Ще посрещне ли Добрич 150-годишнината от гибелта на Ботев с негов монумент в парка?

Паметник на българския поет и революционер Христо Ботев да бъде изграден в Градски парк „Св. Георги“ в Добрич, реши на своето редовно заседание във вторник, 28 октомври, Общинският съвет. По настоящем в града има само един каменен барелеф на Ботев, който се намира в двора на ОУ „Христо Ботев“. Там всяка година се провеждат и официалните чествания на 2 юни. Това е причината от най-голямата група в ОбС – на ГЕРБ-СДС, да предложат изграждането на нов паметник. Точното местоположение на предложението е в центъра на събирателното кръгово след розариума в парка. Докладната бе внесена и представена в Общинския съвет от председателя на групата на ГЕРБ-СДС Златина Монева, а дебатите по нея продължиха повече от 40 минути.
„Фигурата на Христо Ботев е възпитателен пример за поколения българи. Изграждането на паметник в негова чест на територията на Община град Добрич има висока обществена, възпитателна и културно-историческа стойност и представлява акт на почит към неговия подвиг и идеали. Паметникът ще допринесе за съхраняване на историческата памет, възпитание в патриотизъм и утвърждаване на културно-историческата идентичност на местната общност. Изборът на подходящо място за поставяне на паметника е съобразено с обществената достъпност на мястото и пространството, заобикалящо го“, посочи вносителят Златина Монева.
След сериозна дискусия, съветниците взеха решение мемориал на Христо Ботев да бъде изграден на събирателното кръгово след розариума в парка, с 32 гласа „за“, нула – „против“ и 2 – „въздържал се“. Идеята е паметникът да е готов преди 2 юни 2026 година, когато се навършват 150 години от гибелта на поета-революционер.
В следващите редове ви предлагаме пълната стенограма от дебатите в Общинския съвет на Добрич точно преди една седмица.
 
Дочка Димитрова (ГЕРБ-СДС): Вземам думата като учител и гражданин. Подкрепям инициативата за построяването на паметник на Христо Ботев, защото вярвам, че всеки град, който носи в себе си духа на Ботев – има бъдеще. Подкрепям, защото Христо Ботев е не само национален герой, а е символ на българския дух за свобода и достойноство, символ на саможертва, за да я има днес България.
Разсъждавам като учител – паметникът може да се превърне и в жива класна стая. Място, където учениците биха могли да се докоснат до историята извън учебниците.
Не мога да не отбележа и факта, че има добруджанци , които са участвали и са дали своя принос в Ботевата чета. Един от тях е от село Владимирово. С паметника ще покажем, че помним приноса и на нашия край в борбата за свобода.
Подкрепям предложението с убеждението и дълбоката вяра, че духът на Ботев трябва да има свой дом и в нашия град. С тази инициатива не само ще почетем миналото, но и даваме урок по родолюбие за бъдещите поколения. Няма значение колко паметници има в България, колко улици, училища, читалища носят неговото име – това никога няма да е достатъчно.
Смятам, че инициативата за построяването на паметника, в разделното време, в което живеем днес, може би ще обедини училища, културни институции, граждани, дори и нас – общинските съветници, които сме с различни политически виждания. Но тук Ботев не бива да се политизира. Така че съм „за“.

Благовест Димов (ГЕРБ-СДС):  Ще изкажа своята гледна точка като един млад човек, който живее в Добрич. Паркът е място, където ежедневно преминават хора от различни възрастови групи. Именно в парка паметникът на Христо Ботев ще бъде не просто паметник, а урок по история и родолюбие за всички деца и ученици. Това е моето мнение. Подкрепям докладната.

Георги Друмев (ГЕРБ-СДС): Предлагам да прекратим дебатите и да преминем към гласуване на докладната в този ѝ вид.

Златина Монева (ГЕРБ-СДС): Не! Не се приема!

Красимир Николов – председател на Общински съвет: Г-н Друмев, все още не сме започнали с дебатите...

Георги Друмев: Г-н председател, разбирам напълно, но мисля, че не е тук мястото и по този начин да се дебатира паметта на Христо Ботев.

Златина Монева: Уважаеми г-н Друмев, точно тук е мястото! Моля, оттеглете си предложението! Ще дебатираме!

Георги Друмев: Единствено и само заради Вас ще оттегля предложението си, но тази сесия, г-жо Монева, ще я запиша, ще я запомня и ако видя някой от тук присъстващите да се снима преди Вас на паметника, ще Ви го напомня.

Велислав Даскалов (ГЕРБ-СДС):  ПК „Управление и разпореждане с общинска собственост“, като ресорна комисия, разгледа докладната записка и прие така предложения проект с 5 гласа „за“, 2 „против“ и 2 „въздържали се“.
Обръщам внимание на втора точка от предложения проект за решение: „Възлага на кмета последващи съгласно закона действия“. По същество тази докладна само ще определи мястото на паметника, като, ще изразя лично мнение – за мен това е изключителна идея, защото тя може да бъде надградена, може в бъдеще да се създаде една алея на славата. Така че тази идея, след като се надгради, ще има един съвсем друг облик, друг смисъл, патриточен смисъл, който ще остане за векове напред.

Надежда Пампорова (Демократична България): Колеги, изказванията дотук, по някакви причини, касаят не докладната, защото тя е само за определяне на мястото, тоест за приемане на предложеното място, а въобще – за съществуването на този паметник. Явно има основания да се замислим, защо точно Христо Ботев, защо неговият паметник трябва да бъде много по-голям от този на Васил Левски? Защо трябва да бъде в центъра на парка? Защо всичко, което искаме да направим, за да се покажем, се прави в парка?
Аз обаче имам много сериозно притеснение от факта, че писмо, получено до членовете на Общински съвет на 24 октомври, не им е изпратено. Писмото е подписано едновременно от председателите на дружествата в Добрич на Съюза на архитектите и на Камарата на архитектите в България, като експертни общности по темата. Аз няма да чета цялото становище, тъй като то касае въпроса по-нашироко, но ще цитирам главно композиционния аспект – конкретно свързан с тази докладна:
„Създаването на голяма фигура на Ботев ще ни сравни с Враца и Калофер. Враца е в подножието на връх „Вола“, а Калофер е родното място на поета. И двата града логично се идентифицират с него и логично там са създадени внушителни монументи. Дори да се абстрахираме от въпроса, как Добрич се свързва толкова тясно с Ботев, че да е необходимо създаването на голям негов паметник тук, остава въпросът – как такъв паметник би бил ситуиран в посоченото пространство. Това е кръстовище на алеи, еднакво натоварени с пешеходно движение. И колкото хора ще виждат лицето, толкова хора ще виждат и гърба му“.
Всъщност – доста повече, защото три алеи ще водят към гърба му.
„Композиционно такова решение би било грешка. Не е без значение и наличието на розариума в близост. Кръглата градинка-кръстовище е граница между двете основни части на парка – историческата градска градина и модерното решение в южна посока. Това е спокойна паркова среда, със силен аромат на рози и широки зелени пространства. Появата на мастита монументална фигура в средата би разкъсала тази композиция и би се натрапила неподходящо. Дори да преценим, че втори паметник на Ботев в Добрич е необходим, не това е подходящото място за него. Не са случайни примерите от Враца и Калофер – там фигурите са големи, но са с гръб към високата планина и от страна на градската среда се възприема само лицето“.  
В центъра на парка да се издигне този монумент, именно на Христо Ботев, при условие, че толкова добруджански личности не са почетени по никакъв начин, е абсолютно недопустимо!
И понеже в ПК „Култура, верозиповедания и етнически въпроси“ г-жа Камелия Койчева спомена факта, че изграждането на паметника е свързано с предстоящата 150-годишнина от гибелта на поета-революционер, ако наистина целта е до тази дата да бъде открит нов паметник на място, което все още не е официално избрано, то явно се предполага, че за оставащите 7 месеца ще бъде взето решение за мястото, ще бъде изготвено задание за градоустройствено решение и проектиране на паметник, ще бъде проведен конкурс за екип – скулптор, архитект, урбанист и др., и в края на май там ще има паметник на Ботев. Изключително притеснително, имайки предвид как се движат нашите строителни работи. Много може да се говори по темата, но със сигурност има много по-добри начини и аз сега ще ви хвърля ръкавицата като предложа да почетем 150-годишнината от гибелта на поета-революционер с една детска площадка – тематична, интерактивна, свързана наистина с поезията и героизма на Христо Ботев.

Красимир Николов: Г-жо Пампорова, бихте ли казали къде, кога, в колко часа и от кого е входирано такова писмо? Заверено ли е в деловодството на Общината, както се входират официални писма? 24 октомври е петък, така че имам 3-дневен срок, в който да го резолирам и да запозная колегите, обещавам Ви. Твърде възможно е, ако то не е адресирано по правилния начин или е изпратено просто от някой гражданин, да е попаднало в папка „Спам“ в електронната поща. 

Надежда Пампорова: Затова се възползвах от възможността да запозная Общинския съвет с част от писмото.

Красимир Николов:  Колеги, по принцип не вземам думата, когато има Общински съвет, но сега няма как да се въздържа. Ако някой някога беше ми казал, дори на шега, че български общински съветник, от която и да е българска община, ще има такова становище по отношение на един от най-големите, няма да го сравнявам с Левски, защото те са двата колоса, може би само Георги Раковски мога да добавя към тях...
Паркова среда, не знам си какво още, добруджански герои... Колеги, ние говорим за един национален герой със статут на национална икона. Не си говорим тук за някакви просто предложения и някакви инициативки...
Това е моето становище, аз повече нямам какво да кажа. Тази сесия аз ще я запомня, може би ще я помня цял живот.

Надежда Пампорова: Аз не виждам никакъв повод за Вашите думи, защото тук не става дума за Ботев като личност, като уважение и като честване. Тук става дума за урбанистичен проект, за градоустройствена среда, за паркова среда, която е с изключителна природна характеристика и издигането на какъвто и да било паметник в това кръгче е абсолютно недопустимо, особено в такива размери. Там би могло да има художествено произведение, в много по-минималистичен вариант, но три алеи да водят към гърба на Христо Ботев и само една, централната, да води към лицето му – е абсолютно недопустимо. Това, което ни се предлага, е пародия на онова, което бихме могли да направим за личността на Христо Ботев. И ако ще правим наистина алея на героите, тя със сигурност не може да тръгва оттук.    

Камелия Койчева (ГЕРБ-СДС): Далеч съм от мисълта, като филолог, да говоря за значението на Ботев като национален герой. Още повече – да правя сравнение с добруджански герои. Нека всички бъдат помнени. Знам от детството си, че нашият градски парк е бил място, където е имало паметници на много революционери и хора, дали живота си за независимостта и свободата и на България, и на Добруджа. В такъв смисъл, само ще се върна във времето назад, като общински съветник с доста голям опит, за да спомена как беше обсъждана в тази зала темата за паметника на Светите братя Кирил и Методий и определянето на мястото му. Дебатите бяха изключително пламенни и крайни. И въпреки това, мястото, което избра Общинският съвет, под въздействието и на автора на паметника, в момента не се дискутира и се възприема от обществеността изключително добре, да не кажа, че вече всички сме убедени, че там му е мястото. Няма да преминавам през дебатите за всички останали паметници, включително и за паметника на Васил Левски, на Достоевски...
Разбирам, че всеки има различни компетентности, различни гледни точки, затова сме и хора, за да мислим по различен начин, само че, когато става въпрос за национална памет и национални герои, национални чествания, особено в нашето съвремие, когато идеализмът е само жадуван, но все повече си отива от обществото, за да отстъпи място на потребление и материзлизъм, мисля, че именно паметник на Ботев би трябвало да ни обедини. И затова аз подкрепям тази докладна.

Георги Джендов (Възраждане): Подкрепяме с две ръце идеята да има паметник на Христо Ботев в Добрич. Това е изключително начинание, което заслужава да бъде оценено, независимо кой го прави. За мен това е правилният път. Единственото, което искам да споделя, е, че, според мен, би трябвало да има малко по-широко обществено обсъждане за мястото. Подкрепям мнението на г-жа Пампорова, че основната част от парка, в която се събират най-много граждани, ще остане зад гърба на паметника.
Няма как да не подкрепим изграждането на паметник на Христо Ботев, но докладната е за неговото място. За мен в Добрич има по-подходящи места. Трябва да се съобразим, че това наше решение ще повлияе на визията на нашия град за десетилетия напред. Затова е необходимо да бъдем малко по-предпазливи и да се допитаме до по-широк кръг от нашата общественост – до специалистите, архитектите, културоведите в нашия град, за да стигнем до консенсус. 

Златина Монева: Тъй като вече няколко колеги споменаха, че паметникът има гръб. Уважаеми колеги, това ще е паметник на реалистична човешка фигура. Мисля, че всички имаме гърбове. Има много примери на световни паметници, които са с гърбове – статуята на свободата, статуята на Иисус Христос в Рио де Жанейро и още много, може да се запознаете.

Иво Пенчев (ГЕРБ-СДС): Г-н Джендов, предполагам, че Вие знаете, че нашата група има това намерение и тази инициатива вече от доста месеци. Така например, преди 4 месеца бяхме входирали това предложение до Общинския експертен съвет по устройство на територията (ОбЕСУТ), където, арх. Пампорова, колегите от Съюза на архитектите имат представители. Ако колегите от ОбЕСУТ не бяха саботирали процеса, повтарям – саботирали, защото те отложиха решението, те излязоха със становище, че пред бившата Валентина не е мястото. Защото ние предлагахме няколко решения за тази композиция и Вие много добре го знаете. След обсъждания, проведени с наши специалисти и с граждани, решихме да предложим именно тази локация – като събирателен образ. Целият град излиза в този парк.
По отношение на чисто композиционното решение – дали имал гръб, това е решение, освен на архитекта, и на самия скулптор. Можем да го направим по начин, по който да бъде от различен ракурс и от различна тематика да бъде погледнат от няколко направления. Какво пречи да помислим всички, аз, разбира се, не съм скулптор, нито съм архитект, но това ще бъде предмет на един конкурс – да направим едно писалище, на което Ботев пише с неговото перо, или други креативни идеи. Това, което е представено в Общинския съвет днес за визуализация, не е проектът, който ние ще изграждаме. Искам да го подчертая – това е само визуализиран пример как може да изглежда паметникът точно там. В никакъв случай това няма да е паметникът, който в момента всички ние виждаме. Трябва да бъде дебело подчертано, че това е само показно. След конкурс ще бъде изграден въпросният паметник. А дали може да стане до месец май, ако от Съюза на архитектите бъдат така добри да не съботират работата и на главния архитект, и на цялата община, може да стане и има достатъчно време.

Георги Джендов: Г-н Пенчев, благодаря за уточнението, което е изключително важно, че това, което виждаме пред нас, не е окончателният вариант, а ще бъдат проведени тепърва конкурси и ще ни се предоставят други възможности, върху които да помислим. И веднага давам един пример. Ако до композицията на Ботев поставим фигурите на още двама революционери, които да гледат в различни посоки, това моментално решава проблема с гърба.

Златина Монева: Г-н Джендов, моля да не правим внушения, в момента гласуваме единствено и само паметник на Христо Ботев. Нека не говорим за никакви други революционери, които ще бъдат зад гърба на Ботев. Тази докладна е само и единствено за паметник на Христо Ботев.
Относно вида на паметника – да, това е идеен проект. Да, може би няма да изглежда точно така, но идеята беше моя – все пак да видим как би изглеждал паметник изобщо на това място. Така че нека не изместваме фокуса.
 
Милена Керанова (ДБ): Благодаря за уточнението, г-жо Монева. Точно в тази връзка исках да кажа, че предметът на докладната е не дали да има, или не, паметник на Христо Ботев, а да определим неговото местоположение.
В духа на предните изказвания искам да кажа, че – да, ние можем да се обединим, в залата едва ли има човек, който да е против изграждането на такъв паметник. Не бива да интерпретирате изказвания, които са насочени към самото местополжение.
Аз искам да бъда малко провокативна и да направя едно друго предложение към вносителите, които, като нас, са представители на Евроатлантическото семейство на ЕНП (Европейската народна партия). Защото говорим дали паметникът има гръб, или няма гръб – в Добрич има един паметник на съветския воин, паметникът с петолъчката, който мисля, че отдавна няма място на територията на Община Добрич. Този паметник може да бъде демонтиран, и понеже е костница – костите могат да бъдат погребани по подходящ начин, и на това място да бъде поставен паметник на Христо Ботев.

Златина Монева: Уважаеми колеги, последно искам да завърша със следните думи:
Във времена, в които новините започват с насилие между деца, времена на изчезващи духовни ценности, времена, в които български политик гласува заедно със Северна Македония, против интересите на България, доживяхме да чуем, че в Добрич нямаме нужда от Ботев.
Ботев трябвало да бъде само във Враца и Калофер. Ето – точно за такива искам паметник на Ботев. За да не може след време да излезе някой човек, бил той и политик, историк или дори архитект, и да каже, че Ботев не е съществувал. Както някои „българи“ казаха, че нямало Баташко клане, Османско робство и че 500 години сме живяли един прекрасен живот...
Искам паметник на Христо Ботев и поради друга причина. На 2 юни, когато завият сирените, и децата ни попитат какво се чува, да им разкажем, че единствено на тази дата сирените вият, за да си спомним и отдадем почит на Христо Ботев и на хилядите знайни и незнайни жертви, дали живота си в името на свободата на България.
Ето защо уважаеми, и не толкова уважаеми, колеги, е необходимо паметникът на Ботев да е на обществено достъпно място, на което всеки един признателен българин, добричлия, да може да отиде и да отдаде почитта си. Тук няма цветове, тук няма политика! Ботев е кауза за всеки един българин. Ние сме длъжници на всички, отдали живота си за нашата свобода. Длъжни сме да съхраним паметта за тях и да им отдаваме заслужена почит. Жалко, че поставянето на паметник на този велик българин предизвика такава полемика.
Когато вписвах тази докладна, бях сигурна, че темата „Ботев“ е надпартийна, обединяваща, българска, национална. Силно разочарована съм да чуя от български политик, наш съгражданин, член на Общинския съвет, цитирам: „че нямаме нужда от Ботев, че Ботев не е свързан с Добрич, че вече сме го уважили...“, каквото и да значи това, „като сме кръстили на него улица и училище в града“. Това изказване е смущаващо и неприемливо за български политик, бил той и общински съветник, дори и председател на ПК „Култура, вероизповедания и етнически въпроси“. Всяко обяснение, че ти не си против Ботев, а – против мястото, е несъстоятелно!
Ще се обърна отново към вас, колеги, гласувайте по съвест! И не забравяйте думите на друг наш велик българин: „Дела трябват, а не думи!“.

Нивелин Радичков (МК „ДБГ (ДБГ, ИТН, НДСВ, ССД, ГН и ВМРО-БНД)“): Г-н председател, предлагам да прекратим дебатите. Поздравявам г-жа Монева за последното ѝ изказване и искам да се дистанцирам от някои колеги, които трябва да си сложат ръката на сърцето. Срам и позор са такива изказвания от общински съветници.

Красимир Николов: Колеги, подкрепям предложението на г-н Радичков за прекратяване на дебатите. Знам, че след него има право да се изкаже още един съветник, но именно, уважавайки големия български революционер Ботев, мисля, че трябва да приключим дебатите.

Красимир Николов: След гласуване на точката, давам думата на г-жа Детелина Николова за обяснение на вота.

Детелина Николова (ГЕРБ-СДС): Няма да коментирам „обяснието на вот“, съжалявам. Това, което не можах да кажа, е, може би не всички знаят, но паркът „Св. Георги“ е обект на парковото изкуство. Сред нас в залата е и главният архитект на Общината. Той беше част и председателства Общинския експертен съвет по устройство на територията. И след разговори, след срещи ние не получихме становище от този експертен съвет. Имам един апел към него. Като главен архитект, той трябва да има свое становище за мястото на паметника. Затова в бъдещите дейности и процеси, които ще се развият по подготовка и провеждане на съответните конкурси, и най-вече техническото задание, апелирам към него да бъде по-смел, да влезе в своята функция и да коригира, ако има моменти, които трябва да бъдат професионално отработени. 

Коментирайте