Романът на Дияна Боева „Невинни“ вече може да се намери по книжарниците. Това е втори роман на младата авторка, продължение на книгата „Писма за оригами“ излязла през 2016 година. Докато първият роман е двупластов, сюжетът се развива през петдесетте и осемдесетте години и се градира върху дневника на една жена от комунистически лагер и живота на нейните наследници, то сега в „Невинни“ действието ни пренася в 90-те на миналия век: произтичащите от Лукановата зима мракобесни времена. Времето на Беров на Филип Димитров. Отново се срещаме със запомнящите се персонажи… Романът ни внушава края на една епоха и предстоящите пълни с неизвестност времена – дотолкова, доколкото още не са претворени от авторката в евентуално продължение до трилогия или дори тетралогия, обяснява Дияна Боева. Тези, които четоха първата книга „Писма за оригами“, ми казаха, че е незавършена история, признава авторката в интервю за МГ“Добруджа“.
„Самата история при мен е рамка, това не е нещо, в което се задълбочавам. Приятели ми казват, че ако изведат героите ми от онова време, могат да съществуват където си поискат“, разказва Боева. По думите и между героите има някакъв слой, нещо тънко което не допускат да им влияе. Това не е в никакъв случай потапяне в политиката, не е публицистика, разграничава се авторката. Според нея литературата и политиката са два отделни времеви пласта. „Моите герои са в търсене на себе си и на света и попадат в едно странно безвремие“, споделя Дияна Боева. Книгата има двама редактори Христо Боев преводач от румънски и английски език и съпруг на авторката и Веселин Веселинов политически емигрант в Канада. Според Веселинов героите на Дияна Боева избягват конфликти и катарзиси, обяснява си го с българската действителност, която все още не е до край изречена гласно.
„Моята книга не е просто антикомунистическа, не искам да вляза в клишета, искам да опиша хора, които живеят своя живот в една тоталитарна система, която не им позволява да бъдат себе си. В романите има една затрогваща нишка каквато е дневникът на Ели Хаджидимитрова в първата книга и дневничето на нейната внучка във втората.
Две години от времето си е дала Дияна Боева за книгата си, сравнително по-лесно и по-спокойно било писането. Части от първата книга са преведени на френски, би могло книгите да се преведат, но това не е цел на филолога Боева.
Написан и издаден по този начин, романът „Невинни“, който по думите на Боева е и морски роман трябва да има продължение.
„Самата история при мен е рамка, това не е нещо, в което се задълбочавам. Приятели ми казват, че ако изведат героите ми от онова време, могат да съществуват където си поискат“, разказва Боева. По думите и между героите има някакъв слой, нещо тънко което не допускат да им влияе. Това не е в никакъв случай потапяне в политиката, не е публицистика, разграничава се авторката. Според нея литературата и политиката са два отделни времеви пласта. „Моите герои са в търсене на себе си и на света и попадат в едно странно безвремие“, споделя Дияна Боева. Книгата има двама редактори Христо Боев преводач от румънски и английски език и съпруг на авторката и Веселин Веселинов политически емигрант в Канада. Според Веселинов героите на Дияна Боева избягват конфликти и катарзиси, обяснява си го с българската действителност, която все още не е до край изречена гласно.
„Моята книга не е просто антикомунистическа, не искам да вляза в клишета, искам да опиша хора, които живеят своя живот в една тоталитарна система, която не им позволява да бъдат себе си. В романите има една затрогваща нишка каквато е дневникът на Ели Хаджидимитрова в първата книга и дневничето на нейната внучка във втората.
Две години от времето си е дала Дияна Боева за книгата си, сравнително по-лесно и по-спокойно било писането. Части от първата книга са преведени на френски, би могло книгите да се преведат, но това не е цел на филолога Боева.
Написан и издаден по този начин, романът „Невинни“, който по думите на Боева е и морски роман трябва да има продължение.