Заплахите пред демокрацията в Европа 25 години след падането на Берлинската стена

09.11.2014 г. 09:14:00 ч.
/ ИА Добруджа
Заплахите пред демокрацията в Европа 25 години след падането на Берлинската стена
Падането на Берлинската стена преди 25 години премахна най-очевидните политически и икономически различия между Западна, от една страна, и Централна и Източна Европа, от друга.
Днес бившият соцлагер представлява трансформиран и интегриран в Европа и в глобалната икономика регион. Някои държави постигнаха достатъчно високи нива на БВП, които ги наредиха на по-ниските стъпала в статистиката на европейските доходи и успяват да се изкачват нагоре. За да усетят разликата, хората разполагат с възможности и хоризонти, които преди са били надопустими. Стандартът и начинът на живот е фундаментално променен. Всички тези промени обаче се случиха бавно и постепенно и затова лесно се подценява тяхната значимост, пише специализираното издание EUobserver.
Когато се разглежда ролята на претърпелите преход държави в редиците на развитите страни, много фактори трябва да се вземат предвид. Налице е и ефектът от глобалната финансова криза. Икономическият растеж е силно забавен, понякога се говори и за свиване. В този смисъл не е изненада, че в Централна и Източна Европа се усеща разочарование, обезверяване и желание за отдръпване от Европейската интеграция.
Не би било преувеличено да се каже, че в посткомунистическите страни демократичните ценности и сигурността често се оказват под въпрос.
В Унгария например тезата за "проваления преход", според която преминаването към демокрация е неуспешно и непълно, се превърна в претекст за редица реформи, които консолидираха властта в ръцете на партията на Виктор Орбан – "Фидес". Една от тях е създаването на комисия за медиен надзор, чиито членове се назначават от правителството и имат широки правомощия да регулират електронните и печатните медии. Втори пример е непрозрачното и хаотично приемане на нова конституция и изборно законодателство, които осигуриха оцеляването на огромното мнозинство на Орбан в парламента.
В Словакия премиерът Роберт Фицо също се възползва от социалното недоволство, породено от европейската дългова криза и блокира възложените от ЕС мерки за икономии. След това правителството се обяви против налагането на санкции срещу Русия заради анексирането на Крим. Опозицията беше изолирана от процеса на взимане на решения, а политическите назначения в съдебната власт продължиха. Водещият опозиционен вестник "Сме" беше продаден на компания, замесена в най-грандиозния корупционен скандал в историята на независима Словакия.
Собствеността на медиите и зависимостта от магнати с тъмно минало е проблем и в Чехия. През юни 2013 г. милиардерът и финансов министър Андрей Бабиш купи издателската къща, която издава два от най-влиятелните вестника в страната, провокирайки опасения от автоцензура и "олигархизацията".
В Румъния и България многобройните позитивни промени след приемането в ЕС постепенно избледняват на фона на институционализирана корупция и политизирани правосъдни органи. Румънската антикорупционна служба например направи завоалиран опит да декриминализира подкупите в парламента през 2013 г., което провокира съмнения за дългосрочния ангажимент на политическата класа към проблема. В България институционалните проблеми се задълбочиха от нестабилността на няколко поредни правителства – четири кабинета за последните две години. Проблем представляват и организираната престъпност, както и растящият интерес на Русия към страната като възможен маршрут за износ на руски газ.
Въпреки че Полша се оказа най-яростният защитник на украинската демокрация и дом на първия председател на Европейския съвет от Централна Европа, медиите в страната са все по-поляризирани и непрофесионални, а в правителството цари ендемична корупция, която често излиза наяве - в повечето случаи чрез изтекли записи, а не в следствие на официални разследвания.
Опитите за демократизация в посткомунистическа Европа очевидно достигнаха момент на несигурност, докато общественото недоволство увеличава подкрепата за популистите и демагозите, които паразитират върху теми като имиграцията, правата на религиозните общности, хората с различна сексуалност, абортите и др.
"Ние не успяхме да приемем западните ценности, например уважението към другите хора и към себе си. Искам да се научим да работим в екип" - така обяснява неуспехите на прехода в Източна Европа бившият полски премиер Ян Белецки по време на дискусия за новата роля на Централна Европа 25 години след трансформацията.
На фона на връщането на Русия на сцената като категоричен враг на либералните реформи и европейската интеграция, демокрациите в Европа, както новите, така и старите, трябва да положат повече усилия от всякога залагането на либерално-демократичните практики и институциите, които са техен гарант. Най-добрият начин това да се случи е оказването на подкрепа на гражданските общества в страните от бившия съветски лагер.
Успехът на протестите в Унгария срещу опита на правителството на Орбан да наложи данък върху интернет е ярък символ на това как движения от активни граждани могат да изиграят ролята на опора срещу авторитаризма.
Европейските институции и националните правителства трябва да работят заедно с гражданското общество, за да постигнат по-справедлива и ясна рамка за възможностите на всеки човек. Въпреки че ЕС гарантира свободата на движение, създаването на по-либерализиран и опростен трудов пазар би улеснило многократно борбата с безработицата, която в момента тежи най-много на Южна Европа. Освен това непрекъснато и ежедневно европейците трябва се връщат към задачада да се създаде вкоренено усещане за общо гражданство, което да преодолее съществуващите психологически бариери.
След 25 години е важно да се помни, че не беше неизбежно освобождаването на Централна Европа от комунизма, и че разпадането на Съветския съюз можеше да бъде далеч не толкова мирно и да нанесе много по-тежки щети върху Европа и перспективите ѝ за интеграция. От друга страна, разпадането на Югославия можеше да не е съпроводено с толкова тежък конфликт. Докато днес сме свидетели на поредния конфликт в региона на Източна Европа, е важно се припомня, че нито един изход не е неизбежен и че всяка развръзка зависи от преднамерените действия на лидерите и обществата, застанали зад тях.

Източник:Dnevnik.bg

Коментирайте
Подобни новини
ООН: Пандемията от COVID-19 влошава световните конфликти
ООН: Пандемията от COVID-19 влошава световните конфликти
Бившият испански крал Хуан Карлос напуска страната
Бившият испански крал Хуан Карлос напуска страната
В ОАЕ заработи първият ядрен реактор в арабския свят
В ОАЕ заработи първият ядрен реактор в арабския свят
Оттеглилият се папа Бенедикт XVI е сериозно болен след посещение в Германия
Оттеглилият се папа Бенедикт XVI е сериозно болен след посещение в Германия



Яндекс.Метрика