Весела Тотева: Истината е нещото, което ни прави свободни и способни да вземаме решения

13.04.2018 г. 10:23:36 ч.
/
Весела Тотева: Истината е нещото, което ни прави свободни и способни да вземаме решения
Весела Тотева е на 45 години, родена е в София. Има деца - дъщеря на 27 години, която живее в Лондон, и син на 10 години. Журналист е от 2000 година. Работила е в различни телевизии, сред които бТВ и Нова за различни продукции и външни продуценти.
Осем години от живота си Весела е тежко зависима от „вещицата“ на наркотиците – хероина. С наркотиците започва, когато е на 21 години и дъщеря й е на 3 години.
В жестока борба тя успява да се освободи от робството на дрогата и променя живота си. Преди две години написва „Падение и спасение” - книга за пътя към бездната и обратния път нагоре, за младата жена - вече успешен професионалист и майка на две деца, преборила една от най-страшните зависимости.

 
Авторът на книгата „Падение и спасение – изповедта на една хероинова наркоманка“ Весела Тотева гостува в Добрич по покана на Превантивно–информационния център по наркотични вещества.  Тотева се срещна с ученици от целия град, които изпълниха зала „Добрич”, за да чуят разказа на човек, успял да се измъкне от наркозависимостта. Срещата бе част от общинската кампания „Бъди здрав“. В началото зам. - кметът д-р Емилия Баева благодари на Тотева, че е посетила и нашия град, за да покаже, че от зависимостта може да се излезе. Самата Весела Тотева призна, че за първи път говори пред толкова голяма аудитория в такава голяма зала.
„Явно си е струвало чакането. Не дойдох по-рано, защото сте много далеч от София и ми беше много сложно идването“, сподели Тотева. Тя поиска учениците да й задават въпроси. Уточни, че могат да я питат за всичко, защото за нея няма тема „табу”.
„Причината да напиша книгата беше моята дъщеря Валентина, която в университета в Лондон, се запознава с няколко момичета. На едно от тях приятелят е бил в тежка наркозависимост от хероин. Тя им разказала моята история. И те заявили: майка ти трябва да напише книга за това, защото много малко хора в днешно време са успели да преборят някакъв тежък момент, през който са преминали. Тя трябва да сподели това с колкото се може повече хора, защото много малко хора говорят истината в днешно време. Аз никога не съм имала проблем с истината и със споделянето. За мен никога не е било проблем да разказвам за периода от 8 години, в който съм била наркоман. Винаги съм вярвала, че истината е нещото, което ни прави свободни и ни прави способни да вземаме решения. Написах тази книга и след написването и започнах да обикалям градове. Не мислех, че наркотиците са такъв проблем. Мислих си, че в момента никой не взима наркотици, защото не е модерно. Аз нямах в обкръжението си деца в тийнейджърска възраст и изобщо не очаквах това, с което се сблъсках. От всички разговори с деца и учители разбрах, че проблемът е много грамаден. Много по-голям, когато аз вземах преди 15 години“, каза Тотева. Тя обърна внимание на учениците, че измъкването от наркотиците е изключително трудно и единици са тези, които са успели да продължат напред, след като са спрели с употребата на хероин.

 
- Г-жо Тотева, вече повече от година обикаляте страната и се срещате с ученици. Явно сте приела това като кауза…
Да, така е. След като издадох книгата „Падение и спасение”, започнаха да ме канят от  Превантивно–информационните центрове по наркотични вещества в различните общини. Досега съм обиколила повече от 15 града. Добрич много го отлагах, защото ми е много далеч, но най-накрая дойдох. Кауза е, защото за тази година и половина видях, че проблемът е много голям, че тийнейджърите взимат ужасно много наркотици. Разбрах, че лицето на употребата и на разпространението се е променило много от това, което аз помня по мое време. Разбрах, че голямата част от родителите, учениците и учителите нямат информация. Всъщност, не знаят какво се случва. Те не знаят какво взимат децата, а самите те не знаят какво е това, което взимат. Понеже цял живот се занимавам с информация, смятам, че да си информиран е свобода. Това, което аз правя, е да разказвам. Информирам хората, които искат да знаят какво са наркотиците, какво е робството от наркотиците, какво е да си зависим и какво се случва в момента на пазара.
- Самите ученици как реагират и кой въпрос по-често Ви задават: „Как сте започнала?” или „Как сте се спасила?”?
Задават най-различни въпроси. Самите деца са много различни. Аз си мислех, че е голяма разликата между децата в София и в провинцията. Оказа се, че не е така. По-скоро в отделните райони са различни. Децата са жадни за информация. Тя е много оскъдна или по-скоро не е добре поднесена в интернет. Тя не е достоверна и не е близка до тях. За децата всичко е интересно. От това дали ме е боляло, когато съм си правила татуировка, до - имало ли е ситуация да излагам на смърт дъщеря си. Винаги срещите са се превръщали в дискусии, защото децата са много любопитни. Преди Добрич бях във Враца и цял ден прекарах там с три различни възрасти ученици. На всяка среща аз говоря едно и също, но това ми направи впечатление, че различните възрасти  задават различни въпроси.
- Притесняват ли се да говорят за това, че са употребявали?
Да, не говорят. Казват: „Една моя приятелка”. Винаги разбирам, че става въпрос за конкретното момиче или момче. Притесняват се, но аз мисля, че не толкова от мен, колкото от съученици и учители. Това е проблем, който никога няма да стане лесен за говорене, особено в нашата страна. Според мен, ние сме много тясно скроени и мисленето ни е много провинциално, като в случая не разделям нещата на София и друг град. Просто много трудно говорим за нелицеприятните неща, а наркотиците са точно такова.
- Имате ли обратна връзка за това какво се случва след срещите, имало ли е ефект?
Това е много трудно. Който ми пише, аз му отговарям. Но обратна връзка нямам.  Според мен, тук имаме „всяко чудо – за три дни”. За мен това не е превенция. Аз го правя, защото не искам да отказвам на хората, които ме канят – общинските съвети по наркотични вещества. Това са общински структури. Според мен, държавата нищо не прави по темата „превенция”. Затова направих и фондация, и се боря, и се мъча. Но аз съм сама и всичко, включително финансирането, е много трудно. Според мен, превенцията трябва да е много по-честа, с персонифицирани хора, които децата познават. Да бъде с едни и същи деца, които да ти станат близки, за да могат да научат за проблема и да се образоват. Защото, както казах по-рано, страшно много са се е променили начинът на употреба и начинът на разпространение. Вече не е дилърът, който стои в градинката, а вече е ученикът, съседът по чин. Продава се и се купува по интернет. Синтетичните наркотици са много евтини и са навсякъде заради беднотията и мизерията в България, кой ли не бърка в мазето си. Всъщност, децата ни не знаят какво взимат. Могат от едно нещо да умрат, има такива случаи. Затова казвам, че тези срещи са полезни, но не са достатъчни.
- Тоест, трябва да има много хора като Вас, които да се срещат с деца и да говорят за проблема…
Не, трябва да има програма. Тя трябва да влезе в образователната система, защото децата са в беда, наистина. Не трябва да има хора като мен, защото  хората като мен, които са били зависими и са спрели, не са склонни да говорят. Това трябва да влезе в учебния план. Трябва  и учителите, и родителите да се образоват, за да могат да помагат. Защото, като станат зависими тези деца, вече е късно. Затова казвам, че няма превенция. За тази година и половина прочетох какво ли не по въпроса и установих, че нищо не се прави, затова не съм оптимист. Аз ще правя каквото мога. Вече се снима филм по книгата. Надявам се да може да се прожектира безплатно навсякъде, но трябва да има подкрепа от държавата. Неправителственият сектор е безсилен, защото нито има достатъчно финансиране, нито има отворена врата за тази тема.

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика