„Ние не празнуваме. Какво да празнуваме? В джоба си имам три лева”. Това казва пред Медийна група „Добруджа" Ангел Анастасиев от с. Присад, община Генерал Тошево, на най-големият ромски празник - Банго Васил, който се отбелязва на 14 януари. Положението на повечето от живеещите в селото е подобно, споделя кметът Севджан Асанова.
Безработицата е основният проблем за жителите на Присад. Броят им е 500 и по думите на кмета повечето от тях живеят и работят в чужбина, а тези, които са останали в родното място, разчитат на сезонна заетост, която все повече намалява. В останалото време играят карти или безделничат. Само през миналата седмица осем души са поели към чужбина в търсене на препитание. „Някой от тях взеха пари назаем, за да заминат”, казва още тя.
„В нашето село всички са бедни. Богати хора няма. Искам да помогна, но не мога да помогна на всички. Хората ми вярват и разчитат на мен и аз се старая”, допълва Севджан Асанова.
Почти всички от селото се разплащат в магазина за хранителни стоки, който се стопанисва от нейния съпруг, едва когато успеят да спечелят някакви пари. „Всеки иска да си плаща, но като няма пари, не можем да го върнем. Даваме им стоки от първа необходимост, без алкохол и цигари”, казва още тя и не крие своето емигрантско минало.
Севджан Асанова се е върнала в родното село след 15 години живот и работа в Холандия. В момента е първи мандат кмет.
Репортаж на Даниела Русева и Петър Петров
Безработицата е основният проблем за жителите на Присад. Броят им е 500 и по думите на кмета повечето от тях живеят и работят в чужбина, а тези, които са останали в родното място, разчитат на сезонна заетост, която все повече намалява. В останалото време играят карти или безделничат. Само през миналата седмица осем души са поели към чужбина в търсене на препитание. „Някой от тях взеха пари назаем, за да заминат”, казва още тя.
„В нашето село всички са бедни. Богати хора няма. Искам да помогна, но не мога да помогна на всички. Хората ми вярват и разчитат на мен и аз се старая”, допълва Севджан Асанова.
Почти всички от селото се разплащат в магазина за хранителни стоки, който се стопанисва от нейния съпруг, едва когато успеят да спечелят някакви пари. „Всеки иска да си плаща, но като няма пари, не можем да го върнем. Даваме им стоки от първа необходимост, без алкохол и цигари”, казва още тя и не крие своето емигрантско минало.
Севджан Асанова се е върнала в родното село след 15 години живот и работа в Холандия. В момента е първи мандат кмет.
Репортаж на Даниела Русева и Петър Петров
Коментирайте
