Иван Грозев – добричлията, който подмладява и състарява Де Ниро в „Ирландецът“

„Ирландецът“ – последният филм в кариерата на великия Мартин Скорсезе, е един от големите кино шедьоври на годината със своите 10 номинации за „Оскар“. Една от тях бе за специални ефекти. Любопитното е, че в екипа, работил върху дигиталните ефекти, българите са били 7 човека, като петима от тях са от Добрич – Иван Грозев, Георги Атанасов, Петко Петков, Ивайло Андонов и Ивелин Иванов. Добруджанското участие включва и Камелия Димитрова от Силистра, а другата българка е Гергана Александрова от София. Задачата на Иван Грозев е била свързана с героя на Робърт Де Ниро, който е трябвало да изглежда на определена възраст – както подмладен, така и състарен в края на филма.
 
- Какво е да работите за Мартин Скорсезе – за мен лично най-великия режисьор за последните 50 години?
Вълнуващо е. Човек няма много такива възможности в живота. С мен се свърза рекрутър, който наемаше хора за работа по проекта. Изпратих портфолиото си и бях одобрен от студиото в Ирландия.
- В какво се състоеше работата Ви?
Моята работа беше в крайната фаза на филма, където става леко горещо. Времето не беше в наша полза. Налагаше се да работим извънредно вечер и през уикендите. Около два месеца бях в Дъблин. Работих по сцени, в които имаше нужда от подмладяване или състаряване на героите, като се търсеше определена възраст. Главно работих по образа на Де Ниро. Сцените с него бяха много изразителни. Имаше един кадър, в който Робърт Де Ниро беше в близък план. Той ми отне повече време, защото трябваше да се изпипат много детайли, за да изглежда реалистично. Героят на Робърт Де Ниро трябваше да изглежда като 45-годишен в тази сцена. Интересна беше работата ми и над сцени, в които той трябва да е в дълбока старост - в края на филма героят му е на преклонна възраст. Тази технология е сравнително нова.
- Интересно ми е дали едно такова голямо име като Робърт Де Ниро следи какво се случва с образа му в постпродукцията или думата има единствено Скорсезе?
Двамата са много близки, отдавна са приятели. Така че мисля, че актьорите са били информирани за процеса и малко или много са били въвлечени в това, което се случва при нашата работа. Но не са имал никакъв директен досег нито с актьорите, нито с режисьора. Реално изпълнявахме директиви на Скорсезе. Той дава коментари за работата ни и я одобрява, но това минава през няколко нива на комуникация и контрол.
- Може да се каже, че имате номинация за „Оскар“ за този филм...
Не аз персонално, номинацията е за всички, които сме работили по ефектите. Държа да отбележа един много интересен факт. По ефектите работихме хора от цял свят – Италия, Испания, Бразилия. Българите бяхме 7 човека, като 5 човека бяхме от Добрич - Георги Атанасов, Петко Петков, Ивайло Андонов, Ивелин Иванов и аз, а другите българи бяха Камелия Димитрова от Силистра и Гергана Александрова от София. С някои от тях се познавам от дете и сега съдбата ни събра. Всички са много сериозни артисти и изключителни хора. Ивайло Андонов има „Оскар“ за работата си по „Железният човек“. Сериалът „The Alienist“ спечели награда „Еми“ за специални ефекти, по които сме работили аз и Петко Петков.
- Разкажете ни за периода от живота Ви в Добрич.
Учил съм в училище „Св. Климент Охридски“ и ПМГ „Иван Вазов“. След като завърших средно образование, започнах работа в кабелната телевизия „Ти Ви Ес“ в Добрич. Там добих първоначална представа за монтаж и осветление. Научих много в тази телевизия. На 20-годишна възраст заминах за София, където живея и сега.
- Кои са другите кино и телевизионни продукции, по които сте работили?
Над 70 са общо. По запомнящи се филми са „Спектър“ от поредицата за Джеймс Бонд, „Фантастични животни и къде да ги намерим“, „Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще“, „Хищници в мрака“ на Том Форд. Работил съм по сериали за HBO, FOX и Netflix, като „Патрик Мелроуз“, „Война на световете“ и „Блек Мирър“.
- А Вие лично какви филми обичате да гледате?
Гледам много филми, защото искам да се информирам какво се случва в киното и да си сверя часовника. Филми от типа на „Отмъстителите“ гледам от професионален интерес. Но предпочита класики, със сериозно съдържание и по-дълбока история, като „Апокалипсис сега“ и „Шофьор на такси“.

Коментирайте