Валентин Василев: Автомобилната камара ще даде възможност на едни превозвачи да диктуват правилата на своите конкуренти

28.06.2018 г. 11:37:21 ч.
/
Валентин Василев: Автомобилната камара ще даде възможност на едни превозвачи да диктуват правилата на своите конкуренти
„Законопроектът за Автомобилната камара не е добър както за превозвачите на пътници, така и за превозвачите на товари. Тази бъдеща Автомобилна камара ще унищожи досега създадените автомобилни браншови организации”, коментира в ефира на радио "Добруджа" Валентин Василев, управител на „Пътнически превози”.
 Изведнъж се решава, че ще има нова структура, в която ще участват всички над 17 500 превозвачески фирми, но това членство ще бъде задължително. Задължителното членство не е най-демократичният начин за съюзяване на фирмите за защита на техните интереси, е мнението на превозвача.
„Изведнъж ще се получи, че колегите от товарния бранш ще трябва да решават проблемите на автобусните превозвачи, а те не ги познават. Тази камара ще се заеме с дейност, която не е присъща на бранша, а на държавата”, категоричен е Василев.
Един от основните проблеми на бранша, а и на фирмата, която Василев управлява, е липсата на кадри. Това може да доведе до невъзможност  за извършване на дейност, коментира още той.

 
- Г-н Василев, протести и контрапротести предизвика законопроектът за Автомобилната камара. Какво в него провокира недоволството у превозвачите?
 
Законопроектът е подготвен от група депутати и от превозвачи, които стояха в сянка. Според него, в ИА „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта има концентрирани огромни правомощия, което води до неефективност и е фактор за създаване на съмнителни практики. И тези вносители вкарват  този  законопроект, като, според него,  министърът на транспорта трябва да възложи правомощията относно лицензирането, спирането и  отнемането на лицензията  на бъдещата Автомобилна  камара. Аз лично считам, че този законопроект не е добър и затова протестираме. Той не е добър както за превозвачите на пътници, така и за превозвачите на товари. Лицето, което излезе пред цялата общественост като представител на превозвачите, е Любомир Столарски. Има и други, които не излязоха. В техните фирми има съсредоточен голям ресурс. Но всеки, който иска да получи повече информация, може да в потърси в интернет мрежата.
Тази бъдеща Автомобилна камара ще унищожи  досега създадените автомобилни браншови организации, които са създавани в последните  15-20 години. За това време всички ние, опитвайки се да защитаваме нашите интереси, сме създали различни сдружения. Там, където е имало общи цели, ние сме се обединявали и сме защитавали интересите на бранша. И изведнъж се решава, че ще има нова структура, в която ще участват всички над  17 500 превозвачески фирми. Това членство ще бъде задължително. Задължителното членство не е най-демократичният начин за съюзяване на фирмите в  защита на техните интереси. Има огромен дисбаланс в броя на фирмите, които превозват товари и тези, които превозват пътници. Има над 15 575  фирми за товари и само 1495  за превоз на пътници. При такова съотношение не може да бъде създадена структура, в която да има равнопоставеност. Изведнъж ще стане така, че колегите от товарния бранш ще трябва да решават проблемите на автобусните превозвачи, а те не ги познават. Това е и причината по–активни в искането на отмяна на проекта да бъдат превозвачите на пътници, а в насрочения контрапротест ще участват повече превозвачи на товари.  Тази камара ще се заеме с дейност, която не е  присъща на бранша, а е задължение на държавата. Държавата е длъжна да регулира отношенията в сектора. Приемането на този закон ще даде възможност на едни превозвачи да направят ръководни органи и да диктуват правилата на своите конкуренти. И тези конкуренти ще трябва да ги издържат, защото, според целите, които са залегнали в този проект, едва ли  не трябва да бъде създадена администрация, която да дублира дейността на Автомобилната администрация. Друг фактор, който дразни колегите, е, че предварително никой не казва колко ще струва тази издръжка. По темата с издръжката се говори с недомлъвки. Казва се, че ще се съберем и ще решим. Нормално е да се знае предварително, а не да се решава по-късно. Аз съм убеден, че браншови организации не се правят насила. Няма как да се приеме от голяма част от бранша едни „по-умни” колеги да подготвят всичко - да запазят име, да намерят лоби в парламента и да се  опитат да прокарат закон, който да поставя всички останали в зависимост. Няма как да не бъдеш поставен в зависимост, когато твоят лиценз зависи от твоя „по-силен” колега.
 
- Какво следва оттук нататък?

Това, което следва, вече е започнало. След като бе разпоредено изтегляне на  законопроекта, се  надявам  вносителите да се съобразят с това. Добре е да не се смесват интересите на  автобусните превозвачи с интересите на товарните превозвачи. Ако има окрупнени структури, то една част от тях трябва да се заеме с проблемите на едните превозвачи, а друга - с тези на другите. Там, където имат общи цели и интереси, да се обединяват. Браншовите съюзи трябва да намерят демократична  формула за обединение, защото и в пътническия бранш има различни  проблеми. Едни са проблемите  при превозите до Черноморието от останалите градове, други са проблемите в по-малките населени места  и т. н. Хубаво е всички колеги да се съберат и да намерят решение за създаване на един съюз. Да се създаде една конфедерация или съюз. Когато има проблеми, то те съвместно, с представителите на транспортното министерство, да се решават. Държавата е тази, която трябва да реши проблемите. Досега всички сме се справяли с проблемите. Говори се за съмнителни практики.  Но пък не се е чуло, че те са при лицензирането на фирмите. По-скоро те се срещат при свидетелствата за управление. Държавата трябва да си свърши работата.  Не съм съгласен с този законопроект и ще направим всичко възможно да отстояваме интересите на нашите членове.
 
- Как колегите Ви в областта гледат  на този проблем? Какви са техните коментари?

Никой от колегите в областта  не би подкрепил такъв законопроект. В областта има около  400 превозвача. 300  от тях са за товари и около 50 са фирмите, които превозват пътници. Съотношението не е равнопоставено.
 
- Споменахте, че проблемите на превозвачите са много и сериозни. Кои от тях бихте откроили?
 
В последните години един от основните проблеми е свързан с липсата на превозвачи категория Д. Желаещите да придобият правоспособност в тази категория непрекъснато намаляват. Професията на автобусния шофьор не е престижна. Има повече отговорности и по-ниско заплащане. Всеки сега ще каже: Ами, дайте им пари. Да, но нашите клиенти са едни от най-бедните в обществото - ученици, възрастни граждани, хората,  живеещи в селата. Всяко село иска да бъде обслужвано. Цената на билетите е в рамките на обществено допустимата граница.
 
- Как обслужвате дестинациите, след като има дефицит на шофьори? Срещате  ли трудности?

Все още не сме стигнали до там да не можем да обслужваме дестинациите си. Но, може би, след време ще се стигне и до този проблем. Ако колегите, които са в пенсионна възраст, все още се чувстват добре и работят сега, в един момент ще решат да се оттеглят. И тогава  ние няма да успяваме да си изпълняваме договорите. Изискванията към автобусните превози  непрекъснато се повишават, растат цените на горивата. Растат и заплатите, но не с темповете, с които би се искало на хората. Това е огромен проблем. Вече в общините има села, които нямат превозвачи, защото тази дейност не покрива разходите, които се правят. Затова бих си позволил да кажа на  общините, че  трябва да започнат да си правят финансови разчети за финансиране на тези дейности. Държавният бюджет заделя определени средства, които не са малко, но са нужни още толкова. Към момента сумата е около 30 милиона за цялата страна. Понякога държавата казва, че социалната политика по места е проблем на съответните места. Възложител не е държавата, възложител е съответната община. Нормално е, който поръчва определени превози, да мисли как те ще бъдат финансирани. Единият начин за финансиране е това да се случва от билетите, но пък тяхната цена вече е стигнала своя максимум. Липсата на пари е основният и голям проблем. Ако той не намери разрешение, след няколко години до някои села няма да има транспорт. Нашата фирма има договори до 2021 година. Ако след тази година няма достатъчно шофьори, няма да има кой да кара автобусите.
Тази професия, както всички останали, може да бъде привлекателна, когато упражняващият я получава адекватно на отговорния труд възнаграждения. Всеки шофьор вози около 20 пътници и носи отговорност за тях. Проблемът е, че не можем да отнесем заплатата на шофьора върху потребителя, защото и потребителят не е добре и той няма пари. Оказва се, че попадаме в един омагьосан кръг. Има европейски регламент, според който на изпълнителите на такива обществени услуги се доплаща дори до 5% рентабилност. У нас този регламент е  перифразиран, но до сумата, с която разполагаме. В бъдеще време  ситуацията в обществения транспорт няма да бъде добра, ако не се променят някои неща сега.

Коментирайте
Подобни новини
Д-р Москова: Липсата на достатъчно педиатри е в основата на проблемите с пациентите
Д-р Москова: Липсата на достатъчно педиатри е в основата на проблемите с пациентите
Кристина Димитрова: Не ни пускат в ефир, като че ли нашето поколение се слага на по-заден план
Кристина Димитрова: Не ни пускат в ефир, като че ли нашето поколение се слага на по-заден план
Кметът Йордан Йорданов: Искаме да задържим младите хора в Добрич
Кметът Йордан Йорданов: Искаме да задържим младите хора в Добрич
Християн Христов, директор на ЦЗПЖ: Имам много какво да дам на Добрич и на това място
Християн Христов, директор на ЦЗПЖ: Имам много какво да дам на Добрич и на това място



Яндекс.Метрика