Христо Христов: За добруджанския танц се искат много душа и сърце

18.09.2019 г. 15:31:14 ч.
/
Христо Христов: За добруджанския танц се искат много душа и сърце
Христо Христов е роден през 1952 г. в с. Ведрина, община Добричка. Завършва Полувисшия институт за културно-просветни кадри във Варна. Работил е в Профсъюзния дом на културата в Добрич. Три години е бил главен художествен ръководител на Ансамбъл „Албена”. А от 1992 г. започва в Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа” като хореограф, където работи и до днес.
Творчеството на Христо Христов e свързано с първите му стъпки като ръководител. Той е автор на постановките „Еркечки танц “, „Лазарки от Добруджа“, „Гагаузки танц“, „Женски варненски танц“, „Добруджанско веселие“.
 За своята творческа всеотдайност Христов е носител на редица отличия и награди. Получава два пъти  „Златна лира” от  Съюза на българските музикални и танцови дейци, орден „Кирил и Методий“ – награда на Министерството на културата.
За него колегите му твърдят, че е невероятно дисциплиниран и скромен. Отзивчив и всеотдаен – човек, на когото винаги, във всеки момент може да се довериш.
На празничния концерт по случай 65-годишнината на ПФА „Добруджа” заместник-председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци Любчо Василев връчи на Христо Христов „Кристално огърлие”.
Концертът бе своеобразен бенефис, с който хореографът отбеляза последната година от професионалния си път в ПФА „Добруджа”.

 
- Г-н Христов, разкажете за началото на Вашия творчески път…
28 години не са малко време. Това са 28 години, в които съм работил в ПФА „Добруджа”. Роден съм и съм израснал на село. Сред моите близки няма хора, които да са се занимавали с фолклор, но у мен имаше любопитство към него още от много млада възраст. Завършил съм механотехникум. Моите родители искаха да стана учител, но аз тайно кандидатствах в Института за културно-просветни кадри, след което постъпих на работа в Профсъюзния дом на културата като завеждащ „Художествена самодейност“. И така започна моят професионален път.

- Как приемате наградата, която Ви бе дадена по време на концерта на ПФА „Добруджа”?
Тази награда има своето значение, защото нашето изкуство е колективно. Не мога да кажа,че  наградата е лично за мен и че сам съм я извоювал. Тя е плод на дългогодишна работа в колектив.  Ако съм бил забелязан, то това е благодарение на работата на целия колектив.
 За концерта се готвихме много упорито, защото 65 години са забележителна годишнина. Всичко беше издържано. На ниво беше както музикалната, така и танцовата част. Много емоционално се получи по време на моето награждаване. Тази година е последната от моя професионален път и от тази гледна точка емоцията на сцената беше малко по-голяма.

- Колко време е необходимо за създаването на един танц?
Зависи от танца.  Ако танцът е сюжетен и многопластов, то е нужно време. Започва се с идеята, с либретото, което се развива. Трябва да бъде споделено с музикант, за да се подготви музиката и накрая да се пристъпи към реалната постановка на танца. Тук зависи и танцът от коя област е. Важно е да отбележа, че материалът трябва да бъде автентичен. Откакто ПФА „Добруджа” съществува, ние се придържаме към това да сме най-близо до автентичността, до  традиционния фолклор, най-близо до извора. Това е била и идеята при създаването на ансамблите.

- До каква степен е допустима обработка, осъвременяване на фолклора?
Освен танцовата лексика, всяко едно произведение, което се поставя, се развива и композиционно, и  като рисунък на сцената. Ние трябва да се съобразяваме и със законите на сцената. Има движения, които са авторски, не всичко е взето от извора. Движенията се отработват и предават по такъв начин, че да не контрастират с първообраза. Развитието в танцовата лексика и в композиционно отношение зависи от автора.

- Кой е любимият Ви танц?
Ние сме представители на добруджанската етнографска област. Това е областта с най-специфичния стилов и емоционален фолклор. Нашият фолклор почти не присъства в репертоара на професионалните състави, нито в самодейните. Причината е, че нашите танци са много сложни за изпълнение. В тях участват всички части на тялото. За да се изпълнят, първо  трябва да се почувстват. За добруджанския танц се искат много душа и сърце. Репертоарът на ансамбъла е разнообразен и изпълняваме произведения от всички области, но в основата е добруджанският фолклор. Той е моят любим.

- Танцовата музика като част от целия спектакъл на сцената... Каква е ролята и мястото и в изграждането му?
50% от успеха  на дадено произведение се дължат на музиката. Тя има много голямо значение за танцовото произведение. Тя почива на идеите на авторовото произведение. Музиката е важна. Ансамбълът ми даде много. Нашето изкуство - танцовото, е много специално и емоционално. Емоцията присъства по време на работа, на репетиции, на сцена. Самите изпълнители също са много емоционални. Ние дори се стараем да стимулираме тяхната емоционалност, защото това е важен елемент за танца. Тя придава вкус и дооформя произведението. Много е важно с какви хора се работи, защото всички сме зависими един от друг. Аз имах щастието и късмета да работя с талантливи, кадърни, знаещи и можещи хора. По- голямата част от тях са завършили хореографски училища, друга част – са с висше специално образование. Благодарение на това, работата върви по-добре.

 - Кои са трудните моменти в професионалното Ви ежедневие?
Трудните моменти са до момента, в който едно произведение се качи на сцена. Той е предшестван  от много емоции, спорове. Много пот се лее. Трябва взаимно да се убеждаваме в собствените си идеи. При тези спорове се ражда най-рационалното и най-правилното решение. Това е една положителна страна от нашата работа. Хората от ансамбъла за мен са всичко. Целият ми съзнателен живот е преминал с този вид работа, 28 години съм посветил на ансамбъла. Бих казал, че не познавам толкова добре собствените си деца, колкото тях. Всеки един изпълнител, когато влезе в залата, мога да кажа в какво настроение е. Психологическият момент е много важен при нас.

- Ако сега трябва да избирате професионалния си път, бихте ли го повторил?
Моят професионален път се стече малко случайно, но аз не съжалявам за него. Имало е всякакви емоции - както положителни, така и отрицателни. Хората са тези, които създават една атмосфера и обстановка. Аз имах късмет да работя с най-добрите. Така стана, че танците се превърнаха в моя професия. 45 години от моя стаж преминаха само в тази професия.

- Оттук накъде?
Вече ще се отдам повече на моето семейство. Професията ни е такава, че ни отделя от семейството и близките. Много често по време на празници ние винаги сме вън от дома. Сега е времето, в което мога  да наваксам, да бъда по-добър съпруг, баща и дядо.

Коментирайте
Подобни новини
Проф. д-р Костадин Бураджиев: Фолклорът е жив, но се нуждае от защита от мръсните ръце, посягащи към него
Проф. д-р Костадин Бураджиев: Фолклорът е жив, но се нуждае от защита от мръсните ръце, посягащи към него
Катя Петкова: „Градски транспорт” не гони печалби, а ефективна услуга за добричлии
Катя Петкова: „Градски транспорт” не гони печалби, а ефективна услуга за добричлии
Димитър Тачев: Албена е положителен контрапункт на случващото се в туризма у нас
Димитър Тачев: Албена е положителен контрапункт на случващото се в туризма у нас
Д-р Парсек Салбашян: Всеки външен клиент е добре дошъл и може да получи услуга в МБАЛ-Балчик
Д-р Парсек Салбашян: Всеки външен клиент е добре дошъл и може да получи услуга в МБАЛ-Балчик



Яндекс.Метрика