Кристофър Голдън, епидемиолог: COVID-19 донесе толкова поражения заради закъснялата ни реакция

Кристофър Голдън е еколог и епидемиолог, сътрудник на "Нешънъл Джиографик" (National Geographic). Той е професор по хранене и планетарно здраве (нова научна дисциплина, която изследва последствията за човешкото здраве с оглед разрушаването и трансформирането природните системи на Земята).
"Дневник" разговаря с учения дни преди премиерата на "Ловци на вируси" - филм на National Geographic за събитията, които могат да причинят следващата глобална пандемия. В него Голдън се опитва да открие моделите, които причиняват глобални здравни кризи, като изследва комбинацията от културни особености, болести и околна среда. Той и чуждестранният кореспондент на ABC News Джеймс Лонгман предприемат пътешествие през континентите, за да се срещнат с учени, които полагат усилия не само да разберат и спрат епидемията от COVID-19, но и да предотвратят следващата смъртоносна пандемия. Премиерата на "Ловци на вируси" е на 22 ноември от 22 ч. по National Geographic. 
Докъде пътувахте и какво видяхте, докато снимахте "Ловци на вируси"?
- Снимахме на три различни места. Бяхме в Либерия, Турция и в Съединените щати. В Либерия прекарахме по-голямата част от времето в тропическите гори. Отидохме до райони, в които има много мини и колонии от прилепи в самите минни пещери. Там огледахме едно от местата, в които е известно, че е циркулирал вирусът ебола. Работихме с екип, който полага усилия да идентифицира нови вируси, патогени и бактерии, които потенциално могат да се предадат на човек.
Всичко, което трябва да знаете за:
В Турция бяхме в южната част на страната. Работихме с екип, който изследва проби от прилепи и преди време изтъкваше риска от близкоизточния респираторен синдром (Middle East Respiratory Syndrome, MERS) - как е бил свързан с вирус от прилеп, който е предаден на камила и в последствие и на човека.
Накрая бяхме в Средния Запад на Съединените Щати, където бяхме при ловци на животни от семейството на елените - американската версия на лов на диви животни. Надникнахме и във фермерската индустрия - как вирусите могат да се предават на човека от питомни животни.
Означава ли това, че вирусна епидемия може да избухне където и да е?
- Абсолютно! Не смятам, че е смислено да поставим точка на картата, където да кажем, че може да започне, но знаем за определени фактори и модели, които водят до това определен вирус да се предаде. Става дума за различни начини, по които хората променяме околната среда или така увеличаваме контакта си с дивите или питомните животни.
Изсичането на гори, разрастването на селското стопанство, загубите за биоразнообразието, промените в климата - всичко това са фактори, които променят повърхността на Земята и водят до това хората да увеличават контакта си с дивите и питомните животни. А точно това е начинът да започне разпространението на даден вирус.
Защо има фокусиране върху прилепите?
- Смятам, че има фокусиране върху прилепите, защото в съвременната история те са били източник на няколко епидемии от зарази, свързани с хората: ебола, MERS, COVID-19. Прилепите са били резервоар на заразата и при трите болести, като впоследствие вирусът е прекрачил междувидовата бариера и заразява човека.
[Кристофър Голдън, епидемиолог: COVID-19 донесе толкова поражения заради закъснялата ни реакция]© Daniel Hollis, National Geographic/Daniel Hollis
Звучи плашещо, че епидемия може да избухне където и да е. Основателно ли е това опасение?
- Със сигурност има основание за тревога и трябва да се разбере какви са рисковете, за да започнем да мислим какви са начините да ги минимизираме и подхождаме към тези рискови ситуации. Учените се опитваме, така да се каже, да свържем точките: как социалната, културната, икономическата и екологичната системи могат заедно да се наредят, за да създадат условия на следващия вирус да се появи.
Не смятам, че трябва просто да стоим и да се страхуваме. Мисля, че трябва да действаме. Това може да означава да сме по-внимателни с какво се храним, какво си купуваме, как лидерите управляват сферата на общественото здраве.
Какво може да се направи?
- Смятам, че основното е да променим хранителната система на глобално ниво. Това, че в световен план расте търсенето на храна от животински източници, не е нещо, от което хората имат непременно нужда от хранителна гледна точка, но пък води до упадък на околната среда и нарастваща честота на контакт между хората и животните, както диви, така и питомни. Това е причината за предаването на вируси.
Затова мисля, че възможното решение може да е в управлението на някои от движещите сили на глобалната ни хранителна система - на потребителите да се предлага по-здравословна храна, която е по-малко зависима от животните.
Не казвате, че хората трябва да спрат да ядат месо, нали?
- Не, яденето на месо не е опасно, но яденето му с мярка в световен план може да е от полза по ред причини - да смекчи промените в климата, да намали рисковете за предаване на вируси и редица други.
Имало ли е според Вас начин да се предотврати предаването на коронавируса в такива размери?
- Да, мисля, че има достатъчно доказателства, че започнахме да действаме твърде късно. За да сме нащрек за нови вируси, трябва да изготвим точни алгоритми за подготовка и намеса, когато този тип вируси се предават. Смятам, че закъснелите действия доведоха до глобалните поражения, които в момента изживяваме.
Какво имате предвид? Какво е можело да бъде направено по-рано?
- Ако вземете за пример Либерия - една от страните, до които пътувахме, те преди това са преживели ебола и затова бяха подготвени да действат, когато новият коронавирус беше идентифициран. Тяхното правителство го направи още в края на януари.
В Либерия имаше хора, които мереха температура и изследваха пристигащите на границите им. Имаха места за миене на ръце пред всяка сграда, хората носеха маски. И благодарение на това сега имат едва около 200 активни случая на коронавирус. Очевидно това доста ги различава от много други места, както в Европа, така и в Съединените щати - ние се провалихме в това да отвърнем на заплахата колкото се може по-бързо. Затова сега сме свидетели на значително по-високи бройки на нови заразени.
В този контекст според Вас каква роля играе пандемията от невярна информация?
- Пандемията от невярна информация е една от причините вирусната пандемия да продължава да се разпространява. Хората трябва да възприемат заразата сериозно, да вземат предпазни мерки - независимо дали става дума за носенето на маски, социалната дистанция, карантина след пътуване. Всички тези неща с причина са предложени от научната общност.
Възможно ли е следващата криза заради заразна болест да бъде предвидена? Или дори предотвратена?
- Смятам, че е невъзможно да бъде прогнозирано къде и как ще дойде следващата зараза. Но със сигурност можем да кажем, че такава ще има, независимо дали ще е по-сериозна, или не, от коронавируса.
Предаването на вируси от един вид към друг, е процес, който се случва постоянно. Въпрос на време е да се предадат на човек и да започнат да се разпространяват. Затова най-добрият начин да разберем бъдещето си, е като погледнем към миналото: HIV, ебола, SARS, свинския грип, MERS. Всичко това са значими примери как животински вируси са направили преход към човешката популация. Затова можем само да очакваме още много от това, което вече сме преживели.
Как гледате на тезата, че планетата е имала нужда от коронавируса, за да си почине от човешкото влияние върху природата?
- Не мисля, че майката природа е толкова отмъстителна. Но бих казал, че все пак има предимства в тази тежка ситуация, що се отнася до това, че все повече хора осъзнават колко е важно взаимодействието между хората и планетата и колко тясно са свързани

Коментирайте