защото за хората това е най-важно. И на второ място – бих повела работниците и служителите за малко повече свобода на работното място. Защото, независимо какво се пледира в публичното пространство, работниците са безправни. Хората трябва спокойно да споделят със своя работодател проблемите си – както на работното място, така даже в личен и семеен план, за да могат да се чувстват по-сигурни и по-спокойни. Така и ще има по-голям резултат от тяхната работа. Материалният сектор ще има по-висока производителност, бюджетният – по-добро обслужване и по-добро качество. Има какво да се желае и в двете сфери. Така че работа пред синдиката в това отношение има много.
Коментирайте
1 USD = 1.82447 BGN
1 GBP = 2.28285 BGN
1 CHF = 1.99738 BGN
