Грамотността не се изчерпва с умението да четем и пишем, а включва способността да прилагаме знанията си и да общуваме ясно и пълноценно. Това заяви в студиото на медийна група „Добруджа“ Иванка Михайлова, преподавател по български език и литература в СУ „Димитър Талев“ в Добрич. Гостуването ѝ е седмица преди началото на новата учебна година, а поводът е Международният ден на грамотността, отбелязан на 8 септември.
По думите ѝ резултатите на българските ученици от международното изследване PISA не са изненада, тъй като и при предишни изследвания се наблюдават относително слаби резултати. Сред причините тя посочи различията между формата на изследването и този, с който учениците са свикнали в българската образователна система, както и недостатъчната мотивация на част от тях.
Михайлова подчерта, че не бива всички ученици да бъдат поставяни под един знаменател. По думите ѝ има много мотивирани деца с високи постижения в състезания и олимпиади, които продължават да развиват знанията и уменията си.
Според преподавателката проблем е и натрупаната инерция в образованието, при която често се акцентира върху теоретичните знания и тяхното възпроизвеждане, вместо върху способността те да бъдат прилагани в различни ситуации. Именно това е свързано и с функционалната грамотност.
„Функционалната грамотност е много важна – не просто да знаеш правилата, а да можеш да ги прилагаш“, коментира Михайлова. Тя отбеляза, че езиковата култура е пряко свързана със способността човек да изразява ясно и точно своите мисли.
Влияние върху отношението на децата към четенето и образованието оказва и семейната среда. Когато детето вижда родителите си да четат и да уважават учителите, това създава различно отношение към книгите и ученето. Според Михайлова примерът на възрастните е от съществено значение.
Тя не приема твърдението, че съвременните деца изобщо не четат. По думите ѝ сред учениците има много млади хора, които четат книги, включително в училище. Наред с традиционните книги те използват електронни издания и аудиокниги, което също може да бъде начин за насърчаване на интереса към четенето.
Четенето не е само забавление, а начин за натрупване на знания и житейски и социален опит. То развива умението човек да борави с думите, да използва езика точно, ясно и богато и да изразява своите мисли.
За изграждането на траен интерес към книгите и езика е необходима връзка между учители, ученици и родители, смята Михайлова. Според нея учителят трябва първо да изгради доверие с учениците и едновременно с това да покаже своята компетентност, за да разберат те, че придобиването на знания ще им помогне да бъдат успешни.
Михайлова е категорична, че навиците за четене, мислене и самостоятелно решаване на задачи трябва да се изграждат от ранна възраст. Колкото по-късно започне този процес, толкова по-трудно е той да бъде постигнат в гимназиалния етап.
Въпреки тревожните резултати от международните изследвания тя смята, че няма основание постоянно да се твърди, че в българското образование нищо не работи. Успехите на български ученици в международни олимпиади и състезания показват, че страната ни разполага с потенциал да подобри и резултатите си в областта на четивната и функционалната грамотност.
Интервю на Галина Бозукова и Стефан Калев
По думите ѝ резултатите на българските ученици от международното изследване PISA не са изненада, тъй като и при предишни изследвания се наблюдават относително слаби резултати. Сред причините тя посочи различията между формата на изследването и този, с който учениците са свикнали в българската образователна система, както и недостатъчната мотивация на част от тях.
Михайлова подчерта, че не бива всички ученици да бъдат поставяни под един знаменател. По думите ѝ има много мотивирани деца с високи постижения в състезания и олимпиади, които продължават да развиват знанията и уменията си.
Според преподавателката проблем е и натрупаната инерция в образованието, при която често се акцентира върху теоретичните знания и тяхното възпроизвеждане, вместо върху способността те да бъдат прилагани в различни ситуации. Именно това е свързано и с функционалната грамотност.
„Функционалната грамотност е много важна – не просто да знаеш правилата, а да можеш да ги прилагаш“, коментира Михайлова. Тя отбеляза, че езиковата култура е пряко свързана със способността човек да изразява ясно и точно своите мисли.
Влияние върху отношението на децата към четенето и образованието оказва и семейната среда. Когато детето вижда родителите си да четат и да уважават учителите, това създава различно отношение към книгите и ученето. Според Михайлова примерът на възрастните е от съществено значение.
Тя не приема твърдението, че съвременните деца изобщо не четат. По думите ѝ сред учениците има много млади хора, които четат книги, включително в училище. Наред с традиционните книги те използват електронни издания и аудиокниги, което също може да бъде начин за насърчаване на интереса към четенето.
Четенето не е само забавление, а начин за натрупване на знания и житейски и социален опит. То развива умението човек да борави с думите, да използва езика точно, ясно и богато и да изразява своите мисли.
За изграждането на траен интерес към книгите и езика е необходима връзка между учители, ученици и родители, смята Михайлова. Според нея учителят трябва първо да изгради доверие с учениците и едновременно с това да покаже своята компетентност, за да разберат те, че придобиването на знания ще им помогне да бъдат успешни.
Михайлова е категорична, че навиците за четене, мислене и самостоятелно решаване на задачи трябва да се изграждат от ранна възраст. Колкото по-късно започне този процес, толкова по-трудно е той да бъде постигнат в гимназиалния етап.
Въпреки тревожните резултати от международните изследвания тя смята, че няма основание постоянно да се твърди, че в българското образование нищо не работи. Успехите на български ученици в международни олимпиади и състезания показват, че страната ни разполага с потенциал да подобри и резултатите си в областта на четивната и функционалната грамотност.
Интервю на Галина Бозукова и Стефан Калев
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
