Маестра Константина Петкова отдавна живее в изолация поради своето здравословно състояние, но нито за миг нейния борбен дух не бива сломен. От дома си в Добрич тя продължава да мисли за красивата градина в село Пчеларово, за плевника, който приютява всяко лято хората на изкуството и за своите италиански приятели. В своя дом в центъра на Добрич посреща и лошите вести от Италия.
Константина Петкова е родена в с.Пчеларово на 19 ноември 1937 г. Печели конкурс и заминава за Италия, където завършва Музикалната академия „Санта Чечилия“ в Рим – „Пеене” и „Оперна режисура”. Дебютира през 1977 г. със спектакъла „Мадригалито“ от Клаудио Монтеверди. Става солист на оркестър „Виртуозите на Рим“, с който гастролира в Европа. Участва в музикални филми (вкл. с Робертино Лорети). Приятел е с филмовите режисьори Федерико Фелини и Микеланджело Антониони. Пише статия за музикалния живот на Италия през 1977 г. Същата година е поканена да изнесе концерт с премиерни изпълнения на съвременни произведения в Радио -Париж.
По-късно живее в Ню Йорк организира трупа от 23-ма певци и артисти.Връща се в Европа със съпруга си Бернар Брюнер и се настанява в Женева, където живее три години и води свой клас. След това се прибира в България и в село Пчеларово, Добричко, откъдето е родом, построява специална сграда за певческа школа. Нейни ученици пеят в Япония, Европа и САЩ.
Днес маестра Петкова получи тъжна вест от една от своите ученички от Италия. Тя е особено тъжна от факта, че майката и бабата на нейната възпитаничка са починали от коронавирус. Тя е споделила, колко отчайващо е положението и колко страдат гражданите на Италия. Много от тях пристъпват към кремация на близките си, защото не могат да ги погребат.
Как сте г-жо Петкова, има ли кой да Ви помага?
Контактувам най-вече по телефона.Много приятели ми се обаждат за да чуят просто как съм. Отдавна имам система която е уникална в случай на изолация или за бързо реагиране. Когато живеехме в Америка, дойде майката на съпруга ми. Тя беше дизайнер. Само след час ни покани на вечеря.Не каза как и кога е приготвила вечерята, а бяхме много хора. Оказа се ,че всичко е било в буркани. Когато влязох в тяхното семейство ходехме в една екологична ферма, имахме товарна кола вземахме продуктите и ги консервирахме. При големите разстояния в Ню Йорк и нашата ангажираност това беше единственото удобно нещо. Претопляш и сервираш , без покупки и да губиш време. И тук си спомням майка ми като влезеше в кухнята ,чак на обяд излизаше. Затова направих същото и в България. Отначало баща ми беше много скептичен и категоричен, че от буркани не яде храна, но после видя, че е вкусно и искаше да отворя някой буркан.Правех големи количества. Дори на Стоянка Мутафова съм изпращала. Дори, когато ми е гостувала в Пчеларово питаше дали ще правя пак буркани на лято.
Сега може би съм най-облагодетелстваната в блока, защото не ми трябват покупки, не ям хляб, но каквото ми трябва ми оставят в антрето.От топлата храна давам дори на съседи.
Мислила ли сте, защо точно Италия попадна в окото на това страшно бедствие, COVID-19?
Аз много дължа на Италия. Тя ме е образовала, тя ми даде всичко.Там за мен всичко беше толкова невероятно, лесно и щастливо. Дори когато настъпи социализма аз работех в един експериментален театър и направиха едно голямо събрание на всички театрали, актьори и режисьори и един голям режисьор Джулиано Риторо, ми казва, знаеш ли вече не можем да правим каквото искаме. Ще ни наблюдават репертоара и програмата. Казах му, че съм живяла в такава система в България и няма да издържа на подобно нещо. Тогава заминах за Париж и САЩ, но Джулиано ми каза, че нямам право да напускам Италия, защото те са ме създали. Дойде да ме изпрати за Америка и пак го каза.Цялата ми младост премина в едни такива забрани и ограничения.
Мисля, че липсата на дисциплина в Италия доведе до тези резултати. Въпреки, че с моите ученици и колеги сме имали много топли отношения и доста добра дисциплина. Не като на американците, но все пак добра дисциплина. Мисля, че закъсняха с мерките. Именно тази индустриална част, която е най-цивилизована, най-чиста имат много връзки с Китай.Именно тежката индустрия се осъществява от Китай, с много машини и стоки. Освен това, те все казват хайде утре и не предприеха мерките, които другите се организираха активно да предприемат. Затова при тях пламна.
Получихте награда преди дни. С какво е свързана тя?
Да, обадиха ми се от Чехия, аз не знаех за това. Не се познаваме с госпожата, но каза, че когато дойде в България лично ще ме посети да ми я връчи. Признанието е от Фондация „Вигория“ с председател – Мария Петрова. Присъждат ми плакет „Златна детелина“ – 2020, в област „Култура“. Обясни ми , че се връчва за организирането на културни прояви и като общественик за цялостното ми присъствие на сцена и заради учениците ми, не ми го прочете цялото ,но каза, че ще го донесе. Тя е българка, дейна, ерудирана жена, живяла е в Италия. Сега живее в Чехия и е следила моя творчески път.
Имате ли планове за културните прояви в Пчеларово, които може би ще се отложат за неограничено време?
От София ми се обаждат колеги и Йоана Буковска , Антони Дончев и други и говорят за евентуално следващо лято.Аз обаче не знам какво ще се случи и ще имам ли възможност да поддържам имота и как ще се развие във времето. Това е и въпрос на пари, аз покривам всички хонорари и подготовката, парите в банката намаляват. Съветват ме да вземам пари за билети, но аз това няма да го направя.Не съм вземала пари и от учениците си. Това е нещо духовно, няма връзка с материалното. Продадох и земи, за да плащам хонорари, те понякога са доста високи.Особено, когато трупата е голяма. Помага ми Богдан Богдев от Вила ди Полета, като приема артистите в хотела си. Всички които ми звънят, казват хайде ще се видим на лято. Само със Стоянка няма да се видим. Тя ми звънна петнадесетина дни преди да влезе в болницата. Казва прибирай се да ти дойда на гости, но знаете какво се случи…..Къщата в Пчеларово има голяма градина, иска грижи трудно е да намеря човек, който да се грижи. Една жена от Кардам се нае и прибра големите саксиите при нея. На терасата в апартамента ми също е пълно.
На какво се дължи изключително високият Ви дух?
На дядо ми!След като цар Борис е имал сведения от Елин Пелин за този странен човек от едно добруджанско село и решава да го посети, аз бях дете на шест години, помня, че те много дълго разговаряха. Та взела съм от културата на дядо ми ,който се е самообразовал.Той ми говореше за Флобер, за Достоевски за голямата литература.Ангел Каралийчев описва как са дошли в Пчеларово и трябвало да говорят, а нямало подиум.В този момент видял един човек да носи на гърба си един вратник и го направил на подиум.Това бил дядо ми Петко.Правил е спектакли, защитавал жените. Викали го като има проблеми свекърва със снаха. Една от жените които е играла при него, вече на моята възраст ми разказва как защитавал хората и как пишел пиеси и ги режисирал. Много хора идвали да ги гледат. Нямало къде да сядат и сядали върху тикви, представете си. Аз реших този въпрос със помощта на Богдан Богдев и Момчил Радичков, те ми помогнаха и ми намериха пейки, много съм им благодарна. Богдан от Варна ходил и купил пейки много красиви и ако аз престана да организирам спектакли , ще ги подаря на някой. Та така, от дядо си имам този дух. Той живееше в Ген.Колево.Когато му носели книги с влака, забавяли движението и хвърляли чувала с книгите през прозореца. Железничаря му давал чувала, пък дядо му давал друг чувал с кашкавал, дини, домати и други храни.Оставяше ни да хванем поводите на конете, пък той да види какви книги има в чувалите.Голямо впечатление ми е правило щом съм го запомнила.Още тогава ни обясняваше какво е форма. Имаше един голям дневник, който за жалост загубихме.Огромна книга в която описваше всички срещи в Добруджа.Книгата вървеше от ръка в ръка и винаги се връщаше. След 9-ти септември не се върна. Съжалявам, защото има вероятност един от тези, които са идвали в Пчеларово да е Бърнард Шоу. Такива спомени имаше майка ми, но това не се доказа. При разговор с цар Борис , Шоу го пита, някой знае ли ме в България и царя му отговорил, че е видял негови книги в едно добруджанско село. Има вероятност на път към Турция да е минал от тук ,но няма запазени документи. Мама си спомня, че дошъл един писател по описанието прилича на Шоу, казал, че е вегетарианец, тя сложила един зелен боб и го нагостила. Бил с високи обувки- боканки, както им казваме в Добруджа.Искал да спи вечерта в каруца със сено. Написал пиеса пиеса за един войник „Човекът с оръжието“, където главен герой е Петко. Иначе тривиална история.
Къде ще прочетем тези спомени и за интересния Ви живот?
Валентина Добринчева пише книга за мен.Дори вашето интервю е в нея, почти е готова.
За МГ“Добруджа“ Валентина Добринчева, потвърди за книгата. Наистина е почти готова и се очаква в края на април да е напълно готова. Това е една книга със спомени, пояснява Добринчева и мисли върху работното заглавие на книгата за маестра Константина Петкова.
.gif)
Константина Петкова е родена в с.Пчеларово на 19 ноември 1937 г. Печели конкурс и заминава за Италия, където завършва Музикалната академия „Санта Чечилия“ в Рим – „Пеене” и „Оперна режисура”. Дебютира през 1977 г. със спектакъла „Мадригалито“ от Клаудио Монтеверди. Става солист на оркестър „Виртуозите на Рим“, с който гастролира в Европа. Участва в музикални филми (вкл. с Робертино Лорети). Приятел е с филмовите режисьори Федерико Фелини и Микеланджело Антониони. Пише статия за музикалния живот на Италия през 1977 г. Същата година е поканена да изнесе концерт с премиерни изпълнения на съвременни произведения в Радио -Париж.
По-късно живее в Ню Йорк организира трупа от 23-ма певци и артисти.Връща се в Европа със съпруга си Бернар Брюнер и се настанява в Женева, където живее три години и води свой клас. След това се прибира в България и в село Пчеларово, Добричко, откъдето е родом, построява специална сграда за певческа школа. Нейни ученици пеят в Япония, Европа и САЩ.
Днес маестра Петкова получи тъжна вест от една от своите ученички от Италия. Тя е особено тъжна от факта, че майката и бабата на нейната възпитаничка са починали от коронавирус. Тя е споделила, колко отчайващо е положението и колко страдат гражданите на Италия. Много от тях пристъпват към кремация на близките си, защото не могат да ги погребат.
Как сте г-жо Петкова, има ли кой да Ви помага?
Контактувам най-вече по телефона.Много приятели ми се обаждат за да чуят просто как съм. Отдавна имам система която е уникална в случай на изолация или за бързо реагиране. Когато живеехме в Америка, дойде майката на съпруга ми. Тя беше дизайнер. Само след час ни покани на вечеря.Не каза как и кога е приготвила вечерята, а бяхме много хора. Оказа се ,че всичко е било в буркани. Когато влязох в тяхното семейство ходехме в една екологична ферма, имахме товарна кола вземахме продуктите и ги консервирахме. При големите разстояния в Ню Йорк и нашата ангажираност това беше единственото удобно нещо. Претопляш и сервираш , без покупки и да губиш време. И тук си спомням майка ми като влезеше в кухнята ,чак на обяд излизаше. Затова направих същото и в България. Отначало баща ми беше много скептичен и категоричен, че от буркани не яде храна, но после видя, че е вкусно и искаше да отворя някой буркан.Правех големи количества. Дори на Стоянка Мутафова съм изпращала. Дори, когато ми е гостувала в Пчеларово питаше дали ще правя пак буркани на лято.
Сега може би съм най-облагодетелстваната в блока, защото не ми трябват покупки, не ям хляб, но каквото ми трябва ми оставят в антрето.От топлата храна давам дори на съседи.
Мислила ли сте, защо точно Италия попадна в окото на това страшно бедствие, COVID-19?
Аз много дължа на Италия. Тя ме е образовала, тя ми даде всичко.Там за мен всичко беше толкова невероятно, лесно и щастливо. Дори когато настъпи социализма аз работех в един експериментален театър и направиха едно голямо събрание на всички театрали, актьори и режисьори и един голям режисьор Джулиано Риторо, ми казва, знаеш ли вече не можем да правим каквото искаме. Ще ни наблюдават репертоара и програмата. Казах му, че съм живяла в такава система в България и няма да издържа на подобно нещо. Тогава заминах за Париж и САЩ, но Джулиано ми каза, че нямам право да напускам Италия, защото те са ме създали. Дойде да ме изпрати за Америка и пак го каза.Цялата ми младост премина в едни такива забрани и ограничения.
Мисля, че липсата на дисциплина в Италия доведе до тези резултати. Въпреки, че с моите ученици и колеги сме имали много топли отношения и доста добра дисциплина. Не като на американците, но все пак добра дисциплина. Мисля, че закъсняха с мерките. Именно тази индустриална част, която е най-цивилизована, най-чиста имат много връзки с Китай.Именно тежката индустрия се осъществява от Китай, с много машини и стоки. Освен това, те все казват хайде утре и не предприеха мерките, които другите се организираха активно да предприемат. Затова при тях пламна.
Получихте награда преди дни. С какво е свързана тя?
Да, обадиха ми се от Чехия, аз не знаех за това. Не се познаваме с госпожата, но каза, че когато дойде в България лично ще ме посети да ми я връчи. Признанието е от Фондация „Вигория“ с председател – Мария Петрова. Присъждат ми плакет „Златна детелина“ – 2020, в област „Култура“. Обясни ми , че се връчва за организирането на културни прояви и като общественик за цялостното ми присъствие на сцена и заради учениците ми, не ми го прочете цялото ,но каза, че ще го донесе. Тя е българка, дейна, ерудирана жена, живяла е в Италия. Сега живее в Чехия и е следила моя творчески път.
Имате ли планове за културните прояви в Пчеларово, които може би ще се отложат за неограничено време?
От София ми се обаждат колеги и Йоана Буковска , Антони Дончев и други и говорят за евентуално следващо лято.Аз обаче не знам какво ще се случи и ще имам ли възможност да поддържам имота и как ще се развие във времето. Това е и въпрос на пари, аз покривам всички хонорари и подготовката, парите в банката намаляват. Съветват ме да вземам пари за билети, но аз това няма да го направя.Не съм вземала пари и от учениците си. Това е нещо духовно, няма връзка с материалното. Продадох и земи, за да плащам хонорари, те понякога са доста високи.Особено, когато трупата е голяма. Помага ми Богдан Богдев от Вила ди Полета, като приема артистите в хотела си. Всички които ми звънят, казват хайде ще се видим на лято. Само със Стоянка няма да се видим. Тя ми звънна петнадесетина дни преди да влезе в болницата. Казва прибирай се да ти дойда на гости, но знаете какво се случи…..Къщата в Пчеларово има голяма градина, иска грижи трудно е да намеря човек, който да се грижи. Една жена от Кардам се нае и прибра големите саксиите при нея. На терасата в апартамента ми също е пълно.
На какво се дължи изключително високият Ви дух?
На дядо ми!След като цар Борис е имал сведения от Елин Пелин за този странен човек от едно добруджанско село и решава да го посети, аз бях дете на шест години, помня, че те много дълго разговаряха. Та взела съм от културата на дядо ми ,който се е самообразовал.Той ми говореше за Флобер, за Достоевски за голямата литература.Ангел Каралийчев описва как са дошли в Пчеларово и трябвало да говорят, а нямало подиум.В този момент видял един човек да носи на гърба си един вратник и го направил на подиум.Това бил дядо ми Петко.Правил е спектакли, защитавал жените. Викали го като има проблеми свекърва със снаха. Една от жените които е играла при него, вече на моята възраст ми разказва как защитавал хората и как пишел пиеси и ги режисирал. Много хора идвали да ги гледат. Нямало къде да сядат и сядали върху тикви, представете си. Аз реших този въпрос със помощта на Богдан Богдев и Момчил Радичков, те ми помогнаха и ми намериха пейки, много съм им благодарна. Богдан от Варна ходил и купил пейки много красиви и ако аз престана да организирам спектакли , ще ги подаря на някой. Та така, от дядо си имам този дух. Той живееше в Ген.Колево.Когато му носели книги с влака, забавяли движението и хвърляли чувала с книгите през прозореца. Железничаря му давал чувала, пък дядо му давал друг чувал с кашкавал, дини, домати и други храни.Оставяше ни да хванем поводите на конете, пък той да види какви книги има в чувалите.Голямо впечатление ми е правило щом съм го запомнила.Още тогава ни обясняваше какво е форма. Имаше един голям дневник, който за жалост загубихме.Огромна книга в която описваше всички срещи в Добруджа.Книгата вървеше от ръка в ръка и винаги се връщаше. След 9-ти септември не се върна. Съжалявам, защото има вероятност един от тези, които са идвали в Пчеларово да е Бърнард Шоу. Такива спомени имаше майка ми, но това не се доказа. При разговор с цар Борис , Шоу го пита, някой знае ли ме в България и царя му отговорил, че е видял негови книги в едно добруджанско село. Има вероятност на път към Турция да е минал от тук ,но няма запазени документи. Мама си спомня, че дошъл един писател по описанието прилича на Шоу, казал, че е вегетарианец, тя сложила един зелен боб и го нагостила. Бил с високи обувки- боканки, както им казваме в Добруджа.Искал да спи вечерта в каруца със сено. Написал пиеса пиеса за един войник „Човекът с оръжието“, където главен герой е Петко. Иначе тривиална история.
Къде ще прочетем тези спомени и за интересния Ви живот?
Валентина Добринчева пише книга за мен.Дори вашето интервю е в нея, почти е готова.
За МГ“Добруджа“ Валентина Добринчева, потвърди за книгата. Наистина е почти готова и се очаква в края на април да е напълно готова. Това е една книга със спомени, пояснява Добринчева и мисли върху работното заглавие на книгата за маестра Константина Петкова.
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.67911 BGN
1 GBP = 2.21098 BGN
1 CHF = 2.12937 BGN
