Венета Ненкова от Рим: Нека използваме този труден момент и да преосмислим живота си

18.03.2020 г. 16:32:30 ч.
/
Венета Ненкова от Рим: Нека използваме този труден момент и да преосмислим живота си
Венета Ненкова е от Добрич, но живее в Рим от 1990 година. По образование е културолог, но е специализирала и журналистика, и арт мениджмънт. В Рим е завършила театрална режисура. В Италия обаче съдбата я отвежда в  медийното пространство, където работи в българската секция на националното радио Rai International до неговото закриване, а след това и като сътрудник в Радио Ватикана. За известно време е главен редактор на вестника на българите в Италия „България експрес”, който излиза до 2007 г.
Паралелно с журналистиката започва да се занимава с екскурзоводска дейност и не след дълго става  лицензиран екскурзовод за Рим и Ватикана. През 2014 г., заедно с други български родители, основава Културна асоциация “Паралел 43”, занимаваща се с администриране на българско  училище “Асен и Илия Пейкови” – най-голямото българско учебно заведение в Италия, със седалище в Рим. Занимава се и с научна, и преводаческа дейност. Венета Ненкова е чест и предпочитан събеседник на медийна група „Добруджа” по различни теми.

 
 - Вени, здравей! Къде те намираме, вероятно вкъщи?
Няма да е новина, ако ви съобщя, че Италия е блокирана. Но както чета в медиите, България е последвала този пример. Така че засега всички сме си вкъщи. Това обаче не означава, че сме във ваканция. Продължаваме да работим. Както знаете, аз съм в сферата на туризма, а това е една сфера, за която не се вижда перспектива поне в следващите 6 месеца. Туризмът в Рим е на колене. А Италия е туристическа страна и със сигурност ще загуби много работни места. Това ще окаже много сериозно влияние върху икономиката не само тук, но и по целия свят.
- Как се отнасят италианците към разпоредените мерки за сигурност и безопасност?
В началото, когато започна да се говори за тази епидемия, честно казано, много хора не вярваха, че кризата би могла да се развие до такъв мащаб. Изглежда почти фантастично, като в американски филм, това, което ни се случва, но уви – ние сме съвременници на един такъв сюрреалистичен сюжет. Трябва да кажа обаче, че италианците са сравнително дисциплинирани. Всички видяхте и това, че не са народ, който лесно изпада в депресия – винаги намират начини да комуникират, дори и от балконите. Пеят се песни, дават си кураж взаимно и общо взето мога да кажа, че се спазват мерките за сигурност. Когато се излиза, е само в краен случай. Хората, които имат домашни любимци, може да се каже, че са късметлии в този момент, като дори има случаи на съседи, които вземат кучета назаем, за да могат да излязат малко и да подишат чист въздух.  
- Каква е ситуацията с образователния процес? Вие ръководите и българското училище в Рим – затворихте ли, имате ли дистанционно обучение?
В момента нямам работа в сферата на туризма, но за сметка на това имам много работа в сферата на образованието, защото трябваше много бързо да реагираме и да обучим нашия персонал – преподавателите, в използването на тези нови системи за дистанционно обучение. В началото доста се поизплашиха самите преподаватели, както и ние самите, че няма да откликнат на нуждата да се преподава дистанционно, но трябва да си призная, че останах много приятно изненадана, когато всички колеги, независимо от възрастта, откликнаха. Отворихме две виртуални класни стаи, в които преподавателите влизат по график и провеждат своите уроци. Мога да кажа, че през първата седмица посещаемостта беше около 70 процента, надявам се да се увеличава с времето.
От една страна тези дистанционни програми ще ни помогнат в бъдеще да развием още повече нашите български училища, тъй като в Италия има много българи, но те са разпръснати из цялата страна, не сме концентрирани на определени места, както в Англия например, или други държави, където има обособени български квартали. Така че аз виждам лъч светлина в този труден момент.
- Италианците са религиозни, вярващ народ – търсят ли упование в Бог?
Интересното е, че, както и в България един от каналите на БНТ започна излъчването на видео уроци, което е похвално, италианците много отдавна имат такива религиозни канали, неделната литургия на Папата всяка седмица се излъчва директно по Раи 1, по този начин се осъществява духовният растеж на хората. Така че църквата в Италия отдавна е направила организация и който е по-религиозен, може да си гледа месата, литургията от вкъщи.
- Последният път, когато разговаряхме, беше след посещението на Папата в България. Тогава Българската православна църква се държа доста неадекватно. Сега по същия начин от Църквата призовават хората, които не са болни, да влизат в храмовете, да се молят и т.н. Виждате ли нещо нередно в това?
Не сме ние хората, които можем да решим по какъв начин БПЦ ще продължи своята работа. Не ми се струва редно да ги критикувам, защото това са дела, които касаят лично Църквата. Аз винаги съм казвала, че трябва да правим разликата между църква, вяра и религия. Това са три напълно различни неща. Църквата е институцията и тя е съставена от хора. Затова и носи в себе си както положителните, така и отрицателните качества на хората.
За съжаление, хората, които работят в църквата, въпреки че носят всички тези религиозни одежди, това не означава, че са съвършени, напротив – те грешат като всички останали хора.
Така че да оставим духовниците сами да решат каква да е тяхната роля в тази извънредна ситуация, но, моето мнение е, че трябва малко повече да наблюдават какво се случва по света и как реагират другите Църкви. Това, което мен най-много ме притеснява е, че православната църква си действа по нейния си път, но тя сама не може да функционира без хората. Трябва да си направят една равносметка дали вървят по правилния път.
- Накрая Ви предоставяме възможност да се обърнете към близките си тук в Добрич. Какво бихте им пожелали, искате ли да ги посъветвате нещо, да ги предупредите?
На всички мои близки и приятели, на всички добричлии пожелавам първо да са здрави, след това да бъдат отговорни. Нека използваме този момент на застой, за да преосмислим собствения си живот. Да направят онези неща, които не успяват да свършат в нормалния си ежедневен, забързан живот. Пожелавам на всички да използват времето сега и да се усъвършенстват духовно. Да се опитаме да бъдем малко по-добри, по-толерантни, защото това, което най-много ме стряска всяка година, когато се връщам в България, е все по-голямата липса на толерантност. Нека се опитаме да бъдем малко по-добри, по-перфектни хора – сега имаме възможност да направим това.

Коментирайте
Подобни новини
Стопанска академия „Димитър А. Ценов” откри Локален офис за дистанционно и продължаващо обучение в гр. Добрич
Стопанска академия „Димитър А. Ценов” откри Локален офис за дистанционно и продължаващо обучение в гр. Добрич
Актьорът Стефан Киров на 85 години, 200 роли и 5000 представления: Да спрем да се оплакваме и да намираме силата в себе си
Актьорът Стефан Киров на 85 години, 200 роли и 5000 представления: Да спрем да се оплакваме и да намираме силата в себе си
Мариян Жечев: Спадът в приходите на Община Шабла е с 10-15% за последните 2 месеца
Мариян Жечев: Спадът в приходите на Община Шабла е с 10-15% за последните 2 месеца
Д-р Светозар Байчев: Близо 330 000 лв. дариха добруджанци на МБАЛ-Добрич
Д-р Светозар Байчев: Близо 330 000 лв. дариха добруджанци на МБАЛ-Добрич



Яндекс.Метрика