Марина Константинова си подари "Между лятото и есента"

Марина Константинова стана на 60 години.За своя юбилей тя  подготви и издаде и най-новата си поетична книга „Между лятото и есента“. „Радвам се че стигнах до тази точка от моя жизнен път. Исках в тази книга да събера най-доброто според мен и редактора Сашо Серафимов“, каза в ефира на радио „Добруджа“  Марина Константинова. Тя благодари на редактора и на художника Вера Пенева  от студио „Пастел“за  графичното оформление, което по-думите на авторката е най-красивата корица до сега. За 26 март беше насрочена премиерата на книгата, но извънредната ситуация отлага представянето за неопределено време.Своеобразна радиопремиера се случи в ефира днес и авторката ни предложи заглавното стихотворение.

Последната и книга  „Изгубената улица”  излезе през октомври миналата година . Тогава Константинова заяви, че това е роман за реални и виртуални събития и хора, сега се оказва, че сме в точно една такава виртуална история.
„Всеки от нас има своята история.И както се срещаме случайно или не с други хора през отреденото ни време, така и историите ни срещат други истории, пресичат пътя си с тях, разминават се и се изгубват някъде из безбройните лабиринти, където дори не са предполагали, че ще се запътят.“ Това е част от пролога на „Изгубената улица“, който кореспондира с днешния ден.
Всъщност улицата съвсем не е изгубена.Тя е преименувана  и се намира някъде в Пловдив. Историята на Марина описана в книгата  се развива в интернет пространството.Там някъде самата тя среща забравен приятел. Заглавието е метафора за това къде отиваме и защо, кого търсим и намираме.
Творческият път на Марина Константинова започва с поезия. "Нежна гръмотевица" е първата и поетична книга - 1992, от когато датира и нашето познанство и приятелство. „Не мога да избягам от поезията, дори в този роман има поезия, разкрива авторката.Решила е до следващата година когато има юбилей да подари на читателите си нова книга с най-доброто от всичките тези близо тридесет години.“Поезията е сърцевината на всичко, тръгнах с нея и оставам“, откровена е авторката на къси разказа, поезия и проза.
Марина Константинова е автор с разностранни интереси. Доказателство за това са поетичните книги, сборникът с разкази, новелите и романът, които е издала. Идеите за симбиоза между изкуствата доведоха до участието й в проект 4Д, реализиран с нейни колеги, чийто плод е "Меню за душата", с който гостува в Словакия. Заедно с художниците  Вера Пенева, Гинка Димова и флейтистката Росица Бояджиева тя участва в една истинска творческа симбиоза.
Нейни творби са преведени на английски и словашки език.Романът "Златният венец" разказва за откритията на известен археолог и борбата на екипа му с иманярите и чиновниците. Криминалната интрига е неизбежна, когато изчезват сензационни находки. Другият персонаж е  колекционерът - брънка от веригата на износа на антики. Романът „Белият бряг“, който разказва за живота и любовта на румънската кралица Мария, пожъна своя успех и  съживи едни картини от  началото на века с точното място Дворецът в Балчик. „Писмо в бутилка“ пък е един сборник с разкази, може би позабравен във времето, но даващ обещанието за майсторство в късия разказ.“Седемте мъже на Мария“,„Небесни ескизи“-2014,"Отвесно време"- 1995, "С отвързани очи" 1998,  са само свидетелства на постоянството на автора и желанието да преплита любовта като нишка през цялото си творчество. 

Коментирайте