Един от инструкторите в Института по кулинарни изкуства (CAI - Culinary Arts Institute) към ВУМ във Варна е шеф Калоян Колев. Роден е в Добрич. Завършил средното си образование в Техникума по ветеринарна медицина, след което продължил в Аграрния университет в Пловдив. По време на студентска бригада в САЩ се наложило да работи в пекарна, което много му харесало и вече 13 години е в професията. Признава, че е намерил своето призвание.
- Шеф Колев, професията на готвача в момента е много популярна и интересна заради телевизионните формати. Но Вие сте я избрали доста преди това. Как решихте да се насочите към тази професия и да достигнете до това ниво?
Да си призная, че всичко започна малко случайно. В Добрич учих във Ветеринарния техникум, след което продължих в Аграрния университет в Пловдив. На една студентска бригада в Америка започнах случайно да работя в една пекарна и много ми хареса. Затова изоставих агрономията и реших да се насоча към професията на готвача. Върнах се в България и започнах да работя тук. Записах се в Кулинарната академия HRC в Международния колеж в Добрич и кариерата ми тръгна нагоре. Оттам ме изпратиха на изключително престижни и полезни за мен стажове. Работих в Катар в Jean Georges (Жан Жорж), при готвач и меню от категория „Мишлен”. След това във Вашингтон отново в Jean Georges Steak House, който е буквално на 100 метра от Белия дом. Пет години работих в Норвегия, като в единия от ресторантите бях заместник - главен готвач на шеф, който през 2009 година е печелил кулинарния Оскар Бокюз д'Ор (Bocuse d‘Or).
- Защо се върнахте в България?
Върнах се с идеята в България да настъпи някаква промяна. Тези телевизионни предавания популяризират професията, а и като цяло обслужването, и менажирането в тази сфера, но все още има какво да учим в България. Искам да предам всичко научено в кулинарното изкуство на млади хора от България. Ако имам възможност, да им помогна да се реализират в чужбина, с удоволствие ще го направя.
Случайно срещнах Робин Виляреал, който беше мой учител в HRC. Той ми предложи работа и аз веднага се съгласих.
В момента съм инструктор в Института по кулинарни изкуства (CAI - Culinary Arts Institute) към ВУМ във Варна. Той дава много добра реализация на студентите, защото системата на обучение доста се приближава до реалността. Дори когато учат, студентите са в реална атмосфера – правим заедно вечери, те виждат отблизо как стоят нещата в един ресторант. Освен това, получават и доста добри стажове в ресторанти със звезди „Мишлен“. Така че всеки, който има желание да се посвети на тази професия, е добре дошъл при нас.
- От тези телевизионни формати обаче става ясно и друго, че професията на готвача е доста динамична и в много отношения сред най-стресовите. Така ли е всъщност?
Така е, не е за всеки. По телевизията може да изглежда по един начин, но реалността е съвсем друга. Работи се дълги часове. В кухнята трябва да си толерантен към стреса, защото работиш с различни хора в различни ситуации. В същото време трябва да си и доста демократичен и либерален, за да комуникираш добре с всички, да имаш отделен подход към всеки. Когато съм работил в чужбина, съм бил с колеги от различни култури и трябва да можеш да работиш с всеки.
Физически също е доста трудна професията. Цял ден си на крак, постоянно бързаш, бягаш. Стресът е огромен и не е за всеки. Доста хора започват с голям ентусиазъм, но после бързо се отказват. Най-важното е да имаш страст и любов към професията.
- Мислили ли сте да отворите собствен ресторант?
Да, разбира се. Откакто съм започнал с тази професия, имам подобна идея. Но на този етап съм щастлив от това, което имам и което правя в Института по кулинарни изкуства. Така че засега нямам планове за някаква промяна. За бъдещето не мога да кажа, най-вероятно ще отворя собствен ресторант. Но не съм го планувал с подробности, за да мога да кажа нещо по-конкретно.
- Да се върнем към началото на разговора ни. Доколкото разбрах, не Ви е било голямата мечта да станете готвач…
Да, но отрих призванието си. Това е моята професия и не мисля да я сменям.
- Шеф Колев, професията на готвача в момента е много популярна и интересна заради телевизионните формати. Но Вие сте я избрали доста преди това. Как решихте да се насочите към тази професия и да достигнете до това ниво?
Да си призная, че всичко започна малко случайно. В Добрич учих във Ветеринарния техникум, след което продължих в Аграрния университет в Пловдив. На една студентска бригада в Америка започнах случайно да работя в една пекарна и много ми хареса. Затова изоставих агрономията и реших да се насоча към професията на готвача. Върнах се в България и започнах да работя тук. Записах се в Кулинарната академия HRC в Международния колеж в Добрич и кариерата ми тръгна нагоре. Оттам ме изпратиха на изключително престижни и полезни за мен стажове. Работих в Катар в Jean Georges (Жан Жорж), при готвач и меню от категория „Мишлен”. След това във Вашингтон отново в Jean Georges Steak House, който е буквално на 100 метра от Белия дом. Пет години работих в Норвегия, като в единия от ресторантите бях заместник - главен готвач на шеф, който през 2009 година е печелил кулинарния Оскар Бокюз д'Ор (Bocuse d‘Or).
- Защо се върнахте в България?
Върнах се с идеята в България да настъпи някаква промяна. Тези телевизионни предавания популяризират професията, а и като цяло обслужването, и менажирането в тази сфера, но все още има какво да учим в България. Искам да предам всичко научено в кулинарното изкуство на млади хора от България. Ако имам възможност, да им помогна да се реализират в чужбина, с удоволствие ще го направя.
Случайно срещнах Робин Виляреал, който беше мой учител в HRC. Той ми предложи работа и аз веднага се съгласих.
В момента съм инструктор в Института по кулинарни изкуства (CAI - Culinary Arts Institute) към ВУМ във Варна. Той дава много добра реализация на студентите, защото системата на обучение доста се приближава до реалността. Дори когато учат, студентите са в реална атмосфера – правим заедно вечери, те виждат отблизо как стоят нещата в един ресторант. Освен това, получават и доста добри стажове в ресторанти със звезди „Мишлен“. Така че всеки, който има желание да се посвети на тази професия, е добре дошъл при нас.
- От тези телевизионни формати обаче става ясно и друго, че професията на готвача е доста динамична и в много отношения сред най-стресовите. Така ли е всъщност?
Така е, не е за всеки. По телевизията може да изглежда по един начин, но реалността е съвсем друга. Работи се дълги часове. В кухнята трябва да си толерантен към стреса, защото работиш с различни хора в различни ситуации. В същото време трябва да си и доста демократичен и либерален, за да комуникираш добре с всички, да имаш отделен подход към всеки. Когато съм работил в чужбина, съм бил с колеги от различни култури и трябва да можеш да работиш с всеки.
Физически също е доста трудна професията. Цял ден си на крак, постоянно бързаш, бягаш. Стресът е огромен и не е за всеки. Доста хора започват с голям ентусиазъм, но после бързо се отказват. Най-важното е да имаш страст и любов към професията.
- Мислили ли сте да отворите собствен ресторант?
Да, разбира се. Откакто съм започнал с тази професия, имам подобна идея. Но на този етап съм щастлив от това, което имам и което правя в Института по кулинарни изкуства. Така че засега нямам планове за някаква промяна. За бъдещето не мога да кажа, най-вероятно ще отворя собствен ресторант. Но не съм го планувал с подробности, за да мога да кажа нещо по-конкретно.
- Да се върнем към началото на разговора ни. Доколкото разбрах, не Ви е било голямата мечта да станете готвач…
Да, но отрих призванието си. Това е моята професия и не мисля да я сменям.
Коментирайте
.gif)
.gif)
1 USD = 1.6794 BGN
1 GBP = 2.2281 BGN
1 CHF = 2.09785 BGN
