Паскал Киров е роден през 1936 г. в Добрич. Започва да тренира футбол в юношеския отбор на местния „Септември“. От първия сезон до края на кариерата си е с номер 5 на гърба и действа в полузащитата, като има предимно офанзивни функции. На 17 години влиза в мъжкия отбор, който тогава играе в Североизточна Б група. През 1957 г. двата клуба от града, които се състезават в Б група – „Септември“ и „Червено знаме“ се обединяват в „Добруджа“. Това съвпада със завръщането на Паскал Киров, който 2 години е бил в казармата в Сливен. Той слага капитанската лента на „Добруджа“ и я носи на ръката си до края на кариерата си.
Той е част и от още едно паметно събитие в историята на футбола в Добрич – на 25 септември 1960 г. пред 30 000 зрители с мач срещу румънския „Прогресул“ (Букурещ) е открит стадион „Дружба“.
На следващата година „Добруджа“ постига най-престижната си международна победа. На 9 юни 1961 г. „Ференцварош“ с шестима унгарски национали в състава си е победен с 3:1 на стадион „Дружба“. По това време „Ференцварош“ е един от грандовете на континента, като в следващите години играе 3 финала в европейските клубни турнири и печели два от тях.
Тази победа дава тласък за един много силен сезон, в който „Добруджа“ си извоюва историческото първо влизане в А група. Отборът завършва на четвърто място в единната вече Б група и заедно с третия „Септември“ (София) и последните два тима в елита отиват на квалификация в Пловдив. На старта „Добруджа“ губи от „Марек“ с 1:3. Следва победа над „Миньор“ (Перник) с 3:2. Така решителен за класиране е последният мач срещу „Септември“ (София), който след много обрати „Добруджа“ печели с 4:3.
В дебютния си сезон при майсторите „Добруджа“ записва 7 победи, 9 равенства и 14 загуби, което отрежда на отбора 15-ото място – точно под чертата. Въпреки краткия престой е елита, отборът оставя добри впечатления. И двата мача с „Левски“ завършват наравно – 0:0 в Толбухин и в София. Паскал Киров определя като най-добрия мач на „Добруджа“ по време на неговата кариера победата над ЦСКА с 1:0 пред 20 000 зрители на „Българска армия“ на 17 март 1963 г.
Съставът на „Добруджа“ се запазва и след изпадането. След второ и пето място в Северната Б група, целта на футболистите е постигната през сезон 1965/1966 – „Добруджа“ печели първото място и се завръща при майсторите. Отборът успява да се задържи в елита 3 поредни сезона. В този период стадион „Дружба“ се превръща в непревземаема крепост за столичните отбори. ЦСКА си тръгва от Толбухин с 3 поредни загуби от 1966 до 1969 г. – 1:0, 2:1 и 1:0. Срещу „Левски“ в този период „Добруджа“ прави 2 домакински равенства (1:1 и 2:2) и веднъж печели с класическото 3:0.
До победа при гостуването си на „Дружба“ в този период не успяха да стигнат и другите отбори от София – „Славия“, „Локомотив“, „Септември“ и „Спартак“, спомня си Паскал Киров.
Той е един от най-резултатните в отбора през 60-те години, като е щатният изпълнител на фаулове и дузпи, като за цялата си кариера има само една пропусната.
След изпадането, Паскал Киров играе още един сезон в Б група и през 1970 г. слага край на кариерата си. Завършва треньорска школа и 7 години води „Добруджа“ в юношеската А група.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
Той е част и от още едно паметно събитие в историята на футбола в Добрич – на 25 септември 1960 г. пред 30 000 зрители с мач срещу румънския „Прогресул“ (Букурещ) е открит стадион „Дружба“.
На следващата година „Добруджа“ постига най-престижната си международна победа. На 9 юни 1961 г. „Ференцварош“ с шестима унгарски национали в състава си е победен с 3:1 на стадион „Дружба“. По това време „Ференцварош“ е един от грандовете на континента, като в следващите години играе 3 финала в европейските клубни турнири и печели два от тях.
Тази победа дава тласък за един много силен сезон, в който „Добруджа“ си извоюва историческото първо влизане в А група. Отборът завършва на четвърто място в единната вече Б група и заедно с третия „Септември“ (София) и последните два тима в елита отиват на квалификация в Пловдив. На старта „Добруджа“ губи от „Марек“ с 1:3. Следва победа над „Миньор“ (Перник) с 3:2. Така решителен за класиране е последният мач срещу „Септември“ (София), който след много обрати „Добруджа“ печели с 4:3.
В дебютния си сезон при майсторите „Добруджа“ записва 7 победи, 9 равенства и 14 загуби, което отрежда на отбора 15-ото място – точно под чертата. Въпреки краткия престой е елита, отборът оставя добри впечатления. И двата мача с „Левски“ завършват наравно – 0:0 в Толбухин и в София. Паскал Киров определя като най-добрия мач на „Добруджа“ по време на неговата кариера победата над ЦСКА с 1:0 пред 20 000 зрители на „Българска армия“ на 17 март 1963 г.
Съставът на „Добруджа“ се запазва и след изпадането. След второ и пето място в Северната Б група, целта на футболистите е постигната през сезон 1965/1966 – „Добруджа“ печели първото място и се завръща при майсторите. Отборът успява да се задържи в елита 3 поредни сезона. В този период стадион „Дружба“ се превръща в непревземаема крепост за столичните отбори. ЦСКА си тръгва от Толбухин с 3 поредни загуби от 1966 до 1969 г. – 1:0, 2:1 и 1:0. Срещу „Левски“ в този период „Добруджа“ прави 2 домакински равенства (1:1 и 2:2) и веднъж печели с класическото 3:0.
До победа при гостуването си на „Дружба“ в този период не успяха да стигнат и другите отбори от София – „Славия“, „Локомотив“, „Септември“ и „Спартак“, спомня си Паскал Киров.
Той е един от най-резултатните в отбора през 60-те години, като е щатният изпълнител на фаулове и дузпи, като за цялата си кариера има само една пропусната.
След изпадането, Паскал Киров играе още един сезон в Б група и през 1970 г. слага край на кариерата си. Завършва треньорска школа и 7 години води „Добруджа“ в юношеската А група.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
Коментирайте
1 USD = 1.774 BGN
1 GBP = 2.31849 BGN
1 CHF = 1.82976 BGN
