Започна розоберът край добричкото село Славеево. В масивите на СД „Възход-Арньо“ от пет часа сутрин навлизат розоберачи и до дванадесет по обяд приключва работният им ден. Точно работната ръка е големият проблем, казва в интервю за медийна група „Добруджа“ собственикът на единствения в Добруджа розов масив Йордан Апостолов От години той отглежда 300 дка рози, сорт дамасцена. Необходими са четири пъти повече работници от колкото има на този етап признава Апостолов. По думите му и тази година розоберът е голяма мъка, за собствениците. Промените в климата оказват влияние на цветовете. Рандеманите в началото бяха много лоши, подобряват се , но се върви към края на кампанията, обяснява предприемачът.
В Добруджа розоберът е едва на трети - четвърти ден, започнала е по-късно от Южна България, където климатът е по-мек.
„Корелацията спрямо растенията не е много добра тъй като средно нощните температури са много ниски. Розите закъсняха с цъфтежа, самата кампания закъсня и това ще се отрази на добива, обяснява инж.Таня Аптиева - технолог. Съответно и в дестилерията ще се отрази и добивът ще е по-нисък. Технологичният рандеман е от 3250 тона 3500 тона за 1 кг.розово масло. Тази година ще се увеличи рандемана.
Инж.Аптиева е била преди седмица в Азербайджан и резултатите там са отчайващи за България, като производство и рандеман, казва още Йордан Апостолов. 2150 кг се берат за 1 кг. розово масло там, това в България не е постигано никога и при никакви условия. В голяма конкуренция сме и с турската продукция. В райони Спарта има изнесен български разсад от роза дамасцена, който над 10 години успешно се отглежда в южната ни съседка. Цената съответно е по-ниска , а качеството задоволително.
„България бива измествана от този азиатски център за отглеждане на рози, въпреки, че това е нашият знак – розата и розовото масло.
Масивите са пълни със цвят и се очаква над 1000 кг. от дка, посочва Апостолов, но според него няма да може да се прибере и половината реколта, пак заради липсата на работна ръка. Появи ли са се и рекетьори в бранша на превозвачите, които буквално извиват ръцете на розопроизводителите, като искат плащане за всеки доведен работник.
По 15 лв. на човек искат превозвачите и от там насетне са преговорите със самия работник, който също иска пари като за висококвалифицирани кадри.
На пазара се предлага розово масло от реколта 2022 година, като цената варира от 7800 до 9800 евро за килограм според качеството. Цените са добри, коментира Йордан Апостолов, но не може да се стигне до тях защото няма какво да се реализира. Оскъдни са резултатите и за розопроизводителите от Южна България. Заради студовете и дъждовете, розите абортират и вместо розови цветове, цъфтят в бяло, обяснява още розопроизводителят.
Като бивш депутат и член на ПК по Земеделие в 44-ото НС , Йордан Апостолов коментира и спора около българското розово масло на ниво ЕП. Европейската комисия вече съобщи, че “текущото преразглеждане на Регламента не включва никакъв план за забрана на етеричните масла, като розовото масло”.Въпреки това производителите се притесняват за забрана.
В действителност става въпрос за предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1272/2008 относно класификацията, етикетирането и опаковане на вещества и смеси (CLP). Тази промяна, както и друга – в регламента REACH, контролиращи основно химическата индустрия, са част от Зелената сделка в контекста на Стратегията за устойчивост на химикалите.
В съобщението си ЕК припомни, че етеричните масла са класифицирани като химични вещества не отсега и се регулират като такива в европейското законодателство, което “не води до никакви ограничения”.
Според Йордан Апостолов въпросът е затлачен, изтърван от българска страна. Нашите управляващи са пропуснали момента за защита. Информацията е била налична още през 2021 година. Сега България трябва да доказва ,че няма опасни вещества и не са химически елементите в розовото масло, счита екс депутатът.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
В Добруджа розоберът е едва на трети - четвърти ден, започнала е по-късно от Южна България, където климатът е по-мек.
„Корелацията спрямо растенията не е много добра тъй като средно нощните температури са много ниски. Розите закъсняха с цъфтежа, самата кампания закъсня и това ще се отрази на добива, обяснява инж.Таня Аптиева - технолог. Съответно и в дестилерията ще се отрази и добивът ще е по-нисък. Технологичният рандеман е от 3250 тона 3500 тона за 1 кг.розово масло. Тази година ще се увеличи рандемана.
Инж.Аптиева е била преди седмица в Азербайджан и резултатите там са отчайващи за България, като производство и рандеман, казва още Йордан Апостолов. 2150 кг се берат за 1 кг. розово масло там, това в България не е постигано никога и при никакви условия. В голяма конкуренция сме и с турската продукция. В райони Спарта има изнесен български разсад от роза дамасцена, който над 10 години успешно се отглежда в южната ни съседка. Цената съответно е по-ниска , а качеството задоволително.
„България бива измествана от този азиатски център за отглеждане на рози, въпреки, че това е нашият знак – розата и розовото масло.
Масивите са пълни със цвят и се очаква над 1000 кг. от дка, посочва Апостолов, но според него няма да може да се прибере и половината реколта, пак заради липсата на работна ръка. Появи ли са се и рекетьори в бранша на превозвачите, които буквално извиват ръцете на розопроизводителите, като искат плащане за всеки доведен работник.
По 15 лв. на човек искат превозвачите и от там насетне са преговорите със самия работник, който също иска пари като за висококвалифицирани кадри.
На пазара се предлага розово масло от реколта 2022 година, като цената варира от 7800 до 9800 евро за килограм според качеството. Цените са добри, коментира Йордан Апостолов, но не може да се стигне до тях защото няма какво да се реализира. Оскъдни са резултатите и за розопроизводителите от Южна България. Заради студовете и дъждовете, розите абортират и вместо розови цветове, цъфтят в бяло, обяснява още розопроизводителят.
Като бивш депутат и член на ПК по Земеделие в 44-ото НС , Йордан Апостолов коментира и спора около българското розово масло на ниво ЕП. Европейската комисия вече съобщи, че “текущото преразглеждане на Регламента не включва никакъв план за забрана на етеричните масла, като розовото масло”.Въпреки това производителите се притесняват за забрана.
В действителност става въпрос за предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1272/2008 относно класификацията, етикетирането и опаковане на вещества и смеси (CLP). Тази промяна, както и друга – в регламента REACH, контролиращи основно химическата индустрия, са част от Зелената сделка в контекста на Стратегията за устойчивост на химикалите.
В съобщението си ЕК припомни, че етеричните масла са класифицирани като химични вещества не отсега и се регулират като такива в европейското законодателство, което “не води до никакви ограничения”.
Според Йордан Апостолов въпросът е затлачен, изтърван от българска страна. Нашите управляващи са пропуснали момента за защита. Информацията е била налична още през 2021 година. Сега България трябва да доказва ,че няма опасни вещества и не са химически елементите в розовото масло, счита екс депутатът.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Коментирайте
1 USD = 1.83594 BGN
1 GBP = 2.28431 BGN
1 CHF = 2.02049 BGN
