Никола Вълчанов от Спасово празнува 100-годишен юбилей

Никола Петров Вълчанов от село Спасово отпразнува вчера своя 100-годишен юбилей. Пищното тържество се състоя в базата на семейство Катранджиеви, защото само там имаше място за всички роднини, приятели и гости на рожденика. 
Никола Вълчанов пристигна последен и впечатли с безупречния си външен вид – елегантно облечен с панталон, риза и задължителната шапка – сякаш току излязъл от някой филм през 60-те или 70-те години на миналия век. Движейки се само с помощта на едни бастун, от който дори няма нужда, дядо Никола поздрави всички гости и зае своето централно място на отрупаната за тържеството му маса. Рожденикът получи много подаръци, а свещичките на две големи торти със стотици отгоре не представляваха никаква трудност за дядо Никола. 
Специален гост на събитието беше и кметът на Община Генерал Тошево Валентин Димитров. Той връчи поздравителен адрес на рожденика и му подари куп подаръци – цвете, огромна кошница с лакомства и плодове, чудесна статуетка на орел и скромна парична сума. 
По време на тържеството в своя чест дядо Никола изуми всички със своята памет, след като изрецитира няколко великолепни хумористични стихотворения, които днес не можем да открием дори в интернет. Дядо Никола има апетит като на тийнейджър, пийва си по малко ракия всеки ден, обича и биричката. Има проблем единствено със слуха и казва, че се чувства много добре. А, многобройните гости, които го уважиха, му обещаха, че ще присъстват с още повече подаръци и на 111-годишния му рожден ден.
Никола Вълчанов е роден на 21.05.1919 г. в село Александър Стамболийски. Произхожда от земеделско семейство, което е отглеждало животни – овце, свине, крави и волове. Учил е в румънско училище в селото до четвърти клас. На 13 години отива да учи занаят в Кара Юмер (Негру Вода) – като сарач. Шие амуниции за животни от Негру Вода, отива в Мангалия и една година работи там като сарач. Връщайки се от Мангалия, идва в село Спасово при Георги Попов и пак работи като сарач. 
На 20 години учи занаят във Варна за хлебар, след което отива две години в казарма в град Добрич, където също упражнява професията хлебар. След казармата се завръща в Александър Стамболийски и също работи като хлебар. По време на Втората световна война е мобилизиран във Виница (Варна). 
Жени се през 1942 г. за Станка Иванова, която от 2003 г. е покойница. Има две дъщери, четирима внука и трима правнука. От 1969 г. идва със семейството си в село Спасово и също продължава да работи като хлебар. По-късно започва работа като млекар във Втора бригада и така до пенсионирането си.

Коментирайте