Горбачов за Чернобил: Не криехме истината в първите дни, просто не знаехме

Онова, което се случи през нощта на 25-и срещу 26-и април 1986 г., не беше авария, а катастрофа от световен мащаб. Но в началото това не проумяваха жителите на Припят, нито на Могильов или Брянщина – районите, които най-силно пострадаха от Чернобил. Нито пък ръководителите на атомната централа и учените. Това пише Олег Хлебников в статия за изданието "Новая газета", цитирана от OFFNews, като анализира случилото се след аварията. В първите дни и членовете на Политбюро не разполагаха с пълна и достоверна информация, но трябваше да вземат решения. А на 1 май в Киев се състоя традиционно веселата манифестация, която този път се римуваше със страшната дума „радиация“. А в онези дни беше смъртно опасно дори за малко да излезеш от дома. В Чернобил и Припят по дворовете играеха деца – времето беше хубаво, пролетно. Никой от заразените територии не получи респиратори. Дори и членовете на правителствената комисия, пристигнали спешно в Чернобил и останали да нощуват там. После тръгнаха слуховете – за рижавата гора, за двуглави телета с по три очи и за някакви чудовища. А народът, както е известно, при непоправима трагедия гледа да понижи градуса й. Дори с шеги. Оттам идват и доста циничните анекдоти като „Знаете ли какъв е новият герб на Украйна? – Двуглав хохол!“ (хохол – иронично нарицателно за украинец, идващо от дългите перчеми на казаците - бел. ред.).
Но Беларус пострада дори повече от Украйна – розата на ветровете прати облака до Брянск, Тула, даже до Швеция. Когато станаха ясни мащабите на катастрофата, държавният глава Михаил Горбачов категорично настояваше за прозрачна информация и определи случилото се като тежко изпитание за политиката на гласност. И независимо от съпротивата, той провеждаше тази политика, в това число и по отношение на Чернобил. На най-високо държавно равнище бяха заклеймени нехайството, ведомственият монополизъм и укриването на реалната информация за атомната централа. А после, на ниво народ, започнаха подвизите – на огнеборци, спасители, многобройни доброволци. Имаше и мародерства, и стъписващо лекомислие на жителите, които не искаха да напуснат заразените райони. Стана ли Чернобил горчив урок? И да, и не – твърде много са у нас тройкаджиите. Авторът Олег Хлебников цитира президента Михаил Горбачов, който към 26 април 1986 г. е бил генерален секретар на КПСС.
Ето какво разказва Горбачов за аварията в Чернобил: "Всички наши опити през първия, и дори втория ден, да получим информация за мащабите на катастрофата останаха без успех. Аз съм убеден, че правителствената комисия и учените не криеха истината за случилото се. Те просто не знаеха. Че това е така, достатъчно убедително се потвърждава от факта, че членовете на комисия на високо равнище, посетили мястото на аварията, където се намира реакторът, останаха да нощуват в хотел до Чернобил. На вечеря им сервираха обикновена вода и храна. Бяха съвсем до катастрофата, но не използваха респиратори, както и всички, които живееха и работеха там.
 

Коментирайте