Проф. д-р Енчо Калчев, който е един от най-авторитетните хирурзи, продължава да работи на своите 83 години. „Ръката ми не трепва“, често казва медикът, въпреки че догодина ще събере 60-годишен стаж в медицината. Проф. Калчев има две специалности – „хирургия” и „анестезиология и реанимация”. На този етап той работи в екипа на МБАЛ-Балчик. Плановите операции са забранени и хирургът си почива в дома си в село Църква.
През 1993 г. проф. Калчев е втори след София с въвеждане на ендоскопските операции в България при камъни на жлъчния мехур, а през 1997 г. пръв извършва безкръвна операция за миома на матката с поливалентен екип.
Добричката болница навърши тази година 154 години от своето създаване. Един от хората, които са оглавявали лечебното заведение в най-силните години, е именно проф. Енчо Калчев. Той започва работа в болницата през 1961 година, като 20 години е бил неин директор.
- Проф. Калчев, надявам се да Ви намираме в добро здраве. Държите ли здраво скалпела на достолепните Ви години?
Да, добре съм. Не мога да се оплача на моите години. Догодина ще направя 60 години медицинска дейност и още работя. Включително сега при тези условия. Скоро оперирах един ветеринарен лекар и той ме наблюдавал на лампата и каза: „Браво, не Ви трепват ръцете!“. Това са генетични моменти. Вярно, водил съм един здравословен живот, като активност, като липса на цигари и алкохол. И много работа. Работата е здравословен момент в живота на един човек.
- Все още оперирате в болницата в Балчик?
В Балчик съм. Имам всички условия там. Преди няколко години спечелихме проект за европейска помощ. Има апаратура. Има лапароскопска техника. Има компютър последно поколение и дигитален рентген. Условията са добри, пък и аз не живея в Добрич сега. Живея в село Църква близо до Албена. В условията на селски живот се съхранявам и си почивам.
- Не сме чували мнението Ви за пандемичната обстановка. Как работите в условия на коронавирус?
Сега спряхме да работим, защото са забранени плановите операции. Това е опасно и за пациентите, и за нас. Това е единственият случай в моята кариера на хирург да имам пречка да оперирам. Случвало се е по време на емидемии да прекъснем за няколко дни , но не и така трайно. Този вирус се оказа над всички по мощност. Той обаче е част от живота, все си мислим, че нас няма да ни засегне. Ето лекарите също се разболяват, не сме идеални, ако не се пазим достатъчно. Една от моите дъщери ръководеше екип в Германия срещу коронавирус и не се разболя. Тя е акушер-гинеколог и секцио е правила на болна с ковид-19. Двустранен е процесът, но, заради високата заболеваемост и смъртност, трябва да се пазим.
- Простихме се неотдавна с проф. Александър Чирков. Вие добре се познавахте. Скакво ще го запомните?
На 24 ноември сутринта ми се обади проф. Камбуров и каза Алек почина. През нощта му се обадил и гласът му бил като инсултно болен. Вероятно е починал от инсулт. Ние загубихме един голям лекар и голям човек. Имах възможност през 70-е години да се срещна с него. Водих един работник за сърдечна операция във Фрайбург. Аз се ползвах от тяхната квалификация, а д-р Чирков имаше уважението на колегията там. Той е много интересна личност, философ. Като дойде в България, по моя преценка, направи голяма работа. Първо показа как трябва да се отнасяме ние помежду си. Без капка завист той изпращаше своите студенти в Америка, Европа да се квалифицират. Направи първата трансплантация на сърце на Балканския полуостров. Когато бях в Германия, той ме приюти в къщата си, над месец стоях там. Беше добър човек. Ходехме заедно до Баден Баден и успях да се запозная с неговия начин на мислене.
- Преди три години, в интервю за нашата медия, казвате, че медицината е едно бушуващо море. Това море в момента взема много жертви, какви съвети бихте дали?
Това море в момента е океан. Цял свят заля. Аз не съм очаквал, че великата Америка, която има такова колосално развитие, икономическо могъщество, дори тя се огъна пред този невидим враг. Много по-опасен. Хората казват, че след Втората световна война това е най-голямото лошо преживяване на света и на народите. Тази епидемия действително бушува, защото няма лечение за нея. По начало, срещу вирусните заболявания и срещу грипа ние нямаме лечение. Антибиотикът, който се дава, е за това, защото много често има и вторична бактериална инвазия. Разчита се единствено на количеството вирус, който е влязъл в организма, щама му и имунобиологичната защита на всеки организъм. Някои прекарват много леко, но, като цяло, е коварна работа. Сега чакаме ваксината. Ваксините в историята са тези, които са спасявали от епидемии. Аз, разбира се, ще се ваксинирам. Ваксиниран съм и срещу грип. Не можем да отречем науката. Ако нещо може да помогне, това е науката. Няма 100-процентови неща в живота и медицината, но във всички случаи ще има положителен ефект върху разпространението.
- Един от големите проблеми в България е изтичането на кадри. Вашите дъщери и внуците вече практикуват в чужбина, защо се стигна до тук?
Европейският съюз ни даде много, но и ни взе много. Най-важното за един народ са хората, кадрите. Не ни ги взе насила. Ние сами си ги дадохме. Бедната България субсидира богатата Германия. Изпраща хора, за които е дала средства да се изучат. Веднага ще Ви кажа защо. Когато втората ми дъщеря тръгна за Германия и видях фиша със заплатата – беше 450 лева. Там веднага и дадоха 5000 евро. Всеки човек с основание иска един нормален живот. Тук тя работеше седем дни по 12 часа. Казвал съм, 30 хиляди души са лекарите, какво пречи на една държава малко по-добри условия да им даде. Освен заплатите има и друг проблем. Много лошо осакатиха начина на вземане на специализация. Това най-много удря колегиума. Аз през 1965 година имах само две години стаж и вземах специалност анестезиология. Следващата година специализирах хирургия. Бях последователен и бях единствен с две специалности. Имаше още един д-р Крайчев - ендокринолог. Сега усложниха начина. Не всяка болница е база, трябва да си плащаш всичко. Тогава, когато специализирах, не само, че не давах, а се връщах с пари от ИСУЛ. 320 лева ми даваха стипендия, когато хляба беше 15 ст. и общежитие, където да живея. Това са две важни неща. Не всичко е материално. Ето, дъщерите ми от 25 години са там, но чувстват носталгия към България. Не е идеално да си в чужда страна, каквато и да е тя.
Внукът ми Енчо, кръстен е на мен, завърши вътрешни болести. Издържа конкурс и ще отиде в Нюрнберг.
- Да Ви върна на коронавируса. Справяме ли се?
При първата вълна всички се гордеехме. Шестица мога да дам на българския народ. И на управляващите мога да пиша петица дори. Аз го чувствах, когато отида да пазарувам, спазват отстояние. Бяхме на едно от първите места в Европа. Тогава моят внук, въпреки и немския си корен, казва на майка си: „Гордея се, че съм българин”. Справяхме се много добре.
Сега никак не се справяме. Как можеше да се изпуснат няколко месеца да не се подготвят болниците. Можеше едно практично нещо да направят – във всяка област да има по една болница само за ковид-19 да лекува. Другите да остават чисти, да лекуват други болести. Не намаляват болестите през това време. Нито ракът, нито инсултите, сърдечните болести, не намаляват. София има толкова болници, какво пречеше да се отделят две-три.
- Волтер казва: „Живейте щастливо, полезно е за здравето!”. Щастливо ли живяхте, професоре?
Много е щастлив животът ми. Той се материализира онзи ден. Отивам да си наливам гориво за колата и един човек, на около 50 години, казва, на продавачката дай ми един, ама много хубав, шоколад. И ми го подарява. Питам защо, а той обяснява, че някога, като дете, съм го оперирал по време на едно земетресение. Така ми стана приятно, едва не се разплаках. Той е бил дете, едва ли ме помни, сигурно родителите му са ме показали. Това е велико удовлетворение, човек трябва да го изпита. Материалното е важно, но то не е всичко на този свят. Аз не съм излизал по десет години в отпуск. Дори считам, че отпуската не е нормално състояние за организма. Увлечен в дейността си, почивам по няколко часа да дремна следобед, винаги съм спортувал по малко. Един щастлив живот до този момент. Но щастието дойде най-вече, освен със семейството, с тази велика професия. Казвам велика, защото не ние сме велики, а защото обектът на нашите грижи е най-великото създание, което природата е създала. Това е човекът. Това е и най-сложното – една клетка, която не се вижда с просто око, такава информация носи… Виждате сега един вирус, който е безкрайно малка частичка, какви чудеса прави с нас, с едно човечество, което е в научно и технологично развитие.
През 1993 г. проф. Калчев е втори след София с въвеждане на ендоскопските операции в България при камъни на жлъчния мехур, а през 1997 г. пръв извършва безкръвна операция за миома на матката с поливалентен екип.
Добричката болница навърши тази година 154 години от своето създаване. Един от хората, които са оглавявали лечебното заведение в най-силните години, е именно проф. Енчо Калчев. Той започва работа в болницата през 1961 година, като 20 години е бил неин директор.
- Проф. Калчев, надявам се да Ви намираме в добро здраве. Държите ли здраво скалпела на достолепните Ви години?
Да, добре съм. Не мога да се оплача на моите години. Догодина ще направя 60 години медицинска дейност и още работя. Включително сега при тези условия. Скоро оперирах един ветеринарен лекар и той ме наблюдавал на лампата и каза: „Браво, не Ви трепват ръцете!“. Това са генетични моменти. Вярно, водил съм един здравословен живот, като активност, като липса на цигари и алкохол. И много работа. Работата е здравословен момент в живота на един човек.
- Все още оперирате в болницата в Балчик?
В Балчик съм. Имам всички условия там. Преди няколко години спечелихме проект за европейска помощ. Има апаратура. Има лапароскопска техника. Има компютър последно поколение и дигитален рентген. Условията са добри, пък и аз не живея в Добрич сега. Живея в село Църква близо до Албена. В условията на селски живот се съхранявам и си почивам.
- Не сме чували мнението Ви за пандемичната обстановка. Как работите в условия на коронавирус?
Сега спряхме да работим, защото са забранени плановите операции. Това е опасно и за пациентите, и за нас. Това е единственият случай в моята кариера на хирург да имам пречка да оперирам. Случвало се е по време на емидемии да прекъснем за няколко дни , но не и така трайно. Този вирус се оказа над всички по мощност. Той обаче е част от живота, все си мислим, че нас няма да ни засегне. Ето лекарите също се разболяват, не сме идеални, ако не се пазим достатъчно. Една от моите дъщери ръководеше екип в Германия срещу коронавирус и не се разболя. Тя е акушер-гинеколог и секцио е правила на болна с ковид-19. Двустранен е процесът, но, заради високата заболеваемост и смъртност, трябва да се пазим.
- Простихме се неотдавна с проф. Александър Чирков. Вие добре се познавахте. Скакво ще го запомните?
На 24 ноември сутринта ми се обади проф. Камбуров и каза Алек почина. През нощта му се обадил и гласът му бил като инсултно болен. Вероятно е починал от инсулт. Ние загубихме един голям лекар и голям човек. Имах възможност през 70-е години да се срещна с него. Водих един работник за сърдечна операция във Фрайбург. Аз се ползвах от тяхната квалификация, а д-р Чирков имаше уважението на колегията там. Той е много интересна личност, философ. Като дойде в България, по моя преценка, направи голяма работа. Първо показа как трябва да се отнасяме ние помежду си. Без капка завист той изпращаше своите студенти в Америка, Европа да се квалифицират. Направи първата трансплантация на сърце на Балканския полуостров. Когато бях в Германия, той ме приюти в къщата си, над месец стоях там. Беше добър човек. Ходехме заедно до Баден Баден и успях да се запозная с неговия начин на мислене.
- Преди три години, в интервю за нашата медия, казвате, че медицината е едно бушуващо море. Това море в момента взема много жертви, какви съвети бихте дали?
Това море в момента е океан. Цял свят заля. Аз не съм очаквал, че великата Америка, която има такова колосално развитие, икономическо могъщество, дори тя се огъна пред този невидим враг. Много по-опасен. Хората казват, че след Втората световна война това е най-голямото лошо преживяване на света и на народите. Тази епидемия действително бушува, защото няма лечение за нея. По начало, срещу вирусните заболявания и срещу грипа ние нямаме лечение. Антибиотикът, който се дава, е за това, защото много често има и вторична бактериална инвазия. Разчита се единствено на количеството вирус, който е влязъл в организма, щама му и имунобиологичната защита на всеки организъм. Някои прекарват много леко, но, като цяло, е коварна работа. Сега чакаме ваксината. Ваксините в историята са тези, които са спасявали от епидемии. Аз, разбира се, ще се ваксинирам. Ваксиниран съм и срещу грип. Не можем да отречем науката. Ако нещо може да помогне, това е науката. Няма 100-процентови неща в живота и медицината, но във всички случаи ще има положителен ефект върху разпространението.
- Един от големите проблеми в България е изтичането на кадри. Вашите дъщери и внуците вече практикуват в чужбина, защо се стигна до тук?
Европейският съюз ни даде много, но и ни взе много. Най-важното за един народ са хората, кадрите. Не ни ги взе насила. Ние сами си ги дадохме. Бедната България субсидира богатата Германия. Изпраща хора, за които е дала средства да се изучат. Веднага ще Ви кажа защо. Когато втората ми дъщеря тръгна за Германия и видях фиша със заплатата – беше 450 лева. Там веднага и дадоха 5000 евро. Всеки човек с основание иска един нормален живот. Тук тя работеше седем дни по 12 часа. Казвал съм, 30 хиляди души са лекарите, какво пречи на една държава малко по-добри условия да им даде. Освен заплатите има и друг проблем. Много лошо осакатиха начина на вземане на специализация. Това най-много удря колегиума. Аз през 1965 година имах само две години стаж и вземах специалност анестезиология. Следващата година специализирах хирургия. Бях последователен и бях единствен с две специалности. Имаше още един д-р Крайчев - ендокринолог. Сега усложниха начина. Не всяка болница е база, трябва да си плащаш всичко. Тогава, когато специализирах, не само, че не давах, а се връщах с пари от ИСУЛ. 320 лева ми даваха стипендия, когато хляба беше 15 ст. и общежитие, където да живея. Това са две важни неща. Не всичко е материално. Ето, дъщерите ми от 25 години са там, но чувстват носталгия към България. Не е идеално да си в чужда страна, каквато и да е тя.
Внукът ми Енчо, кръстен е на мен, завърши вътрешни болести. Издържа конкурс и ще отиде в Нюрнберг.
- Да Ви върна на коронавируса. Справяме ли се?
При първата вълна всички се гордеехме. Шестица мога да дам на българския народ. И на управляващите мога да пиша петица дори. Аз го чувствах, когато отида да пазарувам, спазват отстояние. Бяхме на едно от първите места в Европа. Тогава моят внук, въпреки и немския си корен, казва на майка си: „Гордея се, че съм българин”. Справяхме се много добре.
Сега никак не се справяме. Как можеше да се изпуснат няколко месеца да не се подготвят болниците. Можеше едно практично нещо да направят – във всяка област да има по една болница само за ковид-19 да лекува. Другите да остават чисти, да лекуват други болести. Не намаляват болестите през това време. Нито ракът, нито инсултите, сърдечните болести, не намаляват. София има толкова болници, какво пречеше да се отделят две-три.
- Волтер казва: „Живейте щастливо, полезно е за здравето!”. Щастливо ли живяхте, професоре?
Много е щастлив животът ми. Той се материализира онзи ден. Отивам да си наливам гориво за колата и един човек, на около 50 години, казва, на продавачката дай ми един, ама много хубав, шоколад. И ми го подарява. Питам защо, а той обяснява, че някога, като дете, съм го оперирал по време на едно земетресение. Така ми стана приятно, едва не се разплаках. Той е бил дете, едва ли ме помни, сигурно родителите му са ме показали. Това е велико удовлетворение, човек трябва да го изпита. Материалното е важно, но то не е всичко на този свят. Аз не съм излизал по десет години в отпуск. Дори считам, че отпуската не е нормално състояние за организма. Увлечен в дейността си, почивам по няколко часа да дремна следобед, винаги съм спортувал по малко. Един щастлив живот до този момент. Но щастието дойде най-вече, освен със семейството, с тази велика професия. Казвам велика, защото не ние сме велики, а защото обектът на нашите грижи е най-великото създание, което природата е създала. Това е човекът. Това е и най-сложното – една клетка, която не се вижда с просто око, такава информация носи… Виждате сега един вирус, който е безкрайно малка частичка, какви чудеса прави с нас, с едно човечество, което е в научно и технологично развитие.
Коментирайте
1 USD = 1.82822 BGN
1 GBP = 2.2865 BGN
1 CHF = 2.00413 BGN
