Младият музикант Иван Янакиев поема ръководството на Български камерен оркестър –Добрич. Той спечели конкурс за заемане на длъжността "диригент". Останалите кандидати за вакантното място бяха Борис Тодоров, Виктор Крумов, Йордан Пламенов Пъшев, Мирослав Хафузов и Страцимир Павлов.
Само на 33 години, маестро Янакиев е един от най-перспективните и талантливи млади диригенти у нас. От малък Иван Янакиев пее в Детския радио хор. Завършил е Музикалната академия в София със специалност „Хорово дирижиране“. Работил е на свободна практика, като успоредно с това е бил дисертант към Института за изследване на изкуствата на БАН, сътрудник в музикалния отдел на Тиролския фестивал в Ерл, Австрия, управител на Фондация „432 херца“ и диригент на едноименния оркестър, който е негов личен проект.
След години на хорово и оркестрово дирижиране застава пред добричките музиканти. Той идва от София и казва, че е много топло посрещнат в Добрич.
- Новият сезон на БКО-Добрич, започва с нов диригент. Маестро Янакиев, добре сте дошли в Добрич! От къде идвате?
Добре сте заварили. Радвам се, че съм така топло посрещнат в Добрич. Идвам от София, където съм роден, там завърших образованието си и там съм развивал дейност досега, със различни състави. Бил съм гост диригент в България и извън нея. В Дубровник съм имал участия с Дубровнишки симфоничен оркестър.
- Какво представлява Вашата инициатива - частният оркестър, който сте направил?
Камерен оркестър 432 има за цел да представи по различно звучене на музиката по принцип. Разликата е, че настройването на целия оркестър е свалено с осем херца. Този проект едновременно е опит да даде на публиката по-различно преживяване на музикалната материя, но и е експеримент, който да покаже, че концертния строй може да бъде употребен като изразно средство, т. е. да носи различна експресия и то не само на публиката, но и на самите изпълнители.
- Как започва музикалната Ви кариера? Свирите ли на инструмент и защо решихте, че диригентската палка Ви отива?
Диригентската палка отива на абсолютно всеки. Това е просто една палка. Много е трагично, когато палката дирижира, а няма кой да свири отпред. И се получава комична ситуация. Това е може би един от най-леките инструменти, буквално, но един от най-отговорните постове в оркестъра и музикантската професия. За мое голямо съжаление нямам средно музикално образование, но успях да участвам в състава на Детския радио хор, което за мен и досега е едно от най-култивиращите преживявания, които съм имал в музикалния си път. От там започна всичко, после продължих в музикалната академия. Занимавах се с хорово и оркестрово дирижиране. Симфоничният оркестър за мен е най-съвършения музикален инструмент, защото всички гласове в него дават колорит, който не се среща никъде другаде. Както пише в псалмите на Давид: „Братя да живеят заедно“ - това е най-доброто.
- Има ли прочут диригент, на когото искате да подражавате?
Да подражавам не искам на никого. Не, защото искам да бъда много нарцистичен, а защото всеки е стигнал до своя път, благодарение на своя собствен опит. Ако даде Бог, нека и аз да постигна своя път. Вдъхновен съм със сигурност от Васил Казанджиев, като един от най-гениалните български диригенти и композитори и Добрин Петков. Много сериозна роля в изграждането на концепция за диригент изигра проф. Урош Лайовиц от Виенската музикална академия, с когото съм се срещал няколко пъти на майсторски класове. Работата с него ми даде правилният коловоз, в който самостоятелно да мога да работя със ансамбъл с партитура и най-вече с ума и главата си.
- БКО-Добрич е бил ръководен от диригенти като Алексей Измирлиев, Виктор Майер, Йордан Дафов…
Да, Виктор Караминков, Константин Илиев… Познавам маестро Караминков и маестро Васил Казанджиев, който за много малко е бил диригент тук, присъствал съм на концерти на маестро Йордан Дафов, но с другите не съм имал честта да се срещна. Маестро Дафов ръководеше и Плевенска филхармония и Пловдивска и на концертите Нова българска музика 2008, 2009 година. Това са впечатляващи моменти, запечатани в съзнанието ми, като спомен за диригентско майсторство. Тук в Добрич, който и да дойде, стъпва на раменете на титани.
- Запознахте ли се с музикантите от БКО-Добрич? Какво подготвяте за новия сезон?
В неделя бе първата ни репетиция. Срещнах се само с хората, които живеят в града, официално не съм се запознавал. Творческият сезон ще открием официално на 16 септември с произведения на проф. Георги Арнаудов -„Gatesof Dream II” („Вратите на съня“), трилогия за струнен оркестър, продължаваме с Йозеф Хайдн – Концерт за виолончело и оркестър в до мажор със солист д-р Атанас Кръстев; Едваг Григ – „Холберг“ сюита. Избрал съм програма, с която да се усетим с оркестъра. Задължително до края на сезона ще включваме много по-често произведения на български автори. Това е една от целите, които съм си поставил –генерално за репертоара на БКО-Добрич. Не може оркестърът да се казва български камерен, а да не свири българска музика. Напротив, тук трябва да е лабораторията на българските композитори, които да експериментират с щрайха.
Само на 33 години, маестро Янакиев е един от най-перспективните и талантливи млади диригенти у нас. От малък Иван Янакиев пее в Детския радио хор. Завършил е Музикалната академия в София със специалност „Хорово дирижиране“. Работил е на свободна практика, като успоредно с това е бил дисертант към Института за изследване на изкуствата на БАН, сътрудник в музикалния отдел на Тиролския фестивал в Ерл, Австрия, управител на Фондация „432 херца“ и диригент на едноименния оркестър, който е негов личен проект.
След години на хорово и оркестрово дирижиране застава пред добричките музиканти. Той идва от София и казва, че е много топло посрещнат в Добрич.
- Новият сезон на БКО-Добрич, започва с нов диригент. Маестро Янакиев, добре сте дошли в Добрич! От къде идвате?
Добре сте заварили. Радвам се, че съм така топло посрещнат в Добрич. Идвам от София, където съм роден, там завърших образованието си и там съм развивал дейност досега, със различни състави. Бил съм гост диригент в България и извън нея. В Дубровник съм имал участия с Дубровнишки симфоничен оркестър.
- Какво представлява Вашата инициатива - частният оркестър, който сте направил?
Камерен оркестър 432 има за цел да представи по различно звучене на музиката по принцип. Разликата е, че настройването на целия оркестър е свалено с осем херца. Този проект едновременно е опит да даде на публиката по-различно преживяване на музикалната материя, но и е експеримент, който да покаже, че концертния строй може да бъде употребен като изразно средство, т. е. да носи различна експресия и то не само на публиката, но и на самите изпълнители.
- Как започва музикалната Ви кариера? Свирите ли на инструмент и защо решихте, че диригентската палка Ви отива?
Диригентската палка отива на абсолютно всеки. Това е просто една палка. Много е трагично, когато палката дирижира, а няма кой да свири отпред. И се получава комична ситуация. Това е може би един от най-леките инструменти, буквално, но един от най-отговорните постове в оркестъра и музикантската професия. За мое голямо съжаление нямам средно музикално образование, но успях да участвам в състава на Детския радио хор, което за мен и досега е едно от най-култивиращите преживявания, които съм имал в музикалния си път. От там започна всичко, после продължих в музикалната академия. Занимавах се с хорово и оркестрово дирижиране. Симфоничният оркестър за мен е най-съвършения музикален инструмент, защото всички гласове в него дават колорит, който не се среща никъде другаде. Както пише в псалмите на Давид: „Братя да живеят заедно“ - това е най-доброто.
- Има ли прочут диригент, на когото искате да подражавате?
Да подражавам не искам на никого. Не, защото искам да бъда много нарцистичен, а защото всеки е стигнал до своя път, благодарение на своя собствен опит. Ако даде Бог, нека и аз да постигна своя път. Вдъхновен съм със сигурност от Васил Казанджиев, като един от най-гениалните български диригенти и композитори и Добрин Петков. Много сериозна роля в изграждането на концепция за диригент изигра проф. Урош Лайовиц от Виенската музикална академия, с когото съм се срещал няколко пъти на майсторски класове. Работата с него ми даде правилният коловоз, в който самостоятелно да мога да работя със ансамбъл с партитура и най-вече с ума и главата си.
- БКО-Добрич е бил ръководен от диригенти като Алексей Измирлиев, Виктор Майер, Йордан Дафов…
Да, Виктор Караминков, Константин Илиев… Познавам маестро Караминков и маестро Васил Казанджиев, който за много малко е бил диригент тук, присъствал съм на концерти на маестро Йордан Дафов, но с другите не съм имал честта да се срещна. Маестро Дафов ръководеше и Плевенска филхармония и Пловдивска и на концертите Нова българска музика 2008, 2009 година. Това са впечатляващи моменти, запечатани в съзнанието ми, като спомен за диригентско майсторство. Тук в Добрич, който и да дойде, стъпва на раменете на титани.
- Запознахте ли се с музикантите от БКО-Добрич? Какво подготвяте за новия сезон?
В неделя бе първата ни репетиция. Срещнах се само с хората, които живеят в града, официално не съм се запознавал. Творческият сезон ще открием официално на 16 септември с произведения на проф. Георги Арнаудов -„Gatesof Dream II” („Вратите на съня“), трилогия за струнен оркестър, продължаваме с Йозеф Хайдн – Концерт за виолончело и оркестър в до мажор със солист д-р Атанас Кръстев; Едваг Григ – „Холберг“ сюита. Избрал съм програма, с която да се усетим с оркестъра. Задължително до края на сезона ще включваме много по-често произведения на български автори. Това е една от целите, които съм си поставил –генерално за репертоара на БКО-Добрич. Не може оркестърът да се казва български камерен, а да не свири българска музика. Напротив, тук трябва да е лабораторията на българските композитори, които да експериментират с щрайха.
Коментирайте
1 USD = 1.83027 BGN
1 GBP = 2.27568 BGN
1 CHF = 2.00105 BGN
