Радослав Симеонов: Военното гробище в Добрич е нашият капитал, който трябва да обявяваме пред света

12.07.2019 г. 15:41:25 ч.
/
Радослав Симеонов: Военното гробище в Добрич е нашият капитал, който трябва да обявяваме пред света
Радослав Симеонов е роден на 10 юли 1964 г. в Добрич. През 1989 г. завършва  „История” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и през същата година постъпва на работа в Историческия музей в Добрич. От 1991 г. е уредник на Военно гробище-музей. Един от основните приоритети в дейността му е проучването на имената на погребаните в гробището български войници и офицери, както и събирането на документи, снимки и материали за тях. Основен акцент в изследователската дейност на Радослав Симеонов е издирването и проучването на българските военни гробища на територията на Румъния и Северна Добруджа.
От юни 2017 г. историкът работи като главен експерт в отдел „Военни паметници”  в  Министерството на отбраната в София. Симеонов  получи заслужено признание за изследователската си дейност при популяризиране историята на Добруджа. Той е сред тези, които имат най-голям принос за това в Добрич да има паметник на ген.Иван Колев. 
Преди дни Радослав  Симеонов  бе удостоен с юбилеен медал „100 години Първа световна война”. Заповедта на министъра на отбраната Красимир Каракачанов е издадена на 9 юли 2019 г. Оличието се връчва за перфектно справяне със служебните задължения и висок професионализъм.

 
- Честито, г-н Симеонов! Бяхте ли изненадан от отличието?
Честно казано, да. Аз съм от хората, които не си дават много сметка дали тяхната работа заслужава, или не заслужава отличие. Просто знам, че трябва да я свърша и това ми е достатъчна награда. А това, че някои са забелязали и оценили моя труд, разбира се, е много приятно и съм поласкан. За мен е чест, че бях удостоен лично от министъра на отбраната г-н Красимир Каракачанов с юбилеен медал. А и самият медал е посветен на 100-годишнината от края на Първата световна война - тема, по която аз съм работил от доста време. Така че смятам, че наистина, може би, заслужавам такова отличие, колкото и това да звучи нескромно.
- Хубаво е човек да осъзнава, че това, което върши, наистина е ценно. Кое от всичко, което успяхте да постигнете и да направите за съхраняване паметта на героите, Ви е най-скъпо?
Трудно е в един такъв момент да правя такава голяма равносметка, защото смятам, че има доста неща, които трябва да откроя. Но, може би, две от тях никога няма да забравя. Едното е паметникът на ген.Иван Колев в Добрич - нещо, което нашият град заслужава. И това е, може би, един символ, един знак, с който винаги Добрич ще бъде възприеман от хората, които го посещават. Другото, за което наистина смятам, че имам принос и много се радвам, че се случи, е обявяването на Добрич за Град на българската бойна слава и на Военното гробище за паметник на културата от национално значение. Това бе една моя отдавнашна и от доста време преследвана идея. Беше необходимо да минат 20-30 години, за да се стигне до това. Ако човек отделя толкова много време и толкова много години труд, за да постигне такова нещо... Като се замисли човек, нашият живот е много кратък...
- Сега върху какво работите, г-н Симеонов? Какво ще последва в кариерата Ви?
Ако преди се налагаше да работя само за добричките паметници и тези на територията на Добричка област, то сега се налага да работя на много по-голям периметър. Защото става въпрос за военните паметници, които са на територията на страната и извън нея. Така че задачите и отговорностите са много по-големи и по-обемни, а това предполага контакт с много хора, организации. Означава също така една дейност, която носи много удоволствие и удовлетворение от постигнатото. Иначе, в момента работим по рутинни неща, свързани с текущи ремонти на военните паметници, както и регулярна дейност по обявяването на новопостроени паметници и вписването им в Националния регистър на военните паметници. Все ежедневни задачи, с които ние се занимаваме и се опитваме да помагаме на всички ония, които искат и имат желание да изградят военни паметници на територията на дадено населено място. На тези хора ние даваме методически напътствия как да стане това, а след това подготвям нужната документация.
- Получихте своята награда в навечерието на своя рожден ден, 55-годишен юбилей. Какво е самочувствието?
 Така е, но работата си е работа, а рожденият ден си е рожден ден.Това са неща, които трябва да се съчетават в движение. Така че празникът мина работно. Самочувствието идва от добре свършената работа.
- Да се върнем към Добрич и да го поставим наравно с останалите градове. Къде е неговото място по отношение на отдаваната почит към героите, към падналите за свободата на Добруджа?
Мисля, че ние сме град, който достойно тачи и уважава паметта на загиналите. Разбира се, винаги има какво да се направи още. Но нека да не забравяме, че това е и историческата съдба на Добруджа. Това е един край от територията на България, за който се е проливала българска кръв по време на Първата световна война и една от малкото земи в днешна България, която е била арена на бойни действия. Така че е съвсем нормално в Добруджа да се тачи и почита паметта на загиналите за освобождението й. Достатъчно е човек само да погледне картата, за да забележи колко много населени места в Добруджа носят имената на герои, на полкове, на личности от времето на войната. В Добруджа наистина националното чувство, както и във всички периферни райони на България, е по-силно изострено в сравнение с райони от вътрешността на страната. Това си е една закономерност. А ние успяхме да направим това, което беше необходимо, за да бъде изграден паметник на ген. Колев и да бъде отдадена достойна почит на героите от Добричката епопея. Разбира се, винаги има възможност за още дейности.
- А какво може още да се направи за Военното гробище? Или там всичко вече е направено?
Не, не, не бих казал, че всичко е направено. Там има още много неща, които могат да бъдат направени. Това обаче е свързано с финанси. Ако пък загърбим чисто финансовата страна, то аз мисля, че Военното гробище заслужава дори да бъде обявено за паметник под егидата на ЮНЕСКО. Аз много пъти съм изтъквал, че то е уникално. И понеже аз имам възможност да се докосвам до такъв тип проблематика, мога да заявя, че то няма аналог в света. Точно това е нашият капитал, който трябва да експлоатираме и да обявяваме пред света - как в Добруджа се отнасят толерантно и отдават достойна почит към дедите си, без да чакат да четат Женевски конвенции и какво ли не. Виждаме как по света непрекъснато загиват хора, но колцина от тях имат право на достойно погребение.

Коментирайте
Подобни новини
Д-р Парсек Салбашян: Всеки външен клиент е добре дошъл и може да получи услуга в МБАЛ-Балчик
Д-р Парсек Салбашян: Всеки външен клиент е добре дошъл и може да получи услуга в МБАЛ-Балчик
Жени Михайлова: Дворецът е любов за цял живот
Жени Михайлова: Дворецът е любов за цял живот
Бриджит Нюел от Ирландия избра Владимирово за последна спирка в житейския си път
Бриджит Нюел от Ирландия избра Владимирово за последна спирка в житейския си път
Проф. д-р Стоян Маринов: Не изпълняваме нито Стратегията за туризма, нито законите
Проф. д-р Стоян Маринов: Не изпълняваме нито Стратегията за туризма, нито законите



Яндекс.Метрика