Проф. д-р Стоян Маринов: Не изпълняваме нито Стратегията за туризма, нито законите

23.07.2019 г. 14:01:08 ч.
/
Проф. д-р Стоян Маринов: Не изпълняваме нито Стратегията за туризма, нито законите
Проф. д-р Стоян Маринов преподава в Икономически университет – Варна, от 1989 година. Вече 30 години е преподавател във висшето училище, което е завършил. Работил е като екскурзовод, управител на Спортно- информационен център. Oглавявал е планов отдел, бил е изпълнителен директор на „Слънчев бряг“. Член е на УС на Варненската туристическа камара. Търсим неговия коментар за летния туристически сезон.
 

- Проф. Маринов, можем ли през юли да говорим за криза в туризма? Не е ли закъснял този въпрос?
Да се каже, че има криза в туризма – това определено е силна дума. Има нормализиране на пазара по отношение дестинация България. Три години бяхме в доста сериозен възход, не благодарение на съотношението качество - цена на нашия туристически продукт, а, по-скоро, на кризата, в която бяха изпаднали големите конкурентни  дестинации като Турция, Тунис, Египет заради влошени отношения с Русия, заради геополитически проблеми. Като пример мога да посоча Турция, която през 2016 година губи над 3 милиона руски туристи. Паднаха за една година от 3 милиона на 400 хиляди. Тези туристи се пръснаха по други дестинации, включително и в България. Немски туристи пък, които са се опасявали от сигурността си в Тунис и Египет, също са се насочили към българския пазар. Положението при тези дестинации се нормализира и те си върнаха  част от туристите. Затова този сезон за родния туризъм ще бъде сравнително по-слаб от предходния.  Това обаче е нормална ситуация за продукта, който предлагаме.
 - Нормално ли е да губим българските туристи?
По отношение на българските туристи, считам, че се спекулира в социалните мрежи. Ние от много години по Черноморието посрещаме около 700 хиляди туристи. Това са 15-20 % от всички летовници.  Аз не мога да бъда категоричен, че тази година ще дойдат 700 хиляди, а не 300 хиляди. Никой не може да бъде. Според мен, отливът на български туристи ще е минимален, а дори може и да няма отлив. Поради отсъствието на чужденци, курортите са намалили цените в категорийни хотели. Има свободни места и са пуснали доста по-изгодни оферти за юли и август. Това ще доведе българи по морето. Ще предпочетат да почиват по нашето море, вместо да ходят в чужбина.
- Има ли комплекс, който да привлича повече българи, да не е застроен?
Да, мога да посоча Албена - не е презастроена. Тя си е в същия вид, в който беше и през 80-те години. Добре е като зелени площи и озеленяване, като организация на предлагането на плажа. Разбира се, там доста хотели бяха реновирани. Зелените площи и пространствата са добре поддържани. В Албена  процентът български туристи е доста по-висок -между 30-40%.
- Да, но и там се наблюдава несъответствие между цената и качеството на предлаганата услуга…
Чувам от различни места, че, може би, не са уцелили точната цена. Еуфорията от последните успешни две - три години  накара някои хотелиери да повишат цените. Но сега ще трябва да ги намалят при сегашното пазарно състояние. Ако го има това разминаване, но аз не мога да бъда категоричен, защото виждам какви са цените в Турция. Следя по сайтовете и мога да кажа, че в Турция цените са доста по-високи. Но има достатъчно туристи и се правят намаления от по 30%, а такова намаление при нас не може да се види. Специалистите по маркетинг би трябвало да следят какво прави конкуренцията. В нито един български хотел не можем да видим такова намаление, включително и в Албена, което означава да се прецени какви цени да се искат при качеството, което предлагат. Това вече е политика на съответната фирма.
- Българският турист обича да ходи на къмпинг, в противоречие на законодателството, което сътвориха в това НС. Излиза, че къмпингуването не е за предпочитане по закон…
Не бих казал, че не е предпочитано. Говори се и се дискутира, приеха се норми за регламентиране на тази дейност, защото в България тя не е регламентирана.
Където и да отидете  в Испания, Германия, Франция, където има чудесни къмпинги, има и правила и те се спазват. Няма го този начин на къмпингуване – всеки да си разпъва палатката, където иска, да действа, както намери за добре. В България къмпингите бяха занемарени. Те привличаха много  туристи от Източна Европа. Необходимо е местата за къмпинг да бъдат приведени към определено качество и равнище. Да се създадат и нови къмпинги, защото има платежоспособни туристи и това е търсена услуга. Идват си с караваните, кемперите и могат да харчат доста пари. Да се дадат облекчения на инвеститорите в тази посока. Според мен, правилно се регламентира тази дейност. Остава да се създадат и облагородят къмпингите, които да посрещат туристите според техните изисквания.
- Имаме ли Стратегия за туризма, която да се следва в годините?
В България има Стратегия за туризъм. Има и винаги сме имали и тя често се актуализира. С тази дума също често се злоупотребява. Има Стратегия, има и закони. Но ние не изпълняваме нито Стратегията, нито законите, заобикаляме ги. Затова през последните 30 години, говоря за 90-те години и досега, се получиха безобразията в туристическите обекти. Не беше правилно организирана територията край плажовете. Получи се презастрояване, а това не е залегнало в нито една стратегия или закон. Но ние винаги намираме вратички. Сега имаме свръхпредлагане, за което няма достатъчно търсене.  В някои курорти влизаме в спиралата на така наречената бедност.
- Заговори се за административна промяна - да няма Министерство на туризма, а Агенция. Какво мислите за това?
Структурните промени не водят до нищо добро, минали сме през какви ли не органи на управление. Трябва да има Министерство. Друг е въпросът доколко обективно то работи и кадрите, които работят, биха ли могли да бъдат по- квалифицирани. Хората във ведомството да бъдат по-свързани с туризма.
Трябва да го има и да си изпълнява функциите. Да бъде лидер, да води до партньорство, а не до противопоставяне. Това партньорство го няма - хотелиери срещу туроператори, ресторантьори срещу хотелиери и туроператори ол инклузив обекти срещу такива, които не предлагат това. Всички тези противоречия се отразяват на качеството на туризма, на предлагане и цена. Трябва да си има Министерство. Да бъде комплектовано с качествени кадри и да работи активно за еднопосочни действия.
- Липсата на кадри от години е основен проблем на работодателите...
Проблемът с кадрите в туристическия бранш не е само български. По всички дестинации със сезонен туризъм се усеща тази липса. Точно сезонността се оказва бич в реализацията на кадрите. Проблем е и ниското заплащане в сравнение с други страни. Като съберем двата фактора, естествено, нашите кадри предпочитат да ходят в чужбина. Българите ходят там, където заплащането и сезонът са почти двойни. Има и ограничени добри примери, в които се съчетава летен и зимен туризъм. И там задържат кадрите, като им плащат повече. Затова нашите обекти страдат. Но има вече и по-качествени обекти, хотели, чиито собственици се отнасят подобаващо към персонала и най-качествените кадри остават на целогодишна заетост. Разбира се, с по-ниски заплати през зимата. Поне десетина комплекси мога да изредя - и в Слънчев бряг, и в Златни пясъци. Ключовите си длъжности ги оставят на целогодишна работа. Тези, които имат обекти по морето и в планината, правят още по-добра комбинация. Тези обекти имат по-качествен продукт и съответно продават на по-добри цени. Това са по-скоро ограничени добри примери. Повечето разчитат на сезонници, на чужди хора и обслужването не е на равнище.
 - Заговори се за сериозен отлив на руски туристи. Вероятно си има причина - дали в българското управление, или в тях самите?
Основната причина за спад на руските туристи по българското Черноморие са конкурентните дестинации. Руснаците определено харесват турските курорти, но определено има какво да се направи и за облекчаване на визовия режим. Трябва да се направи сравнителен анализ на визовия режим у нас и в Гърция. Оказа се, че и Гърция, и Кипър са по-бързи и с по-облекчени процедури. По тези бюрократични причини загубихме и туристите си от арабските страни.
 - Кога ще ги стигнем гърците?
 Успехът на Гърция като предпочитана дестинация  си има обективни и субективни фактори. Гърците имат 14 хиляди км крайбрежна ивица, а ние с 354 км няма как да ги догоним. Дългото крайбрежие  е и предпоставка да няма презастрояване, както при нас. По отношение на достъпност, трябва да ги стигаме и задминаваме дори. Субективните причини пък са свързани със собствениците, с мениджърите и с отношението към храната. Туристите обичат топла, пареща  храна. Със студена супа разочароваме, а това е нещо, което лесно може да се реши. Обслужването е другият решаващ фактор по отношение на примамване на туристи. В Гърция и Турция има усмивка и позитивизъм. Туристите от бившия соцлагер са тук. Поляците имат над 10% дял в чуждестранния туристопоток към България. Същото важи за Чехия, за Словакия. Нощуващите румънци по нашето Черноморие са над 300 000, а 1 милион идват като посетители. Не успяхме да задържим немските туристи, но при великобританците имаме постижения. Младите британци харесват нашите курорти заради партитата и алкохола. Британският пазар ще е спасение за туризма в България тази година.
Подобрението на качеството и чистотата на морската вода през последните години също водят туристи. 1 600 000 туристи са посетили Черноморието през 2015 година, миналата година 2 600 000 сме стигнали. Аз съм оптимист по отношение на туризма и на сезона. При тези обстоятелства е нормално тази година да паднем до 2 милиона или под тази цифра. Свидетел съм на качествени обекти, не са преобладаваща част, но стават все повече. Налице е и опитът, който студентите трупат в наши и чуждестранни дестинации. В университетите са отпаднали ограниченията за прием в специалност „Туризъм“. Който има идеи в туризма, може да се реализира доста по-добре, отколкото в други отрасли. Да не сравнявам туризма с банките. По-добре е да работиш в туризма в момента, пък, сигурен съм, и в бъдеще, отколкото да се затвориш в банков офис.

Коментирайте
Подобни новини
Д-р Парсек Салбашян: Всеки външен клиент е добре дошъл и може да получи услуга в МБАЛ-Балчик
Д-р Парсек Салбашян: Всеки външен клиент е добре дошъл и може да получи услуга в МБАЛ-Балчик
Жени Михайлова: Дворецът е любов за цял живот
Жени Михайлова: Дворецът е любов за цял живот
Бриджит Нюел от Ирландия избра Владимирово за последна спирка в житейския си път
Бриджит Нюел от Ирландия избра Владимирово за последна спирка в житейския си път
Иво Мирчев: Хакерската атака срещу НАП е най-голямата дигитална катастрофа, откакто в България има нещо електронно
Иво Мирчев: Хакерската атака срещу НАП е най-голямата дигитална катастрофа, откакто в България има нещо електронно



Яндекс.Метрика