Николай Урумов: Театралната публика в Добрич е вярна, интелигентна и чувствителна

20.09.2013 г. 13:22:00 ч.
/ ИА Добруджа
 Николай Урумов: Театралната публика в Добрич е вярна, интелигентна и чувствителна
Първата за сезона премиера на драматичен театър „Йордан Йовков" вече е факт. Това е представлението „Свидетелите" в камерната зала на театър „Йордан Йовков". "Свидетелите" е изцяло авторски спектакъл на Пламен Панев по книгата му "Всички мои лъжи", която стана роман на 2013 година.
Форматът на спектакъла е като в съдебен процес в събития, които се случват между 6-10 август 1955 година, разказва авторът и режисьор Пламен Панев. Актьорите играят по няколко роли. В спектакъла участват и актьорите Николай Урумов, Валери Марков, Георги Калчев, Любов Николова, Пламен Маринов, Красимир Демирев, Валентин Андреев, Мира Демирева, Соня Георгиева, Владимир Трендафилов. Тези които обичат смешното и абсурда ще харесат постановката, убеден е Панев.
„Реформата на Вежди Рашидов и сие не се състоя. Нито актьорите станаха по щастливи , нито театрите станаха по имащи", казва Пламен Панев. За него целият театрален преход е дълга и тъжна история. Смята, че ако самите актьори не вземат нещата в собствените си ръце и не направят добри трупи, всяка реформа е обречена на неуспех. Виновни са администраторите на реформата, а не творците, категоричен е режисьорът. На добричка сцена Пламен Панев е поставял три пиеси - „Дванайсетте стола" на Илф и Петров, „Последното семейство" отново авторска и „Църква за вълци" от Петър Анастасов, една от най-играните на добричка сцена. Пример за състояла се реформа обаче е Николай Урумов за когото всеки сам кове съдбата си. Николай Урумов в момента играе в над шест областни театри и пет столични. С голям успех в чужбина продължава да играе копродукцията на Театъра на Българската армия и Театър „Йордан Йовков" Добрич – „Лалугер".
Какво се случи с „Лалугер" много представления преживя това животинче?
Да, и продължава да се играе, продължава да дълбае своите тунели и пътеки из цялата страна и околните. На „Лалугер" предстои отново да гостува в Македония, където се харесва това представление. Знаете там успешно играх в Охрид, Битоля, Скопие и сега в Куманово. Търси се, гледа се. Едно представление само подсказва, кога да се прекъсне. „Лалугерът" има зрителски интерес и е едно от най-гледаните представления.
Какво представлява „Свидетелите"? Имам представата от режисьора Пламен Панев, че е нещо много различно от досега поставяните на добричка сцена пиеси.
От моя гледна точка, „Свидетелите" това е една притча. Смешна, забавна, атрактивна притча, с привкус на крими. Такива крими сюжети се случват и днес. Притчата придава някаква приказност и поетичност на гледната точка на автора и създава една художественост на иначе почти документалността на изказа вътре и на разказа.
Какво се е случило през тези дни на месец август, когато авторът е роден, но не е записан?
Дали някаква случайност, дали съдба, дали намеса на Бог, точно така се случва, че когато това дете се ражда, точно тогава избягва от Ловешкия затвор един криминален престъпник. Става заедно с детето. Пресичат се пътищата на различни персонажи, на различните герои, така че това дете да проплаче, да му се чуе гласа и да оживее. Това е.
Каква е Вашата роля?
Аз играя ролята на Пейо Мицански. Това е избягалият от ловешкият затвор престъпник, който в пет дни извървява своя кален път, в буквален и преносен смисъл. За да може след време да се върне като един преуспял бизнесмен, колекционер на ценности. Има прототипи на тези герои, те са живи, действителни лица.
Лица, които ще се познаят в пиесата?
Те не са обобщаващи образи, за да тръгнат да се познават. За разлика от повечето наши любими произведения, било Бай Ганьо, било други произведения, където играейки нещо си от някоя епоха, някой се бил разпознал. Не това се цели, няма такова внушение. Просто, както се казва, всяка прилика с действителни лица е случайна. Казвам Ви го с намигване.
Импровизации позволяват ли ви се в тази пиеса? Знам, че дописвате сценария в движение.
Аз лично не си позволявам. Не можеш да си позволиш импровизации върху живота на някой, който стои в основата и е нещо авторско. Единствено той – авторът, може да си го позволи. Да насочва в една или друга посока, да импровизира, да жонглира със своето авторство. Аз съм един изпълнител в случая. Доверил съм се изцяло за пореден път на Пламен Панев. Благодаря много и на Иван Мандев, защото поканата дойде от тях двамата. Дадоха ми шанс да бъда отново с моите любими колеги от добричкия театър на една любима сцена с любимата ми публика. Това е истинска публика, вярна, много интелигентна и чувствителна. Вярвам, че ще се развълнуват от пиесата.
Малката камерна зала няма ли да Ви е тясна, или се прави там заради зимния период?
Предвид изповедността на самия текст, това предполага по-голяма близост и интимност. Камерната зала предполага тази интимност и създава уют. Съвсем скоро, само преди няколко месеца, на сцената на русенския театър той постави „Службогонци" по Иван Вазов и аз бях поканен от него и от директора Орлин Дяков за ролята на Какавидов. А, ако не знаете, нещо любопитно – ние учихме с Пламен по едно и също време във ВИТИЗ и сме състуденти.
На кои други сцени играете?
Играя в Русе, Стара Загора, Плевен, Габрово и Добрич. Продължавам да си бъда на щат в Народен театър „Иван Вазов" и да гостувам на другите сцени. Съвсем скоро ми предстои премиера на 3 октомври на сцената на Сатиричния театър в унгарската комедия „Прах в очите" постановка на Владен Александров. Продължавам да играя „Лалугер" на сцената на Българска армия. Гостувам със спектакъла „Страхотни момчета" в Младежки театър и в „Краят на играта" в „Театър 199". Общо взето, моето внимание и време се нарича ТЕАТЪР.
В такъв случай за Вас няма нов сезон, не сте спирал да играете?
Да няма нов сезон, но има нещо ново. Получих покана от габровския театър, където седем-осем години играя в техни постановки. Бях много приятно изненадан, когато всички приятели и актьори са отишли при директора на театъра Невена Митева и са казали: Искаме следващата пиеса да бъде поставена от Николай Урумов. В момента репетирам с тях моята дебютна постановка. „Двубой" от Иван Вазов. На 15 октомври ще бъде моят режисьорски прощъпулник.
Участвахте ли в Нощта на театрите?
Да, аз играх в старозагорската постановка „За секса, политиката и други проЗташки неща" на традиционната му софийска сцена в НДК.
Ще пропуснем този път да говорим за театралната реформа.
Нека някой друг да се занимава с реформата. Аз съм си казал мнението, което може и да е по-различно от други. Според мен реформата се състоя и аз си я харесвам такава, каквато е. Изобщо, политиката на Министерство на културата има някакво развитие. Вярвам, че ще бъде и с приемственост. Най-добрите неща, които са се случвали, да продължат да се случват. Започнаха да се забелязват от по-предишното правителство и предишното беше направило голяма крачка и вярвам това ще продължи. Такива добри ръководители като Иван Мандев, които ръководят по два театъра, трябва да останат на поста си и да бъдат сочени за пример. Да управляваш успешно два театъра и да са номер едно по всички показатели е нещо много трудно в днешно време, а той го прави.

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика