Венеция, Флоренция и Рим без туристи - красиви и пусти, губят поне 7 млрд.

 
Италианците се наслаждават сами на полупразните си музеи и галерии. Наследниците на древните римляни продължават да се наслаждават на воля на богатството си от шедьоври. Градовете на изкуството Венеция, Флоренция, Рим, Торино и Милано дишат с пълни гърди без туристическия поток, който заливаше по-рано Ботуша. Сега обаче го няма заради ограниченията за пътуванията, свързани с епидемията от коронавирус. В същото време за тези пет града всичко това означава 34 млн. по-малко нощувки на чужди туристи
през 2020 г., или поне 7 млрд. евро загуби за туризма. 4,9 млрд. евро от тях ще бъдат нереализирани печалби за хотелските структури, ресторантите и услугите, свързани с туризма.
Тревожните данни съобщи тези дни Конфесерченти, италианската асоциация на фирмите от индустрията, туризма и услугите, свързани с него.
Най-мрачни са перспективите за Венеция,
която през последните години се хранеше основно с печалбите от богатите туристи от Америка и Далечния изток. Всеки, който е бил там, е виждал как гондолите возеха предимно богаташи от тези страни из каналите. Днес много от гондолиерите разхождат семействата си заради липса на туристи от чужбина. Предвижданията са, че до края на годината Венеция ще регистрира 13,2 млн. нощувки по-малко. Това означава, че няма да бъдат реализирани печалби за поне 3 млрд. евро. 
Венеция губи най-много от спада в чуждия туризъм.
Вторият в черната класация на губещите е Рим. Разходката из Вечния град сега е като в музей на открито, в който вие сте единствените зрители и посетители. За италианската столица предвижданията са за поне 9,9 млн. нощувки на чужденци по-малко. Или с други думи, поне 2,3 млрд. евро няма да влязат в джобовете на хотелиерите, ресторантите и свързаните с тях услуги.
Флоренция, така любима на американските туристи и на любовта им по изкуството, тази година ще изкара без тях. Общо в града на Медичите ще бъдат регистрирани поне 5 млн. нощувки по-малко, което значи 1,2 млрд. евро по-малко печалби за туристическата индустрия. 

Коментирайте