Адвокат Милен Кадикянов: Животът е истинското мерило за добър професионализъм, а не учебното заведение, което си завършил (АУДИО)

На 22 ноември своя професионален празник отбелязват българските адвокати. На тази дата, но през  1888 г., Петото Народно събрание на Княжество България приема първия Закон за адвокатите у нас. Още тогава, в лицето на политическата класа и на видния юрист д-р Константин Стоилов, младата българска държава осъзнава, че без адвокати не може да има  правосъдие и модерна държавност.
Да си адвокат е призвание, казва в деня на професионалния си празник адвокат Милен Кадикянов-председател на Адвокатската колегия в Добрич.
Адвокатурата, като съсловна организация, винаги се е държала адекватно и е заемала позиция по всички важни въпроси, свързани с живота и функциите на обществото и държавата, допълва той.
По думите му  тя прави всичко, което е по силите й,  но то би било много по-ефективно, ако има право и на законодателна инициатива, което всъщност е най-мощното оръжие. Когато, като адвокати, виждаме нещо нередно и искаме да проеменим или да заемем позиция, то  се налага да търсим лоби и подкрепа, за да бъде прокарано някое правило или промяна в закон, казва адвокат М. Кадикянов.
Като съсловна организация  считаме, че законите и наредбите по които работим, са добри и балансирани. Нашите интерсеси са защитени и това, което остава, е ние да се грижим за интересите на тези, които се обръщат към нас в търсене на помощ за решение на техните казуси.
Що се отнася до интереса към юридическото образование днес, адвокатът счита, че основното мерило за професионализъм е самия живот. Дори да си завършил най-престижното учебно заведение, това не е гаранция , че ще бъдеш добър юрист, казва той. По този повод няма нищо против многото учебни заведения в които се изучава Право. За разлика от мои колеги, считам, че е редно "на входа" да има равни възможносто за всички, които желаят да изучават тази наука.
В деня, в който празнува българската адвокатура, той припомня две имена, които силно светят в нейната история. Първото от тях е на Илия Цанов, защитник на оцелелелите ботеви четници, който със своята пламенна защита, успява да ги спаси от бесилото, и наказанието, което получават, е заточение в Диарбекир. Второто име, което заслужава почит и уважение, е това на д-р Константин Стоилов -автор на Закона за адвокатите през далечната 1888 година.

Аудио:

Коментирайте