Час след като Общински съвет – Добрич, на редовното си месечно заседание на 21 септември, взе решение да удостои Стефан Петков със званието „Почетен гражданин на Добрич за 2021 г.“, откриваме треньора в залата за тренировки по бокс в Спортно училище „Георги Раковски“. Макар и на 67 години и вече постигнал всичко в тази професия, той все още се чувства зареден с енергия и желание да подготвя следващите големи шампиони на Добрич. Треньорът в боксов клуб „Добрич“ даде специално интервю за медийна група „Добруджа“ веднага след като бе избран за почетен гражданин.
- Какво означава за Вас да бъдете почетен гражданин на Добрич?
Приемам избора за признание за успехите ми през 40-годишната ми треньорска кариера. Всеки треньор се стреми да изведе своите състезатели до успехите на Стойка Петрова и Юлиян Строгов. Имам обаче и много други състезатели, които са медалисти и шампиони в България. Имам и такива, които са участвали на европейски първенства. Галин Симеонов има трето място в Европа при боксьорите на 13-14 години. Ангел Диков участва при състезателите на 15-16 години, а Йордан Мирчев стана седми на европейско първенство във възрастова група 17-18 години.
- Как и кога започнахте да се занимавате с бокс?
Започнах да тренирам бокс през 1969 г. при Коста Маринов. Като юноша имам второ и трето място от първенството на България. Записах участия и при мъжете, но през 1974 г. бях принуден да прекратя състезателната си кариера, поради здравословни причини. През 1981 г. започнах работа като треньор. Тогава кандидатствах и бях приет в Националната спортна академия, която съм завършил през 1987 г. Заслуга за моите успехи имат много хора в града. Освен на Коста Маринов, дължа много и на Коста Павленков, Димитър Радев, Трифон Иванов и на много други.
- Нека да преминем към първия Ви олимпиец - Юлиян Строгов. Можеше ли и той да се завърне с медал от Олимпиада?
В Барселона през 1992 г. записа победа, а в Атланта през 1996 г. загуби първата среща от американец с 11:12, като, според мен, го ощетиха. Юлиян Строгов има сребърен медал от европейско и бронзов от световно първенство по бокс за мъже и имаше потенциал за по-добро класиране на Олимпиада. Той можеше да участва и на трета, но не се яви по здравословни причини. Аз съм много доволен от това, което е постигнал като боксьор.
- Поддържате ли връзка с него след края на състезателната му кариера?
Той от години е в чужбина, но винаги сме поддържали връзка. В момента е в Германия със семейството си. С жена си работят в пицария. Чуваме се редовно. Мисля, че има какво да даде на младите и го чакам един ден да се върне тук. Има такъв вариант, но решението е негово. При последния ни разговор изрази готовност да се завърне в Добрич след две години и да стане треньор по бокс в родния си град.
- А как открихте Стойка за бокса?
С нея се запознахме през 1999 г. Аз, както повечето треньори тогава, ходех по училищата в Добрич да подбирам деца. Видях я да играе футбол с момчетата в двора на училище „Панайот Волов“. Веднага ми направи впечатление, че има дарба и хъс за спортист. Предложих й да дойде на тренировка в спортен комплекс „Русалка“, където беше залата ни тогава. Ходих да я каня и втори, и трети път, но тя не дойде. Може би, защото по това време се занимаваше с народни танци. Когато отидох за четвърти път, я хванах за ръка и й казах да ме заведе при родителите си, за да говоря с тях. Оказа се, че познавам баща й. Живели сме в една махала. След разговора ми с него, тя започна да тренира бокс. Така започна всичко. След като завърши Спортно училище „Георги С. Раковски“, я приеха в Националната спортна академия, но от втори курс премина на индивидуално обучение, за да продължи да тренира с мен в Добрич. С нея съм тренирал и по празници, и на Нова година. До Олимпиадата през 2012 г. тя беше състезател на нашия отбор. В Лондон тя зае пето място, но имаше много силен съперник на четвъртфинала – бъдещата шампионка Никол Адамс. След това Стойка е побеждавала тази англичанка - на Европейското първенство по бокс за жени в Букурещ, където стана първа. Стойка е двукратна европейска шампионка и два пъти игра финал на световно.
- Очаквахте ли златния медал в Токио преди да започне Олимпиадата?
Да, очаквах го, защото знаех за какво отива и какъв опит има. Стойка записа 5 победи, като най-трудна беше първата – срещу виетнамката. Но следващите четири срещи ги взе категорично и безпроблемно, особено на финала. Беше много убедителна на финала срещу туркинята. По-рано през лятото Стойка загуби от нея на квалификацията за Олимпиадата, когато и двете вече се бяха класирали, но в Токио категорично показа, че е една класа над нея. Стойка превъзхождаше всички на тази олимпиада с техника, с тактика и с издръжливост. За мен, се представи на много високо ниво.
- След като Ваш състезател спечели златен медал на Олимпийски игри, има ли какво да ми мотивира сега?
Целият ми живот е отдаден на бокса, но все още имам голяма мотивация да работя. Стига да съм здравословно добре, ще продължавам да водя тренировки. Вярвам, че и в момента в залата в спортното училище в Добрич има деца, които ще стигнат да големи състезания. Дано да се докажат.
- Какво означава за Вас да бъдете почетен гражданин на Добрич?
Приемам избора за признание за успехите ми през 40-годишната ми треньорска кариера. Всеки треньор се стреми да изведе своите състезатели до успехите на Стойка Петрова и Юлиян Строгов. Имам обаче и много други състезатели, които са медалисти и шампиони в България. Имам и такива, които са участвали на европейски първенства. Галин Симеонов има трето място в Европа при боксьорите на 13-14 години. Ангел Диков участва при състезателите на 15-16 години, а Йордан Мирчев стана седми на европейско първенство във възрастова група 17-18 години.
- Как и кога започнахте да се занимавате с бокс?
Започнах да тренирам бокс през 1969 г. при Коста Маринов. Като юноша имам второ и трето място от първенството на България. Записах участия и при мъжете, но през 1974 г. бях принуден да прекратя състезателната си кариера, поради здравословни причини. През 1981 г. започнах работа като треньор. Тогава кандидатствах и бях приет в Националната спортна академия, която съм завършил през 1987 г. Заслуга за моите успехи имат много хора в града. Освен на Коста Маринов, дължа много и на Коста Павленков, Димитър Радев, Трифон Иванов и на много други.
- Нека да преминем към първия Ви олимпиец - Юлиян Строгов. Можеше ли и той да се завърне с медал от Олимпиада?
В Барселона през 1992 г. записа победа, а в Атланта през 1996 г. загуби първата среща от американец с 11:12, като, според мен, го ощетиха. Юлиян Строгов има сребърен медал от европейско и бронзов от световно първенство по бокс за мъже и имаше потенциал за по-добро класиране на Олимпиада. Той можеше да участва и на трета, но не се яви по здравословни причини. Аз съм много доволен от това, което е постигнал като боксьор.
- Поддържате ли връзка с него след края на състезателната му кариера?
Той от години е в чужбина, но винаги сме поддържали връзка. В момента е в Германия със семейството си. С жена си работят в пицария. Чуваме се редовно. Мисля, че има какво да даде на младите и го чакам един ден да се върне тук. Има такъв вариант, но решението е негово. При последния ни разговор изрази готовност да се завърне в Добрич след две години и да стане треньор по бокс в родния си град.
- А как открихте Стойка за бокса?
С нея се запознахме през 1999 г. Аз, както повечето треньори тогава, ходех по училищата в Добрич да подбирам деца. Видях я да играе футбол с момчетата в двора на училище „Панайот Волов“. Веднага ми направи впечатление, че има дарба и хъс за спортист. Предложих й да дойде на тренировка в спортен комплекс „Русалка“, където беше залата ни тогава. Ходих да я каня и втори, и трети път, но тя не дойде. Може би, защото по това време се занимаваше с народни танци. Когато отидох за четвърти път, я хванах за ръка и й казах да ме заведе при родителите си, за да говоря с тях. Оказа се, че познавам баща й. Живели сме в една махала. След разговора ми с него, тя започна да тренира бокс. Така започна всичко. След като завърши Спортно училище „Георги С. Раковски“, я приеха в Националната спортна академия, но от втори курс премина на индивидуално обучение, за да продължи да тренира с мен в Добрич. С нея съм тренирал и по празници, и на Нова година. До Олимпиадата през 2012 г. тя беше състезател на нашия отбор. В Лондон тя зае пето място, но имаше много силен съперник на четвъртфинала – бъдещата шампионка Никол Адамс. След това Стойка е побеждавала тази англичанка - на Европейското първенство по бокс за жени в Букурещ, където стана първа. Стойка е двукратна европейска шампионка и два пъти игра финал на световно.
- Очаквахте ли златния медал в Токио преди да започне Олимпиадата?
Да, очаквах го, защото знаех за какво отива и какъв опит има. Стойка записа 5 победи, като най-трудна беше първата – срещу виетнамката. Но следващите четири срещи ги взе категорично и безпроблемно, особено на финала. Беше много убедителна на финала срещу туркинята. По-рано през лятото Стойка загуби от нея на квалификацията за Олимпиадата, когато и двете вече се бяха класирали, но в Токио категорично показа, че е една класа над нея. Стойка превъзхождаше всички на тази олимпиада с техника, с тактика и с издръжливост. За мен, се представи на много високо ниво.
- След като Ваш състезател спечели златен медал на Олимпийски игри, има ли какво да ми мотивира сега?
Целият ми живот е отдаден на бокса, но все още имам голяма мотивация да работя. Стига да съм здравословно добре, ще продължавам да водя тренировки. Вярвам, че и в момента в залата в спортното училище в Добрич има деца, които ще стигнат да големи състезания. Дано да се докажат.
Коментирайте
1 USD = 1.83233 BGN
1 GBP = 2.2729 BGN
1 CHF = 2.01134 BGN
