Спасовден e, капка дъжд е равна на жълтица

В българския фолклорен календар денят на Възнесение Господне е популярен като Спасовден, произлиза от “спасение”. Той е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на “оня свят”.
В народните вярвания, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки. Често този ритуал е използван и от бездетни жени, за да заченат. Често след “ходене на росен” – дали от лековитата роса или от случайна среща в гората рано сутрин, не е изключено булките да заченат и оттам идва изразът “Те ти, булка, Спасовден”.
Вярва се още, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица.
Имен ден празнуват Спас, Спаска, Спасимир, Спасен.

Коментирайте