Добруджански земеделски институт е създаден през 1951 г. с постановление на Министерски съвет като селскостопански научно-изследователски институт “За развитие на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа”.
Сформират се секции по Земеделие, Растениевъдство, Агролесомелиорации, Животновъдство, Механизация на селското стопанство. Водят се проучвания по земеделие, мелиорации, животновъдство, овощарство. Институтът израства като комплексно научно звено и за кратък период разгръща широка научно-изследователска дейност. Решават се важни за района задачи по редуването на културите, обработката на почвата, борбата с неприятели, болести и плевели, торенето, създаването, изпитването и внедряването на нови сортове земеделски култури, подобряването на породния състав в животновъдството.
През първите години се изпитват наличните сортове в страната и се преценява кои са най пригодни за използване в района. До 1954 години са селекционирани три нови сорта – 110, 123 и Толбухин 1, като първия от тях за кратко време заема близо 1 милион декара от пшеницата страната.
Национален
През 1962 година се извършва тясна специализация на научните институти в страната, при което Добруджански земеделски институт прераства в национален институт, специализиран в селекцията и технологията на пшеница и слънчоглед. Отредена му е ролята и съдбата да се занимава с пшеница и слънчоглед и да проучва агротехниката на полските култури, разпространени в нашия район.
През 1963 г. научното звено е преименувано в Институт по пшеницата и слънчогледа „Добруджа”. Същата година е приета и първата Национална програма по селекция на пшеницата със задача „Създаване на високодобивни и висококачествени сортове зимна мека пшеница, устойчиви на полягане, студ и ръжди, подходящи за отглеждане при висока култура на земеделието”. Освен селекция на сортове за отглеждане в сухи условия, програмата предвижда и създаване на такива за поливни условия, с още по-висока продуктивност и устойчивост на полягане. Изграждат се лаборатории по фитопатология, ентомология, физиология и цитогенетика. Започва изследователска работа по новите селекционни методи: експериментален мутагенезис и отдалечена хибридизация.
През тези години се отчита и бум в селекцията на пшеница, когато в института пристига изтъкнатият български селекционер Тодор Рачински. За кратко време той и екипа му селекционират 22 нови сорта пшеница.
В периода 1967 – 1973 г. Програмата по селекция на пшеница предвижда и създаването на сортове, които при неполивни и поливни условия реализират продуктивен потенциал от 1200 кг/дка. Постигнато е значително скъсяване на стъблото, повишаване устойчивостта на полягане при сполучливо съчетание на висока продуктивност с отлично качество на зърното и хляба, едновременно с това и повишаване на устойчивостта към икономически важните болести.
Успехи
Най-големият успех за учените от Института е регистриран през 1973 г., когато в мрежата за международно сортоизпитване в щата Небраска в САЩ сортът на Тодор Рачински „Русалка” се нарежда на второ място по добив сред 30-те най-перспективни сорта в света от 32 държави.
Успехът се повтаря през 77 и 78 година, пак в Небраска, като този път конкуренцията е между 48 държави. Тогава сорт „Юбилей” се класира на първо място в света, което издига международния авторитет на българската селекция на пшеница.
Площите, на които „Юбилей” се отглежда тогава в страната надхвърлят 1 млн.дка. Колективът създал сорта е удостоен с най-престижната за онова време Димитровска награда.
През периода 1980-1988 г. са признати и районирани нови 14 сорта, между които „Чародейка”, „Кардам”, „Скития”, „Калоян”, „Крапец”, „Загоре” и „Славянка 196”, които са широко приложени в практиката.
През 1987 г. е разработен нова селекционна програма по пшеницата, при завишени критерии към основните стопански показатели. Особено плодотворен за селекцията на обикновена пшеница е периодът след 1990 г., когато в института са създадени и признати над 50 сорта. Широко приложени в практиката през следващите години са сортовете „Милена”, „Тодорка”, „Кристал”, „Албена”, „Аглика”, „Енола”, „Галатея”, „Лазарка”, „Мерилин”.
Лидер
Над четвърт век Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево е всепризнат лидер в селекцията на пшеница в страната. Огромен принос за това имат селекционерите Таньо Шарков, Тодор Рачински, Георги Петров, Александър Караиванов, Иванка Дончева, Коста Гоцов, Кирил Джелепов и много други.
През последните 15 години постоянно навлизат нови сортове – високодобивни, с отлично качество на зърното, висока устойчивост на болести и стресови фактори. Създадените в института сортове заемат около 68 % от сортовата структура на страната.
Настояще
От началото на 2001 г., след провеждане на структурна реформа в земеделието на Република България, ИПС “Добруджа” приема името Добруджански земеделски институт.
Днес той заслужено заема лидерско място сред институтите в системата на Селскостопанска академия към Министерството на земеделието и храните. Постигнатите от него резултати в теорията и практиката се публикуват в престижни български и европейски научни издания. Учени и специалисти от института участват в редица международни форуми. Институтът се посещава от множество специалисти от институти и университети от цял свят.
Благодарение на широкообхватната си дейност Добруджански земеделски институт вече седем десетилетия се ползва с висок национален и международен престиж, а създадените в него многобройни научни продукти са ценени и търсени в цял свят.
Мирослав Балчев
Сформират се секции по Земеделие, Растениевъдство, Агролесомелиорации, Животновъдство, Механизация на селското стопанство. Водят се проучвания по земеделие, мелиорации, животновъдство, овощарство. Институтът израства като комплексно научно звено и за кратък период разгръща широка научно-изследователска дейност. Решават се важни за района задачи по редуването на културите, обработката на почвата, борбата с неприятели, болести и плевели, торенето, създаването, изпитването и внедряването на нови сортове земеделски култури, подобряването на породния състав в животновъдството.
През първите години се изпитват наличните сортове в страната и се преценява кои са най пригодни за използване в района. До 1954 години са селекционирани три нови сорта – 110, 123 и Толбухин 1, като първия от тях за кратко време заема близо 1 милион декара от пшеницата страната.
Национален
През 1962 година се извършва тясна специализация на научните институти в страната, при което Добруджански земеделски институт прераства в национален институт, специализиран в селекцията и технологията на пшеница и слънчоглед. Отредена му е ролята и съдбата да се занимава с пшеница и слънчоглед и да проучва агротехниката на полските култури, разпространени в нашия район.
През 1963 г. научното звено е преименувано в Институт по пшеницата и слънчогледа „Добруджа”. Същата година е приета и първата Национална програма по селекция на пшеницата със задача „Създаване на високодобивни и висококачествени сортове зимна мека пшеница, устойчиви на полягане, студ и ръжди, подходящи за отглеждане при висока култура на земеделието”. Освен селекция на сортове за отглеждане в сухи условия, програмата предвижда и създаване на такива за поливни условия, с още по-висока продуктивност и устойчивост на полягане. Изграждат се лаборатории по фитопатология, ентомология, физиология и цитогенетика. Започва изследователска работа по новите селекционни методи: експериментален мутагенезис и отдалечена хибридизация.
През тези години се отчита и бум в селекцията на пшеница, когато в института пристига изтъкнатият български селекционер Тодор Рачински. За кратко време той и екипа му селекционират 22 нови сорта пшеница.
В периода 1967 – 1973 г. Програмата по селекция на пшеница предвижда и създаването на сортове, които при неполивни и поливни условия реализират продуктивен потенциал от 1200 кг/дка. Постигнато е значително скъсяване на стъблото, повишаване устойчивостта на полягане при сполучливо съчетание на висока продуктивност с отлично качество на зърното и хляба, едновременно с това и повишаване на устойчивостта към икономически важните болести.
Успехи
Най-големият успех за учените от Института е регистриран през 1973 г., когато в мрежата за международно сортоизпитване в щата Небраска в САЩ сортът на Тодор Рачински „Русалка” се нарежда на второ място по добив сред 30-те най-перспективни сорта в света от 32 държави.
Успехът се повтаря през 77 и 78 година, пак в Небраска, като този път конкуренцията е между 48 държави. Тогава сорт „Юбилей” се класира на първо място в света, което издига международния авторитет на българската селекция на пшеница.
Площите, на които „Юбилей” се отглежда тогава в страната надхвърлят 1 млн.дка. Колективът създал сорта е удостоен с най-престижната за онова време Димитровска награда.
През периода 1980-1988 г. са признати и районирани нови 14 сорта, между които „Чародейка”, „Кардам”, „Скития”, „Калоян”, „Крапец”, „Загоре” и „Славянка 196”, които са широко приложени в практиката.
През 1987 г. е разработен нова селекционна програма по пшеницата, при завишени критерии към основните стопански показатели. Особено плодотворен за селекцията на обикновена пшеница е периодът след 1990 г., когато в института са създадени и признати над 50 сорта. Широко приложени в практиката през следващите години са сортовете „Милена”, „Тодорка”, „Кристал”, „Албена”, „Аглика”, „Енола”, „Галатея”, „Лазарка”, „Мерилин”.
Лидер
Над четвърт век Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево е всепризнат лидер в селекцията на пшеница в страната. Огромен принос за това имат селекционерите Таньо Шарков, Тодор Рачински, Георги Петров, Александър Караиванов, Иванка Дончева, Коста Гоцов, Кирил Джелепов и много други.
През последните 15 години постоянно навлизат нови сортове – високодобивни, с отлично качество на зърното, висока устойчивост на болести и стресови фактори. Създадените в института сортове заемат около 68 % от сортовата структура на страната.
Настояще
От началото на 2001 г., след провеждане на структурна реформа в земеделието на Република България, ИПС “Добруджа” приема името Добруджански земеделски институт.
Днес той заслужено заема лидерско място сред институтите в системата на Селскостопанска академия към Министерството на земеделието и храните. Постигнатите от него резултати в теорията и практиката се публикуват в престижни български и европейски научни издания. Учени и специалисти от института участват в редица международни форуми. Институтът се посещава от множество специалисти от институти и университети от цял свят.
Благодарение на широкообхватната си дейност Добруджански земеделски институт вече седем десетилетия се ползва с висок национален и международен престиж, а създадените в него многобройни научни продукти са ценени и търсени в цял свят.
Мирослав Балчев
Коментирайте
1 USD = 1.83233 BGN
1 GBP = 2.2729 BGN
1 CHF = 2.01134 BGN
