Ръстът на заплатите и връзката им с производителността на труда да се обвърже с ясни критерии по европейския семестър и с еврофондовете. Това предложи президентът на КНСБ Пламен Димитров на семинар във Варна, съобщиха от пресцентъра на КНСБ.
България в момента е с най-лошите социални показатели в цяла Европа. По 8 от 12 индикатори страната ни има лоша оценка, в пет от тях е в най-тежката ситуация, обясни директорът на института за социални и синдикални изследвания Любен Томев.
От Конфедерацията настояват да се обърне внимание на социалното осигуряване на самонаетите лица, социалната защита и закрила на работниците. Европейският орган по труда трябва да се бори с трансгранични нарушения с трудовите, осигурителните и синдикални права. Чрез него работникът трябва да има възможност да поиска гаранция за своите права.
От Конфедерацията настояват от Европейската комисия и за колективни трудови договори, с които заплатите да са по-високи. На един отработен час (заплата плюс осигуровки) в България за 2017 г. се е заплащало 5.1 евро, докато за другите страни в ЕС е 23.1 евро. Високите нива на минимална работна заплата (МРЗ) са в Люксембург, Ирландия, Холандия, Белгия, Франция, Германия и Великобритания. Средните равнища на МРЗ са в Испания, Словения, Малта, Гърция, Португалия, докато ниските нива на МРЗ са в България и Полша.
Средната месечна работна брутна заплата в България за изминалата 2017 г. е 542, докато нетната е 423 лв.
За Дания средната месечна брутна работна заплата за 2017 г. е 5191 евро, докато нетната - 3270 евро. В Люксембург брутната заплата е 4412 евро, нетната - 3159 евро. В Холандия брутна заплата - 2855, нетна - 2155. За Естония, брутна заплата - 1221, нетна заплата - 957. В Словакия брутната заплата - 980, нетна - 748. В Унгария брутна заплата - 955, нетна - 635 евро.
От КНСБ настояват и за общ подход и съгласие в Европейския съвет за две нови директиви - Директива за изравняване на семейния и трудов живот и Директива за предвидимите и прозрачни условия за труд. Най-важното и за двете директиви e да се даде точно определение за дефиницията работник, кой е работникът и какви са неговите права.
Димитров обясни, че в социалната сфера също има какво да се направи с поне четири ключови аспекта, които са важни не само за българските, но и европейски граждани.
Става въпрос за Директивата за командировани работници, която има противоречиви измерения с българските, полските и румънски работници, които получават закрила по отношение само на минималните стандарти на колективното договаряне.
България в момента е с най-лошите социални показатели в цяла Европа. По 8 от 12 индикатори страната ни има лоша оценка, в пет от тях е в най-тежката ситуация, обясни директорът на института за социални и синдикални изследвания Любен Томев.
От Конфедерацията настояват да се обърне внимание на социалното осигуряване на самонаетите лица, социалната защита и закрила на работниците. Европейският орган по труда трябва да се бори с трансгранични нарушения с трудовите, осигурителните и синдикални права. Чрез него работникът трябва да има възможност да поиска гаранция за своите права.
От Конфедерацията настояват от Европейската комисия и за колективни трудови договори, с които заплатите да са по-високи. На един отработен час (заплата плюс осигуровки) в България за 2017 г. се е заплащало 5.1 евро, докато за другите страни в ЕС е 23.1 евро. Високите нива на минимална работна заплата (МРЗ) са в Люксембург, Ирландия, Холандия, Белгия, Франция, Германия и Великобритания. Средните равнища на МРЗ са в Испания, Словения, Малта, Гърция, Португалия, докато ниските нива на МРЗ са в България и Полша.
Средната месечна работна брутна заплата в България за изминалата 2017 г. е 542, докато нетната е 423 лв.
За Дания средната месечна брутна работна заплата за 2017 г. е 5191 евро, докато нетната - 3270 евро. В Люксембург брутната заплата е 4412 евро, нетната - 3159 евро. В Холандия брутна заплата - 2855, нетна - 2155. За Естония, брутна заплата - 1221, нетна заплата - 957. В Словакия брутната заплата - 980, нетна - 748. В Унгария брутна заплата - 955, нетна - 635 евро.
От КНСБ настояват и за общ подход и съгласие в Европейския съвет за две нови директиви - Директива за изравняване на семейния и трудов живот и Директива за предвидимите и прозрачни условия за труд. Най-важното и за двете директиви e да се даде точно определение за дефиницията работник, кой е работникът и какви са неговите права.
Димитров обясни, че в социалната сфера също има какво да се направи с поне четири ключови аспекта, които са важни не само за българските, но и европейски граждани.
Става въпрос за Директивата за командировани работници, която има противоречиви измерения с българските, полските и румънски работници, които получават закрила по отношение само на минималните стандарти на колективното договаряне.
Коментирайте
1 USD = 1.82822 BGN
1 GBP = 2.2865 BGN
1 CHF = 2.00413 BGN
