България прахоса 2 млрд. лева за частично електронно управление

България вече е пръснала около 2 млрд. лева за изграждане на електронно управление и въпреки това не е напреднала особено. Естония, която е европейски лидер в е-управлението, е постигнала своя успех с 20 пъти по-малко средства - със скромните 25 млн. евро, или около 50 млн. лева. Парите са похарчени в приблизително един и същ период от време - в последните 15 г., когато и двете страни обявяват, че започват да работят за е-управлението.

От 2002 г. насам всяко българско ведомство си е поръчвало скъпи сървъри и скъп софтуер, за да стане ясно в следващите години, че продуктите са несъвместими и мрежите на различните администрации не могат да "разговарят помежду си". Балтийската държава е инвестирала 70% от сумата в техника, а софтуерните решения са били безплатни, защото са използвани програми с отворен код. Тези и още факти разкрива анализ на Българската стопанска камара, който сравнява напредъка на двете държави.

Въпреки колосалните инвестиции у нас държавните ведомства предлагат едва 2900 услуги, като повечето са елементарни - позволяват електронно подаване на документи и заявления, но общуването клиент - чиновник остава на хартия. В същото време в Естония е-управлението на практика е навсякъде - дори в училищата, в болниците и в аптеките, при гласуването. У нас пpинтepитe в министерства, агенции, общини и т.н. продължават да растат застрашително, докато в Естония админиcтpaцията работи онлайн и така пecти пo двa тoнa xapтия вcякa гoдинa.
Талин започва да гради е-правителство през 2001 г., внедрявайки електронни лични карти. Те са с чип - носител на персонални данни, т.е. играят ролята на електронен подпис и дават на гражданите достъп до всяка електронна услуга. У нас серия правителства отказват да направят тази важна реформа, но си правят всякакви дребни експерименти. През 2011 г. тогавашният кабинет на Бойко Борисов решава да внедри успешния естонски опит, но после нещата отново зациклят. И в момента 30% от администрациите в България не приемат електронно подписани документи. 98% от всички заявления за ползване на е-услуги са към пет държавни служби, сред които НАП, Инспекцията по трупа, кадастъра. В последната година едва 19% от българите са общували с администрацията онлайн - срещу 77% в Естония.

Коментирайте