Порода прасета с над 2500-годишна история отглеждат в Научния център по земеделие в Средец (ВИДЕО)

14.09.2021 г. 13:39:44 ч.
/
Порода прасета с над 2500-годишна история отглеждат в Научния център по земеделие в Средец (ВИДЕО)
Порода прасета, чиято история датира от няколко хиляди години, отглеждат в Научния център по земеделие в град Средец. Животните са от породата източнобалканска свиня и са единствената запазена в чисто състояние аборигенна порода свине в България и една от малкото автохонни породи в Европа. Разпространена е в района на Източна Стара планина и северните склонове на Странджа, като историята й датира още отпреди 2 500 години, разказа за Медийна група „Добруджа” директорът на научния център доц. д-р Надежда Палова.

Породата е прототип на Средиземноморската торфена свиня и произхожда от дивата Сус Скрофа Скрофа. Пренесена е от гръцките колонисти от Мегара заселили тракийските брегове на Черно море. Оформя се главно под влиянието на естествения отбор и при много слаба намеса на човека. Благодарение на това тя може да преживява в природата без особено покровителство от негова страна.
Източнобалканската свиня е адаптивна към местните климатични условия. Има вкусно и качествено месо, издръжлива е на преходи, устойчива на болести и неприятели.

В племенното стадо на научния център по земеделие прилагаме чистопородно развъждане на основата на поддържаща селекция, като  спазваме развъдната програма на асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня, обясни доц. Палова. Животните са маркирани, имат сертификати за произход, подадени са по мярка 10 агроекология и климат за застрашени от изчезване местни породи животни. Тъй като тази порода се отглежда пасищно, тези прасета не се ваксинират и фуражите, с който се подхранва са свободни от медикаменти или различни добавки. Те са много подходящи за производството на биологични и екологични здравословни продукти. Съгласно нормативната уредба на България разпространението на тази порода прасета е твърде ограничено. Те могат да се отглеждат само на определени места в три области - Шумен Варна и Бургас.

Имайки предвид избухналите огнища на африканската чума по свинете на тази много опасна болест при домашни и диви животни, трябваше собствениците на тези прасета, в тези три области, да изградят така наречените пасищни обекти  - оградени пасища, в които да отглеждат свинята. Предвид епидемиологичната обстановка от африканската чума по свинете, бе забранено свободното пасищно отглеждане. Това ограничи достъпа на животните към техните естествени местообитания – широколистните гори, където могат да използват жълъда за храна. Спазвайки изискванията на Агенцията по безопасност на храните за осигуряване мерки за биосигурност Научният център по земеделие в Средец изгради телена ограда, подсигурена с електропастир на територия от около 10 декара. Това, разбира се, е крайно недостатъчна площ за тези прасета, тъй като са необходими минимум 2, 5 дка пасищна площ за развитието на едно прасе.

В Научния център по земеделие в Средец днес се отглеждат около 120 животни от породата. По данни на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня през 2018 г. общият брой на разплодните свине в страната, обект на селекционен контрол е 1068. Днес обаче животните са намалели до под 500 броя. 

В музея в град Дебелт днес се съхраняват два експоната, свързани с Източнобалканската свиня. Глинена лампа за осветление, като върху диска на лампата е изобразено прасе. Датира се около I –II век. Открита е в южният некропол на античната колония Деултум. Използвана е като гробен дар.
Археолозите са открили още и калъп за изработване на теракота изобразяваща прасе. Датиран е около II –III в. Този тип теракоти са използвани за детски играчки, с опознавателен характер и за дрънкалки.

Научният център по земеделие в Средец е създаден през 1983 година, като комплексна опитна станция по земеделие за научна работа в областта на земеделието в района на Странджа Сакар. През своето съществуване Научният център е преобразуван няколко пъти като първото е през 2000-та година когато става филиал на института по земеделие в Карнобат. През 2005 година се отделя от Института по земеделие в Карнобат и става Регионален център за научно-приложно обслужване към Селскостопанска академия. Следващото преобразуване е през 2008 година когато става Опитна станция по земеделие - държавно предприятие, което е с имуществена, щатна и финансова такава независимост към Селскостопанска академия и това се определя от акта за нейното създава, както и други нормативни документи. Последното преобразуване е през 2018 г., когато опитната станция по земеделие в Средец се преобразува в Научен център по земеделие Средец какъвто е и до ден днешен.

Научната, научно-приложна и внедрителска дейност на центъра се определя от стратегията и насоките за развитието на земеделската наука в България, както и от специфичните агроклиматични условия в района. Актуалните теми, по които работят учените са насочени към биологичното и екологично земеделие, като в центъра се съхраняват 2 уникални местни породи животни, които са част от националния генофонд – споменатата вече източнобалканска свиня и българското сиво говедо.
Породите се отглеждат природосъобразно и са подходящи за получаване на биологични и екологично чисти продукти. Научните изследвания са насочени основно към получаването на качествена и с установен произход здравословна храна, което е много важно в днешно време, подчерта доц. Палова. Работи се и върху кланичните качества на физико-химичния  състав на месото и тлъстините, свръхчувствителност, съдържание на ненаситени и наситени мастни киселини.

В областта на репродукцията се контролират майчинските качества на плодовитостта и продължителността на използване.

От над 20 години в Научния център по земеделие в Средец отглеждат и стадо от породата Българско сиво говедо, което наброява около 80 животни. Включва крави, телета, юници и бик. Българското сиво говедо има здрава конституция и голяма издръжливост на високи летни и ниски зимни температури. Има устойчивост на инвазия от кърлежи, мухи и други неприятни. Висока жизнеспособност и отлична приспособимост към условията на средата. Българското сиво говедо добре използва нискокачествената пасищна растителност. Към 6-8 месечна възраст телетата достигат около 180-200 кг. жива маса, а кравите тежат около
400 кг.
Мирослав Балчев
 
Виж видеото


Коментирайте
Подобни новини
Виктор Лучиянов: Изпращаме един добър летен сезон (ВИДЕО)
Виктор Лучиянов: Изпращаме един добър летен сезон (ВИДЕО)
Съвети за кредитополучатели
Съвети за кредитополучатели
От американското посолство посетиха АКАДЕМИЯТА ЗА ЖЕНИ ПРЕДПРИЕМАЧИ
От американското посолство посетиха АКАДЕМИЯТА ЗА ЖЕНИ ПРЕДПРИЕМАЧИ
Как да направим подходящата оферта към  клиенти като фрийлансър?
Как да направим подходящата оферта към клиенти като фрийлансър?



Яндекс.Метрика