Предложената нова нормативна уредба за обществено обсъждане, касаеща пътните превозни средства, оценяваме като значително увеличаване на административната тежест и отказ от въвеждане на електронно управление в сектор, който обхваща цялото общество. Това се посочва в официална позиция на Института за пътна безопасност относно проекта на Закона за ППС.
Според Института предложеният проект не води до засилване на контрола и до ограничаване на корупционните практики, тъй като не са установени ясни правила за взаимодействие между администрацията и гражданите и бизнеса.
В становището се посочва и че нормативната уредба не постига целите, заложени от Стратегията за развитие на държавната администрация нито тези на Стратегията за развитие на електронното управление.
От Института подчертават, че липсват разпоредби за подобряване на предоставянето на услуги, както и за рационализиране на административните процедури.
Друга слабост на проектозакона според организацията е, че не са определени административните органи, които трябва да обменят данни и информация автоматизирано и по електронен път.
Така формулираните разпоредби създават една правна несигурност, възниква опасност за извършване на административен произвол и се обуславя невъзможността от практическото реализиране на чл. 3 и бл. 4 от Закона за електронното управление, посочва се в позицията.
От Института изтъкват, че в нито един текст на проектозакона не се препраща към Закона за електронното управление, въпреки че административните услуги, които той обхваща, са едни от най-често използваните от гражданите и бизнеса.
Те поясняват и че слабостите на законопроекта не могат да бъдат отстранени с предложения за промени по време на обществено обсъждане. Според тях всички регистри, предвидени в проекта трябва да се водят по електронен пътс цел намаляване на административната тежест.
Според Института предложеният проект не води до засилване на контрола и до ограничаване на корупционните практики, тъй като не са установени ясни правила за взаимодействие между администрацията и гражданите и бизнеса.
В становището се посочва и че нормативната уредба не постига целите, заложени от Стратегията за развитие на държавната администрация нито тези на Стратегията за развитие на електронното управление.
От Института подчертават, че липсват разпоредби за подобряване на предоставянето на услуги, както и за рационализиране на административните процедури.
Друга слабост на проектозакона според организацията е, че не са определени административните органи, които трябва да обменят данни и информация автоматизирано и по електронен път.
Така формулираните разпоредби създават една правна несигурност, възниква опасност за извършване на административен произвол и се обуславя невъзможността от практическото реализиране на чл. 3 и бл. 4 от Закона за електронното управление, посочва се в позицията.
От Института изтъкват, че в нито един текст на проектозакона не се препраща към Закона за електронното управление, въпреки че административните услуги, които той обхваща, са едни от най-често използваните от гражданите и бизнеса.
Те поясняват и че слабостите на законопроекта не могат да бъдат отстранени с предложения за промени по време на обществено обсъждане. Според тях всички регистри, предвидени в проекта трябва да се водят по електронен пътс цел намаляване на административната тежест.
Снимка:m.netinfo.bg
Източник:News.bg