Премиерни представления на най-новата постановка на ДТ „Йордан Йовков“ предстоят на 22 и 23 януари в камерната зала. Това е "Старо село накрай света" от Недялко Йорданов. Режисьор на спектакъла е директорът на театъра Стефан Спасов. Постановката е със специалното участие на Йоана Буковска. В ролите влизат още Филип Янев, Иван Мандев, Красимир Демиров, Татяна Христова, Георги Стоянов – Геш.
Заради големия интерес към първите две дати, които вече са разпродадени, от театъра обявиха още две дати, за които пуснати билети в продажба. Това са 3 и 17 февруари.
Пиесата разказва историята на последните обитатели на отдалечено странджанско село. Герои чудаци, които живеят там, където пътят свършва... Техният опит да оцелеят духовно и финансово е колкото смешен, толкова и безнадежден... Защото „проблемите са като бълхите – не знаеш от къде ще ти изкочат. А откакто помня тая България – все проблеми има.”
„Старо село накрай света” е наситена с изключително силно чувство за хумор, пиперлив език, самобитни характери и ситуации, които изненадват със своята изобретателност. Не случайно е най-успешната и най-дълго играна пиеса на големия поет и драматург.
За съжаление, светът, описан в нея, си отива безвъзвратно. А с него и хората, изповядващи човечност, която вече не се котира.
Заради големия интерес към първите две дати, които вече са разпродадени, от театъра обявиха още две дати, за които пуснати билети в продажба. Това са 3 и 17 февруари.
Пиесата разказва историята на последните обитатели на отдалечено странджанско село. Герои чудаци, които живеят там, където пътят свършва... Техният опит да оцелеят духовно и финансово е колкото смешен, толкова и безнадежден... Защото „проблемите са като бълхите – не знаеш от къде ще ти изкочат. А откакто помня тая България – все проблеми има.”
„Старо село накрай света” е наситена с изключително силно чувство за хумор, пиперлив език, самобитни характери и ситуации, които изненадват със своята изобретателност. Не случайно е най-успешната и най-дълго играна пиеса на големия поет и драматург.
За съжаление, светът, описан в нея, си отива безвъзвратно. А с него и хората, изповядващи човечност, която вече не се котира.