Иван Иванов: Направеното от Христо Христов в ПФА „Добруджа” трябва да се продължи

05.02.2020 г. 15:28:49 ч.
/
Иван Иванов: Направеното от Христо Христов в ПФА „Добруджа” трябва да се продължи
Всичко, което остави хореографът Христо Христов, трябва да се запази в работата на ПФА „Добруджа”, защото той имаше чувство за баланс. Това, което бих искал да развия, ако имам благословията да го направя, е да създам няколко добри постановки, които ще бъдат достойни за ансамбъла, каза за Медийна група „Добруджа” новият хореограф Иван Иванов. Той е назначен след конкурс, провел се през януари и наследява  поста от Христо Христов, който през миналата година се пенсионира.  Вече се работи по нова постановка с работно заглавие „По Димитровден”. Новият хореограф на ансамбъл „Добруджа” е на сцена от 6-годишен. Работил е с много преподаватели, но хореографът, оставил трайна следа  у него е Здравко Даскалов. Именно работата му с Даскалов му дава увереност да реализира своя проект Арт-център „Палитра”. Ролята, в която се чувства най-добре и най-уверен, е тази на артист на сцената, но пък усеща, че като такъв, вече не е в състояние да даде достатъчно от това, което е давал преди.
 
- Г-н Иванов, кога започва танцовата Ви кариера?
Бях на 6 години, когато за първи път влязох в залата за народни танци в Силистра. Това беше през далечната 1980 година. Имаше един период от две години, в които се лутах с какво точно да се занимавам, но все пак надделя волята на възрастните, които успяха да преценят, че имам потенциал в това и ме заставиха да не отсъствам от репетиции. От там нататък у мен наистина се отпуши нещо и във времето винаги, когато чуех народна музика, у мен трепваше нещо. Така е и до ден днешен.
- Средното и висшето Ви образование също са свързани с народните танци. Как стигате до ПФА „Добруджа”?
Имах щастието да осъзная още в пети клас какво искам да уча. Разбрах, че по онова време имаше такова професионално училище в София. То бе и единствено на Балканския полуостров. Имах щастието да ме приемат и там завърших средното си образование. Това е Националното училище за танцово изкуство. После отбих военната си служба и се върнах отново в Силистра с ясното съзнание и желание да работя като ръководител в състава, в който започнах да танцувам - ансамбъл „Добруджанче”. И това стана. Две години работих в него като помощник-ръководител. Така дойде мигът, в който ПФА „Добруджа” трябваше да изнесе концерт в Силистра. Аз бях първият човек, който си купи билет за този концерт. По някакви причини обаче той не се състоя. Тогава  реших, че трябва да продължа да се развивам професионално. Мисля, че бях подранил малко като ръководител, а не си бях взел достатъчно от самото танцуване. Кандидатствах и дойдох в Добрич. По същото  време вече учех в академията в Пловдив, но за да мога да работя, преминах в задочната форма на обучение. 
- В годините сигурно сте работил с много хореографи, но кой от всички тях е оставил най-трайна следа у Вас?
Имах щастието да работя с много преподаватели, но хореографът, от който успях да взема максимално много бе Здравко Даскалов. Когато дойдох да танцувам в ПФА „Добруджа” желанието ми  да продължа и като преподавател не стихна. Затова и с подкрепата на Христо Христов, успях да намеря първия състав, в който да преподавам народни танци. Това, от  което имах нужда, бе да се докосна и да взема сила от някой, който вече  е минал по пътя, защото аз не бях готов да поема отговорност за собствен състав. Така потърсих Здравко Даскалов. Тогава той вече имаше своя собствена формация. Оказва се, че всички мечти, които съм имал в своето детство се сбъдват по естествен начин. От 10-ти клас съм искал да се занимавам със съвременна хореография. Когато отидох при Здравко Даскалов бях приятно изненадан, че той не се занимава с фолклор, а със спортни танци, и в същото време работеше и съвременни сценични постановки, което ми даде възможност да открия за себе си, че това е едно от нещата, които бих искал да правя. Няколко години по-късно създадох Арт-център „Палитра”.
- Какъв ще бъде Вашият творчески почерк в ансамбъла? Какво искате да направите, да му дадете?
От това, което получих, не би трябвало да променям нищо, защото Христо Христов имаше баланс и чувство за равновесие. Беше балансиран в това как едно нещо изглежда добре и не е пресилено или досадно за публиката. Това е нещо, което трябва да се запази. А в развитие, ако имам благословията, искам да направя няколко добри постановки, които да са достойни за ансамбъла.
- Как Ви приемат вашите колеги? До преди няколко седмици бяхте един от тях, а сега един до тях?
Аз работя с хора, с които сме заедно вече 20 години. Между нас има много споделени мигове - лични и не толкова. Не знам за тях колко е шоково това, но за мен е малко притеснително да застана пред тях и да кажа какво точно ще се случи, защото познавам техните възможности и  искания и на практика няма какво да променям. Аз продължавам да поддържам и да правя това, което сме направили до момента с г-н Христов. Те са интелигентни хора и ми дават достатъчно възможности да вляза в това амплоа. Надявам се да не ги подведа, защото толерантността също има граници.
- Къде се чувствате по-добре – на сцената като артист или като хореограф, преподавател?
Като спокойствие и рутина, като момент, в който не се притеснявам, е позицията ми на артист, но пък усещам, че като такъв вече не мога да дам достатъчно от това, което съм давал. Усещам, че съм малко по-натежал. Годините оказват своето влияние. Хъсът, който имам за хореография  е голям. Аз не се откъсвам от сцената и самата материя. Искам да претворя нови идеи и да мотивирам колегите си да направим неща, които усещам като танцьор, но пък аз не бих могъл да изпълня.
- Вече споменахте, че бихте се радвали да имате шанса да направите нови постановки. Какви са идеите Ви в тази посока?
Започнахме работа по една нова постановка с музиканта Емо Халачев, а  Стоян Господинов, като главен художествен ръководител ни даде картбланш да работим по нея. Надявам се, че скоро ще започнем да отделяме репетиционно време за изграждането на тази постановка, да я предложим на художествения съвет на ансамбъла и ако артистите и художествения съвет преценят, че тя има достойнство да влезе в репертоара на ансамбъла ще продължи да съществува. Вярвам, че ще успеем да го направим. Имам какво да кажа като хореограф с нея. Надявам се, че и колегите изпълнители  ще помогнат като участват активно в нейното изграждане. Работното заглавие е „По Димитровден”. Когато успеем да защитим до край, това, което искаме да кажем на сцената, тогава и ще го покажем на нея.

Коментирайте
Подобни новини
Стопанска академия „Димитър А. Ценов” откри Локален офис за дистанционно и продължаващо обучение в гр. Добрич
Стопанска академия „Димитър А. Ценов” откри Локален офис за дистанционно и продължаващо обучение в гр. Добрич
Актьорът Стефан Киров на 85 години, 200 роли и 5000 представления: Да спрем да се оплакваме и да намираме силата в себе си
Актьорът Стефан Киров на 85 години, 200 роли и 5000 представления: Да спрем да се оплакваме и да намираме силата в себе си
Мариян Жечев: Спадът в приходите на Община Шабла е с 10-15% за последните 2 месеца
Мариян Жечев: Спадът в приходите на Община Шабла е с 10-15% за последните 2 месеца
Д-р Светозар Байчев: Близо 330 000 лв. дариха добруджанци на МБАЛ-Добрич
Д-р Светозар Байчев: Близо 330 000 лв. дариха добруджанци на МБАЛ-Добрич



Яндекс.Метрика