Не е въпросът дали, а кога ще дойде вирусът и от всеки един зависи как ще се справим

В рубриката ни „Моят град” посрещаме в студиото на Медийна група „Добруджа” двама отговорни мъже – кметът Йордан Йорданов и управителят на ДКЦ-1 д-р Мариян Ананиев.
 
- Д-р Ананиев, защо, след като в началото призовавахме да няма паника, казвахме си „и това ще мине”, се стигна до тези драконовски мерки? Свидетели сме на противоречиви информации от различни медицински специалисти – едните казват, че не е толкова опасен този вирус, има по-опасни щамове, други пък призовават за пълна забрана за напускане на домовете. Откъде са породени тези противоречия?
Противоречия няма. Мерките, които се прилагат от официалните власти, са добри – добре написани, поне на хартия, но тъй като ние сме българи, а не японци, побългаряваме прилагането на мерките. Опитваме се малко полумерки, полукарантина. Същите мерки се прилагат в най-развитите държави и общества, по които ние иначе се прехласваме, но в изпълнението не сме чак толкова силни. Въпреки всичко, наблюденията ми са, че има резултат, хората се стреснаха и спазват мерките, с някои отклонения. Апелът ми към всички е да спазваме разпоредбите, не е нужно да ги разбираме. Ще дойде време да умуваме и да разбираме, сега обаче не е моментът. Просто трябва да изпълняваме!
- Г-н Йорданов, достатъчно ефикасни ли са набелязаните мерки в Добрич?
Аз винаги съм казвал, че в подобни случаи съм привърженик на екипната работа. Напълно подкрепям доктор Ананиев – няма човек, който да разбира от всичко, но затова сме екип, затова се съветваме един друг, един е специалист в една сфера, друг – в друга. Аз лично смятам, че, ако се наложи, мерките трябва да бъдат още по-драконовски. Страх ме е това „побългаряване” да не ни изиграе лоша шега. Затова отговорно заявявам, че всички мерки, спуснати от националния щаб, са изпълнени в нашата община, дори изпреварихме събитията. Вчера прочетох, че във Велико Търново затварят детските си площадки, дезинфекцират спирките – ние това го направихме още преди седмица.
- А как стои въпросът с вечерния час, ще бъде ли въведен?
В тази ситуация трябва да разграничим политиката, пиара и реалността. Това и правим в момента. Въздържам се да въведем вечерен час, тъй като наблюдавам, че хората действително се постреснаха и вечер особено почти няма никакво движение навън. Най-лесното е да напишем заповедта и да я разпространим. В случая е важно не да има заповед, а самите хора реално да осъзнаят каква е опасността и да положат усилия да опазят себе си и близките си. 
- Д-р Ананиев, коя от всички мерки считате за най-ефикасна за предпазване на всеки един от нас?
В такива ситуации трябва да се говори по-кратко и максимално ясно и опростено. Най-добрата мярка е дистанцията, стойте далече един от друг. Всеки да носи маска, ако няма – шал. И ръцете да се мият често. Това е – кратко и ясно.
- Какъв е потокът на пациентите в ДКЦ-1?
В пъти занижен. Коридорите са пусти и празни, чак е страховито положението. Но колкото и да сме критични, забелязвам, че хората все повече спазват разстоянията, няма струпвания по опашките. Има резултат.
- Г-н Йорданов, колко души в Добрич има поставени под карантина?
Първо искам да кажа, че работим много добре с ОД на МВР, с РЗИ. Има поставени наши съграждани под карантина. Всеки ден и всеки час в Добрич се завръщат хора от страни, които са в забранителния списък на Външно министерство, и се поставят под карантина. Над 60 са в момента, като колегите днес ще обиколят около 40 адреса, за да поставят обозначителни знаци на вратите, че даден човек или семейство са под карантина. Много е важно да възприемем тази карантина като предпазна мярка, а не така сякаш хората са прокажени. Напротив – те са наши съграждани и ние се опитваме в максимална степен да се погрижим за тях, но искаме да се погрижим и за другите в обществото.
- Противопоставят ли се гражданите, когато трябва да има бъде сложен този червен кръст на вратите, обозначаващ карантина?
Не сме срещали съпротива до момента. При повторната проверка, която ще извършим, ще установим дали тези знаци са премахнати.
- Д-р Ананиев, други разнопосочни мнения, които ни заливат – маските. Полезни ли са, предпазват ли ни, доколко?
Разнопосочни са мненията, но по-добре носете! Всякакви мнения чувам и от вирусолози, и от микробиолози, но аз съветвам – носете. Особено в затворени пространства, когато сте близо до хора.
- Г-н Йорданов, на какво друго държите да акцентираме като защита и превенция към гражданите?
Вече казах, че в конкретния случай съм привърженик на крайните мерки. Наблюдавам ситуацията от повече от два месеца, най-уязвимата група са хората, които най-много обичаме, на които най-много държим – нашите родители, баби, дядовци и децата. Нека помислим за тях. Моето мнение е, че за две седмици трябва да се затвори абсолютно всичко, което е възможно, разбира се, именно с такава цел – максимална изолация. Бих подкрепил всякакви кардинални мерки. Каквото зависи от мен, прошка няма да има! Защото и вирусът няма да ни прости.
Трябва да е ясно на нашите съграждани, че въпросът не е дали, а кога ще дойде вирусът до нас. И от всеки един от нас зависи дали ще се справим адекватно.
Д-р Ананиев: Има страх в очите и душите на хората, ще има и паника в началото. Няма как да е иначе, това не е в наши ръце, не можем да го управляваме. Но това, което зависи от нас, е така да организираме наличните си ресурси, че да бъдем максимално подготвени за ситуацията.

Коментирайте