Колективната награда „Добрич“ е за Милена Алджабари и Галя Георгиева

25.10.2019 г. 15:37:02 ч.
/
Колективната награда „Добрич“ е за Милена Алджабари и Галя Георгиева
В годишните награди за култура и наука, които връчва община град  Добрич ежегодно, колективната  награда, тази година се присъжда на  Милена Алджабари – педагог и Галя Георгиева – уредник „Образователни програми” в Художествена галерия Добрич. „Със сигурност наградата беше неочаквана за нас. Ние следим, тези награди, но не сме очаквали да я получим, защото най-важното за нас е да си свършим работата, а когато една работа е добре свършена, то всяко усилие бива възнаградено”, сподели за Медийна група „Добруджа” Милена Алджабари. „Аз имах усещането, че ще получим тази награда, защото знам, кой ни е предложил –Надежда Иванова от музея, която също е педагог и е преценила, че делото на музейния педагог остава в сянка и същината му не вижда много ясно”, е мнението на Галя Георгиева. И двете държат да се уточни, че работата с децата не започва с тях. Години наред преди тях галерията трупа опит в работата с деца  и ученици.

- Как приехте наградата? Беше ли очаквана от Вас или Ви изненада?

Милена Алджабари: Със сигурност наградата беше неочаквана за нас. Ние следим, тези награди, но не сме очаквали да я получим, защото най-важното за нас е да си свършим работата, а когато една работа е добре свършена, то всяко усилие бива възнаградено. Най-важното в случая  са децата. Интересът към заниманията в галерията нараства. С всяка година броят на желаещите да ги посещават става все по-голям и ни е трудно да се справяме с групи от по 45 деца. Тази награда има и друга страна и тя е, че работата на музейния специалист остава в сянка и една такава награда дава възможност да се оцени истинската роля на хората, които работят в музеите, и това, че те вече се отварят много повече към детската публика, защото всичко започва от там - от детството. Както Екзюпери казва - всичко произхожда от детството, защото всичко, което се случва на човек в детството остава за цял живот. Ние разчитаме на това - да бъдем  мост между културното наследство, което съхраняваме в галерията, и малките деца. Да преведем на пръв поглед едни  много сложни неща на детски език. Това е най-голямото предизвикателство.
Галя Георгиева: Аз имах усещането, че ще получим тази награда, защото знам, кой ни е предложил –Надежда Иванова от музея, която също е педагог и е преценила, че делото на музейния педагог остава в сянка и същината му не вижда много ясно. Броят на децата с които работим нараства и се налага да ги разделяме в по-малки групи, за да можем да работим по-добре с тях, ефективно и да грабнем вниманието им.

- Как се случи тази работа с децата?

Милена Алджабари: Работата  с децата в галерията не започва с нас и държа да го уточним. Ние наследихме една база, едни идеи от нашите колеги, които в продължение на много години са работили с ученици и тинейджъри, по различни поводи свързани с различни събития, проекти и дейности. Това, което се случва  в момента, има своя история и това е напълно логично и не можем да не отбележим ролята на екипа, който е работил преди нас. Получи се натрупване, което доведе до тази награда. Може би наградите, които получихме през тази година – от Народното събрание, от една варненска асоциация на работодателите в областта на културата, също имат някакъв принос за това да бъде забелязана нашата работа.  Винаги, когато има награди има и равносметка за това, какво предстои от тук нататък. Предизвикателството сега е да задържим децата в галерията.
 
- С какво конкретно надградихте тази работа с децата и младите хора?

Милена Алджабари: Във всички посоки -  разнообразяват се темите и подхода към децата, който става все по-адекватен във всяка възрастова група. Има количествено натрупване, което дава качествен резултат. По същественото е образователният момент, който се опитваме да внесем през играта и през разговора.
Галя Георгиева: Съгласна съм с това, което каза Милена. Това са нашите занимания – децата да се чувстват добре в галерията, да им е уютно. В работата ни с тях тясно е застъпена историята на изкуството. Децата излизат от галерията с обогатена обща култура, което е главната задача на една художествена галерия.

- Как в дигиталната ера, в която живеем, успявате да провокирате вниманието на децата към история на изкуството?

Милена Алджабари: Това е най-голямото предизвикателство - да ги отделим от телефонните и от другите мобилни устройства. Правим всичко, за да се доближим колкото може повече до всяко дете. Имаме индивидуален подход. Даваме всичко от себе си и търсим допирни точки до всяко дете. На всяко дете се гледа като на  отделна личност, която има възможност да се изяви в галерията, независимо какви таланти има и какви заложби има и бива оценявано такова, каквото е. Това е много важно за успеха на нашите занятия.
Галя Георгиева: Децата ни срещат на улицата с радост и ни поздравяват. Ставаме близки с тях. Лично се познаваме. Имаме възможност да ги опознаем. Обичат да се връщат при нас.

- С кого малчуганите първи престъпват прага на галерията?

Милена Алджабари: През учебната година с учителите, а през лятото с техните родители. Има много деца, които един път дошли при нас с учителите, през лятото се връщат и с родителите си. През учебната година сме в помощ на учителя по изобразително изкуство и не само. Потенциалът на един художествен музей, каквато е галерията е много голям. Всички сетива могат да бъдат включени. До скоро този потенциал на музея беше пренебрегван, но вече все по-често се осъзнава и правим всичко така, че изкуството да стане част от техния живот и да имат потребност от него. Ако успеем да развием чувствителност към изкуството у тях, то ние много сме успели.

- Какво още искате да направите в работата си?

Милена Алджабари: Нещата с децата се случват в процеса на работа. Едната идея е вследствие на нещо реализирано. Ние много се допитваме и до тях. Опознаваме ги и в процес на работа се зараждат и нови идеи  за други занимания.

- Във всеки един момент от живота си биваме учители и ученици. Вие какво научихте от работата си с децата?

Галя Георгиева: Аз много съм научила от децата. Например, че една рисунка винаги може да се получи. Децата имат своя чувствителност и разбиране за рисунка. Научих това, че на една рисунка винаги може да се добави още нещо. Ако детето е в края на рисунката си, а една част от листа е празен, то решава, че може да се добави още нещо и така рисунката се получава.
Милена Алджабари: Очакваме неочакваното, защото децата имат свеж и различен от нашия поглед и реагират свежо и непосредствено. Опитвам се да погледна през детските очи. С годините човек губи тази свежест. Надделява професионалното и има зацикляне. Губим спонтанност и аз се опитвам да черпя от тях.
 
 

Коментирайте
Подобни новини
Стопанска академия „Димитър А. Ценов” откри Локален офис за дистанционно и продължаващо обучение в гр. Добрич
Стопанска академия „Димитър А. Ценов” откри Локален офис за дистанционно и продължаващо обучение в гр. Добрич
Актьорът Стефан Киров на 85 години, 200 роли и 5000 представления: Да спрем да се оплакваме и да намираме силата в себе си
Актьорът Стефан Киров на 85 години, 200 роли и 5000 представления: Да спрем да се оплакваме и да намираме силата в себе си
Мариян Жечев: Спадът в приходите на Община Шабла е с 10-15% за последните 2 месеца
Мариян Жечев: Спадът в приходите на Община Шабла е с 10-15% за последните 2 месеца
Д-р Светозар Байчев: Близо 330 000 лв. дариха добруджанци на МБАЛ-Добрич
Д-р Светозар Байчев: Близо 330 000 лв. дариха добруджанци на МБАЛ-Добрич



Яндекс.Метрика