Застрашителното съхнене на дърветата от вида ясен в поясите продължава. Процесът, който започна още през 2020 г., се усложнява все повече и засяга все по-големи площи от поясите в части от Североизточна България.
Днес на място до един от поразените пояси на територията на община Балчик се проведе среща на експерти от различни институции. Те представиха резултатите от изследванията до момента, както и възможните мерки за справяне с проблема.
Инж. Калина Тодорова – директор на ДЛС Балчик, сподели притесненията си от необходимостта от изсичане на изсъхналите дървета, защото хората в Добруджа са чувствителни по отношение на полезащитните пояси. Към момента именно на територията на ДЛС Балчик са най-големите поражение по ясените в полезащитните пояси в областта, но поражения има и в ясеновите пояси в ДГС – Добрич и ДГС – Ген. Тошево.
Първоначално се видя едно обезлистване в поясите от ясен. Установи се, че проблемът идва от една много дребна муха, с размери около 1 мм – 1,5 мм, като е ясно от кое семейство е, но идентификацията на конкретния вид е много трудна. Засегнати са младите леторасли и листните дръжки, които съхнат и падат. Това обясни проф. Георги Георгиев – директор на Института за гората и специалист по лесозащита, който се е заел с изследването на проблема. Отделно от това по стеблата и клоните на ясеновите дървета са изолирани и други естествени неприятели - множество насекоми, включително два вида корояди, които също могат да са причина за тежки повреди по дърветата. Предполага се и въздействието на един високо вирулентен патоген по ясена, но това все още не е потвърдено с генетични анализи. Данни, че е открит този патоген има за Сърбия и Румъния, добави професорът.
Проф. Георгиев не препоръчва конкретни лесозащитни мерки, с които да се реши проблема, тъй като при сегашното състояние на дърветата, няма да се постигне търсения ефект и ще бъде ненужно голям финансов разход.
На територията на Североизточно държавно предприятие има 4 000 км полезащитни пояси. От тях на територията на ДГС-Балчик са около 42% или 1 760 км. 20% от тези пояси са с ясен, каза инж. Радослав Радев – зам.- директор на Държавно горско стопанство – Балчик.
Той уточни, че особено сериозен е процесът на съхнене при вида планинския ясен. Затова и притеснението ни е голямо и основният въпрос е как можем да възстановим тези пояси. Последните направени обследвания показват, че проблемът със съхненето на ясеновите пояси се усложнява. Трябва да се отчете и че поясите са линейни обекти, подложени на екстремални климатични явления – вятър, засушавания и др., добави инж. Радев.
Той напомни, че като говорим за възстановяване на тези пояси, това са доста големи територии. Ако се наложи да бъдат изсечени, то после трябва да бъдат залесени, а това ще изисква много сериозен финансов ресурс. Не е за подценяване и проблема с липсата на работна ръка, отчита зам.-директорът на ДГС - Балчик.
Михаил Илиев – еколог в Българско дружество за защита на птиците, подчерта значимостта на полезащитните пояси и за птиците. Затова е много важно, ако се стигне до изсичане на ясеновите пояси, на мястото на изсъхналите дървета, да се залесят нови, каза Илиев.
Репортаж на Галина Бозукова и Петър Петров
Днес на място до един от поразените пояси на територията на община Балчик се проведе среща на експерти от различни институции. Те представиха резултатите от изследванията до момента, както и възможните мерки за справяне с проблема.
Инж. Калина Тодорова – директор на ДЛС Балчик, сподели притесненията си от необходимостта от изсичане на изсъхналите дървета, защото хората в Добруджа са чувствителни по отношение на полезащитните пояси. Към момента именно на територията на ДЛС Балчик са най-големите поражение по ясените в полезащитните пояси в областта, но поражения има и в ясеновите пояси в ДГС – Добрич и ДГС – Ген. Тошево.
Първоначално се видя едно обезлистване в поясите от ясен. Установи се, че проблемът идва от една много дребна муха, с размери около 1 мм – 1,5 мм, като е ясно от кое семейство е, но идентификацията на конкретния вид е много трудна. Засегнати са младите леторасли и листните дръжки, които съхнат и падат. Това обясни проф. Георги Георгиев – директор на Института за гората и специалист по лесозащита, който се е заел с изследването на проблема. Отделно от това по стеблата и клоните на ясеновите дървета са изолирани и други естествени неприятели - множество насекоми, включително два вида корояди, които също могат да са причина за тежки повреди по дърветата. Предполага се и въздействието на един високо вирулентен патоген по ясена, но това все още не е потвърдено с генетични анализи. Данни, че е открит този патоген има за Сърбия и Румъния, добави професорът.
Проф. Георгиев не препоръчва конкретни лесозащитни мерки, с които да се реши проблема, тъй като при сегашното състояние на дърветата, няма да се постигне търсения ефект и ще бъде ненужно голям финансов разход.
На територията на Североизточно държавно предприятие има 4 000 км полезащитни пояси. От тях на територията на ДГС-Балчик са около 42% или 1 760 км. 20% от тези пояси са с ясен, каза инж. Радослав Радев – зам.- директор на Държавно горско стопанство – Балчик.
Той уточни, че особено сериозен е процесът на съхнене при вида планинския ясен. Затова и притеснението ни е голямо и основният въпрос е как можем да възстановим тези пояси. Последните направени обследвания показват, че проблемът със съхненето на ясеновите пояси се усложнява. Трябва да се отчете и че поясите са линейни обекти, подложени на екстремални климатични явления – вятър, засушавания и др., добави инж. Радев.
Той напомни, че като говорим за възстановяване на тези пояси, това са доста големи територии. Ако се наложи да бъдат изсечени, то после трябва да бъдат залесени, а това ще изисква много сериозен финансов ресурс. Не е за подценяване и проблема с липсата на работна ръка, отчита зам.-директорът на ДГС - Балчик.
Михаил Илиев – еколог в Българско дружество за защита на птиците, подчерта значимостта на полезащитните пояси и за птиците. Затова е много важно, ако се стигне до изсичане на ясеновите пояси, на мястото на изсъхналите дървета, да се залесят нови, каза Илиев.
Репортаж на Галина Бозукова и Петър Петров
Коментирайте
1 USD = 1.82447 BGN
1 GBP = 2.28285 BGN
1 CHF = 1.99738 BGN
