В предаването „Тема на седмицата“ на радио „Добруджа“ юристът и автор на анализи в областта на управлението Кремена Цачева запозна слушателите с представеното на 17 юни изследване на Български институт за правни инициативи във връзка с работата на независимите регулатори.
Кремена Цачева е адвокат, член на Софийската адвокатска колегия, магистър по право и магистър по финанси от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.
Понастоящем е докторант по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Притежава сертификат за вътрешен одитор, издаден от Министерството на финансите.
Има над 20 години юридически стаж, основно в сферата на публичния сектор.
Професионалният ѝ път преминава през Сметната палата, където последователно заема длъжности като одитор, юрисконсулт и директор на дирекция „Правно-нормативно осигуряване“.
Ръководи дирекция „Законодателство и методология“ в Агенцията по обществени поръчки.
Лектор е в международни проекти, свързани с обществени поръчки, административнонаказателно производство и международни стандарти на върховните одитни институции.
Автор е на анализи в областта на държавното управление, изборния процес и върховенството на правото.
- За кого е предназначен този анализ?
Направихме този анализ на първо място за българските граждани.
За всеки, който плаща сметките си, осигурява се, чака здравна услуга, подава жалба, гледа обществена телевизия, или просто очаква държавата да работи честно, прозрачно и в негов интерес.
Защото тези институции съществуват с публични средства и за да защитават именно нас – не политиците, не властта, а обществото.
А когато не знаем как работят, кой ги ръководи и какви резултати постигат, губим контрол над нещо, което е създадено в наша полза.
С този анализ искаме да покажем къде са слабостите, но и какво може да се подобри – чрез правила, прозрачност и активна гражданска позиция.
Анализът може да бъде използван както от експерти, изследователи и журналисти, така и от политици, народни представители и институции, ангажирани с реформа в публичния сектор. Той е ценен инструмент и за граждански организации и активни граждани, които искат да следят как работят независимите органи и да настояват за по-голяма прозрачност, отчетност и ефективност.
Защото доброто управление започва със знание, продължава с отговорност и завършва с резултати, от които всички печелим.
- Защо е важна темата за независимостта и ефективността на регулаторите?
Тази тема засяга пряко всеки един от нас – дори и когато не го осъзнаваме.
Темата за независимостта и ефективността на регулаторите засяга всеки от нас, защото тези институции определят правилата в ключови сфери от ежедневието ни – като например цената на тока, достъпа до лекарства, качеството на здравните услуги, защитата на личните ни данни или какво гледаме по обществените медии.
Те трябва да пазят обществения интерес – но ако са зависими от политически решения или работят формално, това пряко се отразява на правата, сигурността и нашия портфейл, разбира се.
Когато даден регулатор не си върши работата, се създават условия за корупция, за злоупотреби и за неравнопоставеност между гражданите и големите интереси.
Независимите органи са неутралният арбитър между държавата, бизнеса и обществото.
А когато те са неефективни, страдаме ние – като потребители, като данъкоплатци, като хора.
Дори да не го осъзнаваме във всеки един момент, от тях зависи дали живеем в справедлива и предвидима среда, или в такава, в която правилата се пишат в нечий интерес.
- Кои са тези органи и защо са важни?
Наричаме ги „регулатори“, но официално това са независими регулаторни, надзорни и контролни органи, избирани от Народното събрание, които имат изключително важни функции в управлението на държавата.
Те са онези институции, които определят правилата и следят за тяхното спазване в ключови сектори – като енергетиката, конкуренцията, медиите, здравеопазването, личните данни, пенсионната система.
Сред тях са Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита от дискриминация, Сметната палата, Омбудсманът, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на личните данни, Съветът за електронни медии и още други. В обхвата на изследването са включени 19 институции.
Кое е общотото и характерното за тях ? -Те са създадени със закон и се избират от Народното събрание, като по замисъл трябва да действат независимо от правителството и от политическите партии.
Целта им е да гарантират, че в чувствителни сфери – като цените, достъпа до услуги, или правата на гражданите – решенията се взимат обективно и в интерес на обществото.
Искам дебело да подчертая, защото е важно да се знае, че регулаторите не са част от изпълнителната власт – те са контрапункт, баланс и коректив.
Когато работят добре, те създават предвидима и справедлива среда, в която законът важи еднакво за всички.
Но когато са зависими или неефективни, те могат да се превърнат в формални структури, които просто узаконяват и обслужват нечии интереси.
Затова е важно не само дали съществуват, а как работят – кой ги ръководи, по какви правила взимат решения, пред кого отговарят, какви резултати постигат и информират ли обществото по лесен и достъпен начин за своята работа.
Защото без силни и професионални регулатори няма истинска защита на обществения интерес и няма добро управление – дори най-добрите закони остават само на хартия.
- На кои въпроси дава отговор анализът?
В изготвения анализ се търси отговор на въпросите доколко независими са тези 19 държавни органа, избирани от Народното събрание, прилагат ли принципите на добро управление, изготвят ли стратегии за развитие и стратегически планове и изпълняват ли ги, т.е. ефективни ли са, и колко ни струват на нас данъкоплатците.
Най-кратките отговори на тези въпроси от изследването са
• Независими ли са тези институции? – Не, не са независими, тъй като не покриват критериите, които трябва да са налице за да бъде гарантирана тяхната независимост.
• Изготвят ли стратегии и стратегически планове и изпълняват ли ги, т.е. ефективни ли са? – Отговорът тук е, че повечето от тези органи не изготвят стратегии и планове и липсват критерии за оценка на тяхната ефективност, поради което не е правена такава оценка за ефективността от работата им.
• И колко струват тези органи? Българските регулатори струват скъпо на бюджета - близо 500 млн. лв. годишно или по около 40 млн. лв. на месец.
Искам да отбележа още нещо – по своята същност настоящият анализ е индиректна оценка и на работата на Народното събрание, което е в дълг на гражданите по отношение на избора на регулатори, тъй като в периода 2020 – 2024 г. България се оказа в ситуация, в която множество публични институции действаха извън мандата си, а в някои случаи хората в тези органи работеха в трети последователен мандат, без да са избрани. Тази криза допълнително подчертава важността на това не само как се избират хората в тези институции, но и как работят те. Към настоящия момент все още има ключови институции, които остават непопълнени - например омбудсмана.
Народното събрание е в дълг към българските граждани не само защото не избира своевременно ръководителите на тези ключови независими органи, но и защото не упражнява в пълна степен своята конституционна отговорност да ги контролира.
Анализът показа, че от 130 отчета, представени от различни държавни институции на Народното събрание, само 34 са разгледани в ресорните парламентарни комисии.
От тях едва 13 стигат до пленарната зала, а само 10 са приети.
Тези числа говорят сами – контролът е формален, а отчетността на институциите остава почти без последици.
Когато парламентът не изисква отчетност и не реагира на слабости или липса на резултати, независимите органи рискуват да се превърнат в самозатворени структури, без връзка с обществото и неговите нужди.
Истинската парламентарна отговорност не е просто да се назначават ръководители, а да се следи какво постигат институциите, които ръководят.
В противен случай, независимостта се превръща в безотчетност – а от това губим всички ние.
- Защо е ценен този анализ?
• Това е първият по рода си структурен и функционален анализ, който обхваща органите, избирани от парламента;
• Дава ясна представа за пропастта между формална и реална независимост;
• Предлага практически и реалистични препоръки за подобрение, основани на международни стандарти и добри практики;
• Служи като инструмент за граждански контрол и за натиск към институциите за повече прозрачност и отчетност;
• Подходящ е както за експерти, така и за широката общественост.
Публикуван е на сайта на Българския институт за правни инициативи в секция – Анализи и всеки, който желае може да се запознае с неговото съдържание.
- Какво означава независимост и защо е важна?
Независимостта се разбира като способност на даден орган да функционира автономно, без неправомерна намеса от страна на други
институции, политически субекти или частни интереси. Тя гарантира обективност, професионализъм и защита на обществения интерес. Какво означава да са независими тези органи - да изпълняват правомощията си въз основа на закона и професионалната компетентност, без страх от политически натиск и външно вмешателство.
Независимостта не означава липса на отчетност. Напротив, истинската независимост предполага ясно установени механизми за отчетност и контрол, чрез които органите отговарят пред обществото и другите държавни институции
за своите действия.
За да бъде реална, независимостта трябва да съществува в три измерения: организационна, функционална и финансова.
Организационната независимост означава, че институцията е създадена със закон, има ясно регламентиран мандат, прозрачна процедура за назначаване на ръководството и защита срещу произволно освобождаване. Тя включва и изисквания за професионализъм, морални качества и управленски опит на ръководителите. Функционалната независимост се отнася до свободата на институцията да взема решения, да упражнява контрол и да прилага закона без външна намеса – особено от страна на изпълнителната власт или политически сили. Финансовата независимост е способността на институцията да управлява самостоятелно бюджета си, без да зависи от благоволението на правителството. И трите аспекта са неразделни – ако един от тях липсва, цялата независимост е поставена под съмнение. Именно тяхната реална осигуреност гарантира, че институцията ще работи професионално и в обществен интерес.
- Какво показва изследването относно независимостта на тези органи?
За съжаление само формално тези органи са независими, тъй като са обявени за независими със закон. Но когато се вгледаме в практиката, виждаме сериозни дефицити, които поставят тази независимост под съмнение. Липсват прозрачни и конкурентни процедури за избор на ръководства, често отсъстват професионални критерии, а някои ръководители остават на постовете си с години след изтичане на мандата им. Финансово – институциите са напълно зависими от изпълнителната власт, липсата на самостоятелни бюджети, които да се одобряват от орган извън изпълнителната власт, ги прави уязвими. Освен това, отчетността им е слабо развита – без стратегии, без оценки на ефективността от работата им, без ефективен парламентарен контрол. Всичко това показва, че независимостта е по-скоро на хартия, отколкото реално осигурена. За да бъдат истински независими, тези органи се нуждаят от ясни правила, устойчиви механизми за защита и реална отговорност пред обществото. Само така могат да изпълнят ролята си като коректив и защитник на обществения интерес.
- Какво препоръчваме?
Анализът формулира 17 конкретни препоръки, насочени към това регулаторните, надзорните и контролни органи да станат наистина независими, ефективни и отчетни. Най-напред, препоръчваме въвеждане на плуралистичен модел за номиниране на кандидати – с участие на граждански, професионални и академични среди. Необходимо е процедурите за избор да бъдат публични, конкурентни и ясно регламентирани, включително чрез открити изслушвания. Законодателството трябва да изисква доказан професионален и управленски опит, както и добра репутация. Възнагражденията трябва да се определят по прозрачен и обоснован механизъм. Препоръчваме институциите да имат по-голяма финансова самостоятелност, а отчетността им да следва единен, разбираем модел. Нужен е централен публичен портал с информация за дейността, разходите и резултатите. Всички органи трябва да изготвят стратегии с измерими цели и годишни планове за изпълнение. Предлага се провеждането на външни оценки и реален парламентарен контрол, съчетан с последващи действия. И не на последно място – необходимо е да се измерва удовлетвореността на гражданите и бизнеса, защото именно те са крайните получатели на услугите и решенията на тези институции.
- Достатъчно ли беше медийното отразяване на това изследване?
Медийно отразяване на анализа имаше – и то продължава, в случая благодарение и на вас. Темата беше отразена от БТА, БНР, Нова нюз, „Дневник“, „Медиапул“, „Сега“, „Банкер“, „Де факто“ и други, което показва, че медийната среда разпозна значимостта й. Но, разбира се, винаги може да бъде повече, по-задълбочено и по-последователно.
Въпросът обаче не е само в медиите – от изключителна важност е гражданското общество да бъде проактивно. Да се интересува, да търси отговори, да следи как се управляват публичните ресурси и институциите, които съществуват в негов интерес. Ако отговорите, които получава, не са задоволителни – да настоява за промяна.
Анализът е публичен, достъпен е на сайта на Българския институт за правни инициативи и всеки, който има желание да се запознае със съдържанието му, може да го направи. Препоръките в него не са теоретични – те са конкретни, изпълними и са покана за разговор и действие. Защото промяната започва, когато обществото започне да изисква повече.
.gif)
Кремена Цачева е адвокат, член на Софийската адвокатска колегия, магистър по право и магистър по финанси от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.
Понастоящем е докторант по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Притежава сертификат за вътрешен одитор, издаден от Министерството на финансите.
Има над 20 години юридически стаж, основно в сферата на публичния сектор.
Професионалният ѝ път преминава през Сметната палата, където последователно заема длъжности като одитор, юрисконсулт и директор на дирекция „Правно-нормативно осигуряване“.
Ръководи дирекция „Законодателство и методология“ в Агенцията по обществени поръчки.
Лектор е в международни проекти, свързани с обществени поръчки, административнонаказателно производство и международни стандарти на върховните одитни институции.
Автор е на анализи в областта на държавното управление, изборния процес и върховенството на правото.
- За кого е предназначен този анализ?
Направихме този анализ на първо място за българските граждани.
За всеки, който плаща сметките си, осигурява се, чака здравна услуга, подава жалба, гледа обществена телевизия, или просто очаква държавата да работи честно, прозрачно и в негов интерес.
Защото тези институции съществуват с публични средства и за да защитават именно нас – не политиците, не властта, а обществото.
А когато не знаем как работят, кой ги ръководи и какви резултати постигат, губим контрол над нещо, което е създадено в наша полза.
С този анализ искаме да покажем къде са слабостите, но и какво може да се подобри – чрез правила, прозрачност и активна гражданска позиция.
Анализът може да бъде използван както от експерти, изследователи и журналисти, така и от политици, народни представители и институции, ангажирани с реформа в публичния сектор. Той е ценен инструмент и за граждански организации и активни граждани, които искат да следят как работят независимите органи и да настояват за по-голяма прозрачност, отчетност и ефективност.
Защото доброто управление започва със знание, продължава с отговорност и завършва с резултати, от които всички печелим.
- Защо е важна темата за независимостта и ефективността на регулаторите?
Тази тема засяга пряко всеки един от нас – дори и когато не го осъзнаваме.
Темата за независимостта и ефективността на регулаторите засяга всеки от нас, защото тези институции определят правилата в ключови сфери от ежедневието ни – като например цената на тока, достъпа до лекарства, качеството на здравните услуги, защитата на личните ни данни или какво гледаме по обществените медии.
Те трябва да пазят обществения интерес – но ако са зависими от политически решения или работят формално, това пряко се отразява на правата, сигурността и нашия портфейл, разбира се.
Когато даден регулатор не си върши работата, се създават условия за корупция, за злоупотреби и за неравнопоставеност между гражданите и големите интереси.
Независимите органи са неутралният арбитър между държавата, бизнеса и обществото.
А когато те са неефективни, страдаме ние – като потребители, като данъкоплатци, като хора.
Дори да не го осъзнаваме във всеки един момент, от тях зависи дали живеем в справедлива и предвидима среда, или в такава, в която правилата се пишат в нечий интерес.
- Кои са тези органи и защо са важни?
Наричаме ги „регулатори“, но официално това са независими регулаторни, надзорни и контролни органи, избирани от Народното събрание, които имат изключително важни функции в управлението на държавата.
Те са онези институции, които определят правилата и следят за тяхното спазване в ключови сектори – като енергетиката, конкуренцията, медиите, здравеопазването, личните данни, пенсионната система.
Сред тях са Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита от дискриминация, Сметната палата, Омбудсманът, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на личните данни, Съветът за електронни медии и още други. В обхвата на изследването са включени 19 институции.
Кое е общотото и характерното за тях ? -Те са създадени със закон и се избират от Народното събрание, като по замисъл трябва да действат независимо от правителството и от политическите партии.
Целта им е да гарантират, че в чувствителни сфери – като цените, достъпа до услуги, или правата на гражданите – решенията се взимат обективно и в интерес на обществото.
Искам дебело да подчертая, защото е важно да се знае, че регулаторите не са част от изпълнителната власт – те са контрапункт, баланс и коректив.
Когато работят добре, те създават предвидима и справедлива среда, в която законът важи еднакво за всички.
Но когато са зависими или неефективни, те могат да се превърнат в формални структури, които просто узаконяват и обслужват нечии интереси.
Затова е важно не само дали съществуват, а как работят – кой ги ръководи, по какви правила взимат решения, пред кого отговарят, какви резултати постигат и информират ли обществото по лесен и достъпен начин за своята работа.
Защото без силни и професионални регулатори няма истинска защита на обществения интерес и няма добро управление – дори най-добрите закони остават само на хартия.
- На кои въпроси дава отговор анализът?
В изготвения анализ се търси отговор на въпросите доколко независими са тези 19 държавни органа, избирани от Народното събрание, прилагат ли принципите на добро управление, изготвят ли стратегии за развитие и стратегически планове и изпълняват ли ги, т.е. ефективни ли са, и колко ни струват на нас данъкоплатците.
Най-кратките отговори на тези въпроси от изследването са
• Независими ли са тези институции? – Не, не са независими, тъй като не покриват критериите, които трябва да са налице за да бъде гарантирана тяхната независимост.
• Изготвят ли стратегии и стратегически планове и изпълняват ли ги, т.е. ефективни ли са? – Отговорът тук е, че повечето от тези органи не изготвят стратегии и планове и липсват критерии за оценка на тяхната ефективност, поради което не е правена такава оценка за ефективността от работата им.
• И колко струват тези органи? Българските регулатори струват скъпо на бюджета - близо 500 млн. лв. годишно или по около 40 млн. лв. на месец.
Искам да отбележа още нещо – по своята същност настоящият анализ е индиректна оценка и на работата на Народното събрание, което е в дълг на гражданите по отношение на избора на регулатори, тъй като в периода 2020 – 2024 г. България се оказа в ситуация, в която множество публични институции действаха извън мандата си, а в някои случаи хората в тези органи работеха в трети последователен мандат, без да са избрани. Тази криза допълнително подчертава важността на това не само как се избират хората в тези институции, но и как работят те. Към настоящия момент все още има ключови институции, които остават непопълнени - например омбудсмана.
Народното събрание е в дълг към българските граждани не само защото не избира своевременно ръководителите на тези ключови независими органи, но и защото не упражнява в пълна степен своята конституционна отговорност да ги контролира.
Анализът показа, че от 130 отчета, представени от различни държавни институции на Народното събрание, само 34 са разгледани в ресорните парламентарни комисии.
От тях едва 13 стигат до пленарната зала, а само 10 са приети.
Тези числа говорят сами – контролът е формален, а отчетността на институциите остава почти без последици.
Когато парламентът не изисква отчетност и не реагира на слабости или липса на резултати, независимите органи рискуват да се превърнат в самозатворени структури, без връзка с обществото и неговите нужди.
Истинската парламентарна отговорност не е просто да се назначават ръководители, а да се следи какво постигат институциите, които ръководят.
В противен случай, независимостта се превръща в безотчетност – а от това губим всички ние.
- Защо е ценен този анализ?
• Това е първият по рода си структурен и функционален анализ, който обхваща органите, избирани от парламента;
• Дава ясна представа за пропастта между формална и реална независимост;
• Предлага практически и реалистични препоръки за подобрение, основани на международни стандарти и добри практики;
• Служи като инструмент за граждански контрол и за натиск към институциите за повече прозрачност и отчетност;
• Подходящ е както за експерти, така и за широката общественост.
Публикуван е на сайта на Българския институт за правни инициативи в секция – Анализи и всеки, който желае може да се запознае с неговото съдържание.
- Какво означава независимост и защо е важна?
Независимостта се разбира като способност на даден орган да функционира автономно, без неправомерна намеса от страна на други
институции, политически субекти или частни интереси. Тя гарантира обективност, професионализъм и защита на обществения интерес. Какво означава да са независими тези органи - да изпълняват правомощията си въз основа на закона и професионалната компетентност, без страх от политически натиск и външно вмешателство.
Независимостта не означава липса на отчетност. Напротив, истинската независимост предполага ясно установени механизми за отчетност и контрол, чрез които органите отговарят пред обществото и другите държавни институции
за своите действия.
За да бъде реална, независимостта трябва да съществува в три измерения: организационна, функционална и финансова.
Организационната независимост означава, че институцията е създадена със закон, има ясно регламентиран мандат, прозрачна процедура за назначаване на ръководството и защита срещу произволно освобождаване. Тя включва и изисквания за професионализъм, морални качества и управленски опит на ръководителите. Функционалната независимост се отнася до свободата на институцията да взема решения, да упражнява контрол и да прилага закона без външна намеса – особено от страна на изпълнителната власт или политически сили. Финансовата независимост е способността на институцията да управлява самостоятелно бюджета си, без да зависи от благоволението на правителството. И трите аспекта са неразделни – ако един от тях липсва, цялата независимост е поставена под съмнение. Именно тяхната реална осигуреност гарантира, че институцията ще работи професионално и в обществен интерес.
- Какво показва изследването относно независимостта на тези органи?
За съжаление само формално тези органи са независими, тъй като са обявени за независими със закон. Но когато се вгледаме в практиката, виждаме сериозни дефицити, които поставят тази независимост под съмнение. Липсват прозрачни и конкурентни процедури за избор на ръководства, често отсъстват професионални критерии, а някои ръководители остават на постовете си с години след изтичане на мандата им. Финансово – институциите са напълно зависими от изпълнителната власт, липсата на самостоятелни бюджети, които да се одобряват от орган извън изпълнителната власт, ги прави уязвими. Освен това, отчетността им е слабо развита – без стратегии, без оценки на ефективността от работата им, без ефективен парламентарен контрол. Всичко това показва, че независимостта е по-скоро на хартия, отколкото реално осигурена. За да бъдат истински независими, тези органи се нуждаят от ясни правила, устойчиви механизми за защита и реална отговорност пред обществото. Само така могат да изпълнят ролята си като коректив и защитник на обществения интерес.
- Какво препоръчваме?
Анализът формулира 17 конкретни препоръки, насочени към това регулаторните, надзорните и контролни органи да станат наистина независими, ефективни и отчетни. Най-напред, препоръчваме въвеждане на плуралистичен модел за номиниране на кандидати – с участие на граждански, професионални и академични среди. Необходимо е процедурите за избор да бъдат публични, конкурентни и ясно регламентирани, включително чрез открити изслушвания. Законодателството трябва да изисква доказан професионален и управленски опит, както и добра репутация. Възнагражденията трябва да се определят по прозрачен и обоснован механизъм. Препоръчваме институциите да имат по-голяма финансова самостоятелност, а отчетността им да следва единен, разбираем модел. Нужен е централен публичен портал с информация за дейността, разходите и резултатите. Всички органи трябва да изготвят стратегии с измерими цели и годишни планове за изпълнение. Предлага се провеждането на външни оценки и реален парламентарен контрол, съчетан с последващи действия. И не на последно място – необходимо е да се измерва удовлетвореността на гражданите и бизнеса, защото именно те са крайните получатели на услугите и решенията на тези институции.
- Достатъчно ли беше медийното отразяване на това изследване?
Медийно отразяване на анализа имаше – и то продължава, в случая благодарение и на вас. Темата беше отразена от БТА, БНР, Нова нюз, „Дневник“, „Медиапул“, „Сега“, „Банкер“, „Де факто“ и други, което показва, че медийната среда разпозна значимостта й. Но, разбира се, винаги може да бъде повече, по-задълбочено и по-последователно.
Въпросът обаче не е само в медиите – от изключителна важност е гражданското общество да бъде проактивно. Да се интересува, да търси отговори, да следи как се управляват публичните ресурси и институциите, които съществуват в негов интерес. Ако отговорите, които получава, не са задоволителни – да настоява за промяна.
Анализът е публичен, достъпен е на сайта на Българския институт за правни инициативи и всеки, който има желание да се запознае със съдържанието му, може да го направи. Препоръките в него не са теоретични – те са конкретни, изпълними и са покана за разговор и действие. Защото промяната започва, когато обществото започне да изисква повече.
Аудио:
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.70398 BGN
1 GBP = 2.28993 BGN
1 CHF = 2.08311 BGN
