КОМЕНТАР: Най-важният урок на пандемията: Трябва да се грижим за здравето си ежедневно

Не съм медик. По образование съм икономист, по професия и призвание - журналист. Разбирам от маркетинг, спорт, култура и политика, но ще си позволя да изкажа мнението си и по здравна тема. Защото тя също така е и социална. И защото силно ме притеснява, че сред лавината от изказвания нито веднъж не чух отникъде досега да се коментира това, което така силно ме безпокои.

Ежедневно, откакто започна епидемията в Китай, чуваме "успокоителния" факт, че новият коронавирус убива хората с хронични заболявания. И именно в това се корени, според мен, големият проблем. Че днес много хора по света - не само на 60-70 години, но вече и на 40-50, живеят със заболявания, които просто приехме за нормални. Няма превенция, не се търси лечение. А те не са толкова присъщи за нашата природа. Само на няколкостотин мили от мегаполисите на Тексас (което за тях е на един ден тичане) в каньоните на северната част на Мексико и до днес живее племето Тараумара, познато още и на техния език като рарамури, което не познава рака, диабета и сърдечно-съдовите заболявания. Физическата им форма на 60 години е същата, каквато е била е на 25. Умират от старост на около 90. Нямат пари, никога не са воювали, престъпност сред тази 50-хилядна общност не съществува, хранят се основно с чия, а това, което смятаме за най-тежкото спортно състезание - ултрамаратона от 100-200 км., достижим само за най-елитните бегачи на планетата, за тях е ежедневно тичане за удоволствие. И не си мислете, че живеят скучно. Купоните им (които спокойно можем да наречем и оргии) продължават с дни, а ракията от кактус и змии, която се лее на тях, е по-силна от нашия първак. А след запоя - веднага отново хукват! Нямат дори и махмурлук...

Ако имахме една здрава нация, ако в целия свят хората бяха в отлична физическа форма, коронавирусът не би бил тази страшна болест, която е в момента. Не се мисля за най-умния, но не чух никой да го каже до сега.

Да, епидемията вече е факт, но от сега трябва да мислим за живота след нея. И тук не визирам съживяването на икономиката и социалния живот. Говоря за превенция на болестите и ранно диагностициране, здравословно хранене, лична и обществена хигиена, спортуване и борба със стреса (тук много ефикасни методи са общуването със семейството, игра с домашните любимци, филмите, музиката и книгите - а за тях в следващия поне месец ще имаме достатъчно време).

Забелязахте ли колко е висока смъртността в САЩ? Това изобщо не е случайно. Там обездвижването надминава многократно това в Европа и официално над 2/3 от населението на щатите е с наднормено тегло, което води до редица заболявания. Но явно и ние сме тръгнали по същия път, щом в спортната емисия на една национална телевизия един легендарен треньор ни препоръча да правим лицеви опори и коремни преси, докато сме вкъщи под карантина. И демонстрира как се изпълняват! Ако живеем в свят, в който хората не знаят как се правят основни и елементарни физически упражнения, битката с вирусите ще става все по-трудна...

Едно е сигурно - в края на века за нашите правнуци Covid-99 ще бъде нещо добре познато и обичайно. Дали ще го приемат като безобидна досадна настинка или ще ги е страх от поредния смъртоносен вирус, зависи от това, което държавите и всеки един от нас предприеме още от днес по отношение на здравето и имунитета.

Димитър Узунов

Коментирайте