Един от най-големите и най-почитаните празници, които празнуват всички роми е Василица или Банго Васил (куцият Васил), отбелязван на 14 януари.
Според ромските легенди Банго Васил е защитник на ромите. Някои предания разказват как той ги спасил от удавяне в морето, като им изпратил ято гъски. Според други Банго Васил възстановил мост, разрушен от дявола, по който ромите преминали. Според трети Банго Василий бил куц овчар, който спасил давещо се ромско дете.
Този празник трае два или три дни, като навечерието му е Бъдни вечер, първият ден е Василица, вторият – Банго Васил, а третият “патерицата”.
Бъдни вечер е семеен празник с постни ястия, обреден кравай “боговица”, който се разчупва и се изяжда от всички. На Василица сутринта децата обикалят комшийските къщи и сурвакат за здраве, за благополучие, за късмет, за плодородие. Повсеместно срещано е коленето на “курбан” за Банго Васил – най-често това е гъска, но в много краища на България е петел. Птицата се пече пълнена с ориз, но не се изяжда наведнъж, за да може от месото да се даде и на гостите, които ще дойдат.
На трапезата има още сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка.
Като цяло празничните дни се свързват главно с взаимни гостувания на близки и приятели (на първо място на кръстниците), съпроводени с богати трапези и веселби. Въпреки различните групови и регионални варианти, в основни линии същността на празника е сходна при различните ромски общности.
Според ромските легенди Банго Васил е защитник на ромите. Някои предания разказват как той ги спасил от удавяне в морето, като им изпратил ято гъски. Според други Банго Васил възстановил мост, разрушен от дявола, по който ромите преминали. Според трети Банго Василий бил куц овчар, който спасил давещо се ромско дете.
Този празник трае два или три дни, като навечерието му е Бъдни вечер, първият ден е Василица, вторият – Банго Васил, а третият “патерицата”.
Бъдни вечер е семеен празник с постни ястия, обреден кравай “боговица”, който се разчупва и се изяжда от всички. На Василица сутринта децата обикалят комшийските къщи и сурвакат за здраве, за благополучие, за късмет, за плодородие. Повсеместно срещано е коленето на “курбан” за Банго Васил – най-често това е гъска, но в много краища на България е петел. Птицата се пече пълнена с ориз, но не се изяжда наведнъж, за да може от месото да се даде и на гостите, които ще дойдат.
На трапезата има още сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка.
Като цяло празничните дни се свързват главно с взаимни гостувания на близки и приятели (на първо място на кръстниците), съпроводени с богати трапези и веселби. Въпреки различните групови и регионални варианти, в основни линии същността на празника е сходна при различните ромски общности.
Снимка:oborishte.bg