Първите звукозаписи на музикален фолклор от Добруджа, правени на терен от Райна Кацарова през август 1939 година, имаха възможност да видят и чуят участниците в научната конференция, посветена на 80 години от Крайовския договор и възвръщането на Южна Добруджа към пределите на България, която се проведе на 30 септември в Добрич.
Проф. д.н. Венцислав Димов от Софийския университет представи в своя мултимедиен доклад автентични най-ранни записи на добруджански гласове от архива на Института за изследвания на изкуствата.
Освен че прави първите звукозаписи на терен, Райна Кацарова вписва и съпътстваща информация в тетрадки, формат 200 на 300 милиметра, с твърда корица, които включват данни за плочата, изпълнителя, репертоара, ситуацията на записване, дата и час, първи стих, при какви случаи се пее, възраст на изпълнителя, с какво се занимава, грамотен ли е, напускал ли е селото, къде е ходил, от кого знае песента и т.н.
„Тези звукозаписи, заедно със съпътстващата ги информация в теренните тетрадки на Кацарова, представляват автентична звукова картина на живата българска традиция в Южна Добруджа, на добруджанската тема в песните от селищата в Североизточна България, в годините на Румънското господство, където има преселени добруджанци, на музикалните традиции на преселените от Северна Добруджа българи след 1940 година, както и отношението на българската наука към Добруджа и фолклора на Добруджа”, подчерта проф. Димов.
Участниците в конференцията се докоснаха за първи път до живите гласове, уловени преди 80 години от Райна Кацарова. Тя прави записите с апарат „Престо Ню Йорк”, на грамофонни плочи за моментални записи. Апаратът е собственост на американката Естер Джонсън. Първите записи на музикален фолклор в Добруджа Кацарова прави през август 1939 година на селскостопанския събор във Варна. Първите срещи на Кацарова с добруджанския фолклор са на събора година по-рано, като няма звукозапис, но се знае, че първа награда печели гайдарят Марин Костов, роден в Добрич и живущ във Варна.
В първите звукозаписи на събора през 1939 година като музиканти участват Миньо Василев, Марин Георгиев, Петко Дечков, Марин Костов. Кацарова ги описва освен със свирните им – добруджанско хоро, добруджанска ръченица, но и дава информация за инструментите им. Пише, че гайдите са изработени от шуменския майстор Дядо Иван и неговите наследници.
Самата Райна Кацарова споделя, че е записала общо 252 мелодии от добруджанци, 74 песни от таврийци, 15 хора, детски игри и залъгалки.
Участниците и гостите на конференцията чуха най-ранния запис на песента „Добруджанската”, някъде популярна и като „Я надуй, дядо, гайдата, засвири жалната добруджанската”, изпълнена от 16-годишната тогава Данка Христова от село Абланово, Русенско. „Тази песен се е пеела още през 20-те години и певицата или е от семейство на преселени добруджанци, или живее в близост до преселени добруджанци”, смята проф. Димов.
Проф. Венцислав Димов върна конференцията, като с машина на времето, през 1940 година. Той е успял да открие сред записите Марин Токушев – един от солистите на силистренския хор „Седянка”. При влизането на българската армия под триумфалната арка Токушев пее емблематичната песен „Любил се Стоян с Руска”, която е излъчвана на живо от радио „София”, докато говорителят Петър Витанов съобщава: „Плаче Добруджа, плаче Силистра, плаче цяла България – Добруджа е наша!”.
Интерес предизвика автентичният глас на свещеник Павел Атанасов – изключително колоритна личност, артистичен, оригинален, основоположник на краезнанието в Добруджа. Звуча песен на дядо Павел – „Момкова жалба”, съчинена от него в чест на бежанците добруджанци.
Проф. д.н. Венцислав Димов от Софийския университет представи в своя мултимедиен доклад автентични най-ранни записи на добруджански гласове от архива на Института за изследвания на изкуствата.
Освен че прави първите звукозаписи на терен, Райна Кацарова вписва и съпътстваща информация в тетрадки, формат 200 на 300 милиметра, с твърда корица, които включват данни за плочата, изпълнителя, репертоара, ситуацията на записване, дата и час, първи стих, при какви случаи се пее, възраст на изпълнителя, с какво се занимава, грамотен ли е, напускал ли е селото, къде е ходил, от кого знае песента и т.н.
„Тези звукозаписи, заедно със съпътстващата ги информация в теренните тетрадки на Кацарова, представляват автентична звукова картина на живата българска традиция в Южна Добруджа, на добруджанската тема в песните от селищата в Североизточна България, в годините на Румънското господство, където има преселени добруджанци, на музикалните традиции на преселените от Северна Добруджа българи след 1940 година, както и отношението на българската наука към Добруджа и фолклора на Добруджа”, подчерта проф. Димов.
Участниците в конференцията се докоснаха за първи път до живите гласове, уловени преди 80 години от Райна Кацарова. Тя прави записите с апарат „Престо Ню Йорк”, на грамофонни плочи за моментални записи. Апаратът е собственост на американката Естер Джонсън. Първите записи на музикален фолклор в Добруджа Кацарова прави през август 1939 година на селскостопанския събор във Варна. Първите срещи на Кацарова с добруджанския фолклор са на събора година по-рано, като няма звукозапис, но се знае, че първа награда печели гайдарят Марин Костов, роден в Добрич и живущ във Варна.
В първите звукозаписи на събора през 1939 година като музиканти участват Миньо Василев, Марин Георгиев, Петко Дечков, Марин Костов. Кацарова ги описва освен със свирните им – добруджанско хоро, добруджанска ръченица, но и дава информация за инструментите им. Пише, че гайдите са изработени от шуменския майстор Дядо Иван и неговите наследници.
Самата Райна Кацарова споделя, че е записала общо 252 мелодии от добруджанци, 74 песни от таврийци, 15 хора, детски игри и залъгалки.
Участниците и гостите на конференцията чуха най-ранния запис на песента „Добруджанската”, някъде популярна и като „Я надуй, дядо, гайдата, засвири жалната добруджанската”, изпълнена от 16-годишната тогава Данка Христова от село Абланово, Русенско. „Тази песен се е пеела още през 20-те години и певицата или е от семейство на преселени добруджанци, или живее в близост до преселени добруджанци”, смята проф. Димов.
Проф. Венцислав Димов върна конференцията, като с машина на времето, през 1940 година. Той е успял да открие сред записите Марин Токушев – един от солистите на силистренския хор „Седянка”. При влизането на българската армия под триумфалната арка Токушев пее емблематичната песен „Любил се Стоян с Руска”, която е излъчвана на живо от радио „София”, докато говорителят Петър Витанов съобщава: „Плаче Добруджа, плаче Силистра, плаче цяла България – Добруджа е наша!”.
Интерес предизвика автентичният глас на свещеник Павел Атанасов – изключително колоритна личност, артистичен, оригинален, основоположник на краезнанието в Добруджа. Звуча песен на дядо Павел – „Момкова жалба”, съчинена от него в чест на бежанците добруджанци.