75 години след "Народния съд", какво знаем или защо не знаем (ВИДЕО)

„Народният съд каза своята дума!“Няма отговорност колкото и велика да е тя,която може да компенсира злополучието на един народ“. С това заглавие и подзаглавие открива броят си вестник „Добруджанска трибуна“ от петък,9 май 1945 година, само ден след  изпълнение на смъртните присъди постановени от т.н.Народен съд. Осъдените на смърт от Трети състав на народен съд гр.Варна са 18. Имената им са изписани в този брой на вестника. Но първо кой ги съди.:Председател на съда в Добрич е Иван Иванов Минчев.Членове-Цонко Стефанов, Димитър Стойчев,Вида Димитрова и Никола Хр.Ташев.
Присъдите са произнесени на 6 март 1945 година. 18 имена с обяснения за деянията им със смъртна присъда:
1.Иван Колев Карагьозов-като разузнавач, преследвал комунисти
2.Иван Делчев Георгиев-полицай преследвал нелегални
3.Георги Петров Митев-полицай, участвал в преследването и убийството на нелегален
4.Георги Колев Стоянов-стражар , преследвал нелегални
5.Петър Петров Найденов-полицейски началник в Тервелска околия
6.Ганчо Колев Ганчев- полицай участвал в разкриване на конспирация
7.Иван Петров Армутлийски- разузнавач от добричко полицейско комендантство
8.Георги Киров Табаков-кмет на село Стефаново ревностен крепител на съществуващия фашистки режим
9.Кръстю Стефанов Петров-полицай от Ген.Тошево участвал в преследване на партизани
10. Юордан Петров Опълченов- разузнавач от полицейско управление Ген-Тошево
11.Стоян Георгиев Тренев – полицай участвал в побой на партизани
12.Никола В. Баджаков- доброволно сътрудничил на фашистите
13. Боню Бонев Георгиев - дал сведения за нелегален
14.Марин Тодоров Иванчев-като комунист се сближил с колега, за да получи  сведения и се добере до нелегално събрание
15.Захари Георгиев Попов-началник на държавна сигурност Добрич, взел участие в акции
16. Любен Петров Станчев- журналист редактор на Добруджански глас , хулил СССР, англия и САЩ и допринесъл за въвличане на България във войната
17.Атанас Цветков Михайлов председател на фашистка организация“Млади бойци“
18.Димитър Георгиев Ашиков- доброволно се поставял в услуга на полицията и подавал сведения за нелегални
Не всички от гореизброените са били на разстрела на 8-ми март 1945 година на мястото на днешния кръст паметник. Има свидетелства за 11 убити там. Във вестника са изписани имената на 12 осъдени до живот, 13 души с присъди до 15 години затвор и др. на по 10,12,8 и по малко години лишаване от свобода.
Историкът Цветан Сашев припомня за историческите факти и останали свидетелства:
След 1990 година започва едно по-сериозно преосмисляне на темата за т.н.Народен съд. Все по труден става пътят  по следите на времето. Народният съд е един феномен към който тепърва ще се връщаме. Феномен със зловеща окраска. В Добрич, този феномен е по-специфичен и с това, че територията е била част от Румъния с малки прекъсвания от 1913 до 1940 година.  Срещу тези хора, които са привлечени и съдени не  е имало дори смислени обвинения. В много кратък период от време те са били част от българската държава по тази причина.Основните обвинения срещу тях в голяма степен са несъстоятелни.
Общият брой на привлечените като обвиняеми е 86. При произнасянето на присъдите 10 човека са оправдани.18 са осъдени на смърт. 12  са осъдени на  доживотен затвор, по 15 години получават 13 души, по 7 души по  10 години затвор  и т.н Цифрата е голяма за регион като нашия, където партизанско движение не е имало. И само 4 години е този период за който се отнасят обвиненията. За тези хора се знае малко, защото явно така ни е по удобно. Ако се разровим в тези мрачни територии ще ни заболи. Защото сред пострадалите от този процес  има и невинни. 

Процесът всъщност е политически в своята цялост.За по-голямата част  от осъдените няма сериозна обосновка защо са осъдени. От 76 човека получили присъди, обосновка има за 40.Не се знае с точност колко са екзекутирани.При произнасянето на смъртните присъди се упоменават 5 човека, които липсват. Има запазени свидетелства на хора които са били на разстрела и те казват, че убитите са били 11. Надяваме се с течение на времето да достигнем до истината. Знае се ,че тези които са екзекутори са били петима. Що се отнася до паметта, то през 1993 година се съставя инициативен комитет и пред 1996 се открива паметния кръст в Добрич на 11 май в присъствието на президента Жельо Желев.

Интересно от историята, че от този добрички съд не са съдени кметове и зам.-кметове. Ангел Черкезов е бил привлечен на централно ниво като обвиняем, но в последствие оправдан.112 човека са били привлечени като свидетели на процеса в Добрич. Всъщност процесът е фарс който продължава близо месец.


Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев със съдействието на РИМ-Добрич

Коментирайте