Христо Павлов е сред собствениците и управляващите на фирма „Братя Павлови” ООД - една от най-големите земеделски фирми в региона. Той и неговите братовчеди поемат ръководството преди три години. Следват пътя на своите родители, но и разширяват продуктовото портфолио с нови земеделски култури, развиват нови дейности.
- От колко години управлявате „Братя Павлови” ООД и какво е усещането да си начело на една толкова голяма фирма?
Вече три години аз, сестра ми и моите братовчеди управляваме семейната фирма. Усещането за това е една голяма отговорност, която те държи буден и те кара да сe развиваш.
- Какво беше чувството, когато поехте управлението на фирмата?
Помня, че тогава колективът наброяваше около 90 души. Помня техните лица. Тогава осъзнах, че от този ден аз съм човекът, който трябва да им каже какво да правят. Това беше една отговорност, която никога няма да забравя. Не знаехме какво ще се случи и какво ще правим. Ние сме хора, които си помагаме. Всеки се включи с това, в което е най-добър. Както казва братовчед ми: Нашата сила не е в това, че сме умни, добри или красиви, а в това, че сме различни. Всеки си зае мястото, което му е отредено. И така сe работи заедно.
- Какво е мястото на всеки един по отделно?
Сестра ми е нашият финансов директор. Тя отговаря за всичко, което е свързано с пари. Братовчед ми отговаря за техническите операции, а моята дейност е оперативно-контролираща, тази - на другия ми братовчед – също.
- Имаше ли страх, когато поехте управлението на фирмата?
Не бих казал, че е имало страх. Ние сме израснали с фирмата. Винаги сме се ползвали с доверието на близките си, за което сме им благодарни и се надяваме да не ги разочароваме. Страх - не, по-скоро - незнание, което бе бързо преодоляно.
- Какъв е Вашият личен почерк в управлението на фирмата?
Ние дадохме малко повече възможност на хора от екипа за изява. Създадохме отделни звена и отговорници за тях, като по този начин повишихме и капацитета на работа. Нашите родители бяха много психически и физически натоварени с не толкова важна работа, голяма по обем, но не винаги важна. Сега сме малко по-разтоварени и това ни дава възможност да разширим обема на дейността.
- В каква посoка се развихте, какво ново въведохте?
Една земеделска фирма може да се развива по два начина - екстензивно и интензивно. Ние работим и по двата. Екстензивно се развихме, като увеличихме обема на земеделие. Купихме няколко фирми през миналата година. Действаме и интензивно. Интензитетът олицетворявам с нашия отдел за етерични масла. Взехме на концесия два язовира. Имаме дестилерия. Създадохме поливно земеделие в големи размери за Добруджа.
- Как родителите Ви гледат на Вашите начинания?
Те са най-добрите ни приятели. Могат само да се радват и споделят нашето щастие.
- Какво е количеството земя, което отглеждате?
Около 70 000 дка. С увеличението на обема се появиха и проблеми, които имат организационен характер. Трябва да добием ефективността, която имахме при 45 000 дка. Борим се, за да се върнем на това ниво..
- Запазихте ли културите, които отглеждаха Вашите родители?
Да, запазихме ги, но и разширихме портфолиото - царевица, пшеница, рапица, соя. Отглеждаме и люцерна. Около пет -шест са културите, които влизат в портфолиото за етерични масла.
- За частния живот на братя Павлови се носят какви ли не слухове или легенди. Какво от това е истина и какво не отговаря на действителността?
Истината е, че те пътуват много, но правят всичко възможно да бъдат и до нас. Където и да са, предпочитат да се върнат. Колкото и да искат да видят света, определено искат да бъдат и до нас.
- Допитвате ли се до тях, помагат ли Ви със съвети?
Разбира се, че да. Би било нескромно да кажа, че знаем всичко. Но много често не ни дават съвет, за да си блъскаме главите сами. Баща ми обича да казва, че, ако той ми даде решението на някакъв проблем, то това ще бъде неговото решение, а не моето. По-добре е да вземеш грешното решение, но да бъде твое.
- Предполага се, че от малък сте част от делника на фирмата. Желание да се занимавате с нещо друго, различно от земеделие?
Винаги сме имали приятелски контакт с нашите родители. Ние сме били с тях и в трудните, и в щастливите моменти. Дори и като малки, сме участвали във вземане на решенията. Винаги съм чувствал семейния бизнес като част от себе си. Никога не съм искал да с занимавам с нещо друго.
- Предполагам, че всеки, който слуша или чете, ще си помисли: „Лесно Ви е, като сте наследили развит бизнес”. Колко Ви е лесно и колко Ви е трудно?
Трудна е отговорността. Колективът ни наброява доста хора. Те зависят от нашите решения. Ние живеем в някакви рамки. Не ходим по дискотеки и т. н., защото знаем, че на следващия ден имаме много работа, за която носим отговорност. Това се отнася за всички нас. Ние сме заедно във всичко.
- Всички бизнесмени споделят, че срещат сериозни проблеми с намирането на работна ръка. Как този проблем е решен при Вас?
И при нас е трудно. Обичаме около нас да има повече хора, за да отсеем качествените. При нас всеки, който има желание, ще получи съответното обучение и ще има добро развитие. Имаме интензивни програми за обучение. Има място за всеки, стига да имаш желание.
- Как функционира бизнесът Ви? Налага ли се да ползвате кредити?
За щастие, от 1999 година фирмата не е ползвала кредити. По отношение на европейските програми сме много активни. Във времето това се отрази много на фирмите. Те са голямо предимство. Работихме по много проекти и това има своето предимство.
- Какво Ви изкуши в местната политиката?
Не бих казал, че съм изкушен. Стигна се до една ситуация, в която групите бяха се разпределили нечестно. Малка група ръководеше Общинския съвет и той не функционираше добре. Аз съм представител на групата на ГЕРБ в Общинския съвет. И нямаше как втората по големина група да няма никакво участие във властта. Трябваше да застана с моето име и с идеята да дам тази възможност на партията. Зад нея стоят хора, които имат очаквания и щяха да бъдат разочаровани, ако ние не вземем това, което ни се полага, защото имаме повече гласове от останалите.
- Тази отговорност как Ви се отрази?
В момента, в който станах председател на Общинския съвет, започнах да чувствам тази отговорност. Все пак подписвам толкова документи. Интересувам се от нещата, които се случват. Не е лесно, защото винаги, когато се опитваме да дадем най - доброто от себе си, има риск да сгрешим. Това не е хубаво. Надявам се, че няма да подведем хората. Отделям много време да преценя кое е доброто и справедливото. Добре е, че кметът е млад човек, финансист. Имаме добра комуникация, макар че сме от различни партии. Можем да седнем и да дискутираме един казус. И накрая, като вземем решение и двамата сме доволни. Ще бъде добре за Общината, това, което се случва.
- От колко години управлявате „Братя Павлови” ООД и какво е усещането да си начело на една толкова голяма фирма?
Вече три години аз, сестра ми и моите братовчеди управляваме семейната фирма. Усещането за това е една голяма отговорност, която те държи буден и те кара да сe развиваш.
- Какво беше чувството, когато поехте управлението на фирмата?
Помня, че тогава колективът наброяваше около 90 души. Помня техните лица. Тогава осъзнах, че от този ден аз съм човекът, който трябва да им каже какво да правят. Това беше една отговорност, която никога няма да забравя. Не знаехме какво ще се случи и какво ще правим. Ние сме хора, които си помагаме. Всеки се включи с това, в което е най-добър. Както казва братовчед ми: Нашата сила не е в това, че сме умни, добри или красиви, а в това, че сме различни. Всеки си зае мястото, което му е отредено. И така сe работи заедно.
- Какво е мястото на всеки един по отделно?
Сестра ми е нашият финансов директор. Тя отговаря за всичко, което е свързано с пари. Братовчед ми отговаря за техническите операции, а моята дейност е оперативно-контролираща, тази - на другия ми братовчед – също.
- Имаше ли страх, когато поехте управлението на фирмата?
Не бих казал, че е имало страх. Ние сме израснали с фирмата. Винаги сме се ползвали с доверието на близките си, за което сме им благодарни и се надяваме да не ги разочароваме. Страх - не, по-скоро - незнание, което бе бързо преодоляно.
- Какъв е Вашият личен почерк в управлението на фирмата?
Ние дадохме малко повече възможност на хора от екипа за изява. Създадохме отделни звена и отговорници за тях, като по този начин повишихме и капацитета на работа. Нашите родители бяха много психически и физически натоварени с не толкова важна работа, голяма по обем, но не винаги важна. Сега сме малко по-разтоварени и това ни дава възможност да разширим обема на дейността.
- В каква посoка се развихте, какво ново въведохте?
Една земеделска фирма може да се развива по два начина - екстензивно и интензивно. Ние работим и по двата. Екстензивно се развихме, като увеличихме обема на земеделие. Купихме няколко фирми през миналата година. Действаме и интензивно. Интензитетът олицетворявам с нашия отдел за етерични масла. Взехме на концесия два язовира. Имаме дестилерия. Създадохме поливно земеделие в големи размери за Добруджа.
- Как родителите Ви гледат на Вашите начинания?
Те са най-добрите ни приятели. Могат само да се радват и споделят нашето щастие.
- Какво е количеството земя, което отглеждате?
Около 70 000 дка. С увеличението на обема се появиха и проблеми, които имат организационен характер. Трябва да добием ефективността, която имахме при 45 000 дка. Борим се, за да се върнем на това ниво..
- Запазихте ли културите, които отглеждаха Вашите родители?
Да, запазихме ги, но и разширихме портфолиото - царевица, пшеница, рапица, соя. Отглеждаме и люцерна. Около пет -шест са културите, които влизат в портфолиото за етерични масла.
- За частния живот на братя Павлови се носят какви ли не слухове или легенди. Какво от това е истина и какво не отговаря на действителността?
Истината е, че те пътуват много, но правят всичко възможно да бъдат и до нас. Където и да са, предпочитат да се върнат. Колкото и да искат да видят света, определено искат да бъдат и до нас.
- Допитвате ли се до тях, помагат ли Ви със съвети?
Разбира се, че да. Би било нескромно да кажа, че знаем всичко. Но много често не ни дават съвет, за да си блъскаме главите сами. Баща ми обича да казва, че, ако той ми даде решението на някакъв проблем, то това ще бъде неговото решение, а не моето. По-добре е да вземеш грешното решение, но да бъде твое.
- Предполага се, че от малък сте част от делника на фирмата. Желание да се занимавате с нещо друго, различно от земеделие?
Винаги сме имали приятелски контакт с нашите родители. Ние сме били с тях и в трудните, и в щастливите моменти. Дори и като малки, сме участвали във вземане на решенията. Винаги съм чувствал семейния бизнес като част от себе си. Никога не съм искал да с занимавам с нещо друго.
- Предполагам, че всеки, който слуша или чете, ще си помисли: „Лесно Ви е, като сте наследили развит бизнес”. Колко Ви е лесно и колко Ви е трудно?
Трудна е отговорността. Колективът ни наброява доста хора. Те зависят от нашите решения. Ние живеем в някакви рамки. Не ходим по дискотеки и т. н., защото знаем, че на следващия ден имаме много работа, за която носим отговорност. Това се отнася за всички нас. Ние сме заедно във всичко.
- Всички бизнесмени споделят, че срещат сериозни проблеми с намирането на работна ръка. Как този проблем е решен при Вас?
И при нас е трудно. Обичаме около нас да има повече хора, за да отсеем качествените. При нас всеки, който има желание, ще получи съответното обучение и ще има добро развитие. Имаме интензивни програми за обучение. Има място за всеки, стига да имаш желание.
- Как функционира бизнесът Ви? Налага ли се да ползвате кредити?
За щастие, от 1999 година фирмата не е ползвала кредити. По отношение на европейските програми сме много активни. Във времето това се отрази много на фирмите. Те са голямо предимство. Работихме по много проекти и това има своето предимство.
- Какво Ви изкуши в местната политиката?
Не бих казал, че съм изкушен. Стигна се до една ситуация, в която групите бяха се разпределили нечестно. Малка група ръководеше Общинския съвет и той не функционираше добре. Аз съм представител на групата на ГЕРБ в Общинския съвет. И нямаше как втората по големина група да няма никакво участие във властта. Трябваше да застана с моето име и с идеята да дам тази възможност на партията. Зад нея стоят хора, които имат очаквания и щяха да бъдат разочаровани, ако ние не вземем това, което ни се полага, защото имаме повече гласове от останалите.
- Тази отговорност как Ви се отрази?
В момента, в който станах председател на Общинския съвет, започнах да чувствам тази отговорност. Все пак подписвам толкова документи. Интересувам се от нещата, които се случват. Не е лесно, защото винаги, когато се опитваме да дадем най - доброто от себе си, има риск да сгрешим. Това не е хубаво. Надявам се, че няма да подведем хората. Отделям много време да преценя кое е доброто и справедливото. Добре е, че кметът е млад човек, финансист. Имаме добра комуникация, макар че сме от различни партии. Можем да седнем и да дискутираме един казус. И накрая, като вземем решение и двамата сме доволни. Ще бъде добре за Общината, това, което се случва.
Коментирайте
1 USD = 1.88187 BGN
1 GBP = 2.35656 BGN
1 CHF = 2.09493 BGN
