В началото на новата година в предаването „Младите на Добруджа“ ни гостува Деян Дженков. Той е на 25 години, от Добрич, и повече от 4 години развива акордеонна школа за малки и големи в родния си град. Уроците му се помещават в сградата на Народно читалище „Йордан Йовков“, а освен търпелив и взискателен преподавател, той е и талантлив музикант.
След като завършва 12-и клас в местното училище по изкуства, той избира да продължи своето висше образование в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ( АМТИИ) – проф. Асен Диамандиев, гр. Пловдив.
В момента е студент в ШУ „Епископ Константин Преславски“, където за последна година специализира магистър по „Педагогика на обучението по физическо възпитание и спорт в училище“.
Най-малкия му ученик в школата по акордеон е на шест, а най-големият – на шейсет години. Това, на което Деян Дженков се опитва да ги научи, е да работят в екип и винаги да се подкрепят.
Освен музиката младият учител обича да спортува тенис на маса, футбол, да гледа телевизия, както и да се разхожда сред природата.
- Кога за първи път се срещна с акордеона? И защо избра точно този инструмент?
Моят прадядо беше акордеонист. И може би това са първите ми наблюдения и впечатления от този инструмент. Родителите ми също имаха голяма роля да се насоча към акордеона. Те решиха да започна образованието си в училището по изкуствата „Св. Климент Охридски“. Ако трябва да съм честен, в началото нямах кой знае какъв интерес, не ми харесваше да свиря на акордеона. Но с годините интересът все повече се повишаваше, отделях все повече време и труд, започнаха концертите, конкурсните изяви, което ми даде допълнителна мотивация.
- Кое ти беше най-трудно в началото, когато правеше първите стъпки с акордеона?
Четенето на ноти ми беше най-трудно. Но ако трябва да съм честен, в началото не влагах достатъчно труд и старание. Това сега го забелязвам в по-малките деца.
- Освен на акордеон, умееш ли да свириш и на други музикални инструменти?
Умея е силно казано, но да речем, че имам някакви общи познания по пиано, което е част от средното и висшето образование. В последно време имам увлечение по ударните инструменти.
- След завършване на средното си образование избираш Академията в Пловдив, където продължаваш да изучваш музиката и акордеона. Какво ти дадоха годините, прекарани в Пловдив?
Избрах Пловдив заради Академията, но и заради множеството фолклорни оркестри и събори, с които е популярен този район. Но нещата не се случиха по начина, по който аз си ги представях. До този момент не се бях отделял за по-дълго време от дома и семейството ми. Първият семестър ми беше много трудно, бях пред отказване. Очакванията ми бяха, че ще свиря много, ще мога да се изявя, но всичко беше насочено предимно върху теоретичната част.
В Пловдив имах щастието да случа на изключителен преподавател в лицето на Ангел Маринов. Той не ни беше само преподавател, а мога да кажа – приятел. Помагаше ни изключително много, и до ден днешен продължава да го прави. Той беше причината да не се прибера още първия семестър и вероятно да приключа с акордеона.
А и Пловдив не ме грабна като град. Много е красив, има много възможности, но през цялото време на образованието си повтарях, че веднъж да завърша, ще се връщам в Пловдив само като турист.
В Добрич съм роден, чувствам, че тук е моето място и целта ми беше – каквото и да завърша като образование, да го работя в Добрич.
- Какво ти дава възможността да бъдеш преподавател и да работиш с деца, а и възрастни любители, които искат да се научат да свирят на акордеон?
Сбъдва ми се една мечта. Да се занимавам с това, за което съм учил. Това е работата, която винаги съм искал да работя.
- Трудно ли е да си учител в днешно време?
Със сигурност не е лесно, но аз лично не изпитвам трудност, напротив – бих казал, че ми е много интересно. Музиката е една такава материя, че няма човек, който да я изучил от край до край. Всеки се учи от най-ранна детска възраст до последния ден, в който се занимава с музика.
Подходът ми към всеки е индивидуален, всеки час е различен. По-големите имат интерес към акордеона и при тях нещата се случват малко по-лесно, докато към най-малките съм по-взискателен.
Но винаги се старая да науча децата да ценят и да се стремят към хубавото, към качественото. Да имат вкус към нещата, естетика към музиката и към възможностите, които предлага акордеонът.
- Би ли издал какво си запланувал за тази година, след като през миналата доведе в Добрич световно известният виртуоз Петър Ралчев? Преди това майсторски клас проведе и друг голям музикант Пламен Димитров.
Акцентът в работата ми ще бъде акордеонният състав, който създадохме през миналата година. Благодарение на този състав изграждаме една среда, учим се на екипност. На това уча и децата – ако успяваме, ще успяваме заедно. Уча ги да бъдат единни, да не се делят, да бъдат за пример.
След като завършва 12-и клас в местното училище по изкуства, той избира да продължи своето висше образование в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ( АМТИИ) – проф. Асен Диамандиев, гр. Пловдив.
В момента е студент в ШУ „Епископ Константин Преславски“, където за последна година специализира магистър по „Педагогика на обучението по физическо възпитание и спорт в училище“.
Най-малкия му ученик в школата по акордеон е на шест, а най-големият – на шейсет години. Това, на което Деян Дженков се опитва да ги научи, е да работят в екип и винаги да се подкрепят.
Освен музиката младият учител обича да спортува тенис на маса, футбол, да гледа телевизия, както и да се разхожда сред природата.
- Кога за първи път се срещна с акордеона? И защо избра точно този инструмент?
Моят прадядо беше акордеонист. И може би това са първите ми наблюдения и впечатления от този инструмент. Родителите ми също имаха голяма роля да се насоча към акордеона. Те решиха да започна образованието си в училището по изкуствата „Св. Климент Охридски“. Ако трябва да съм честен, в началото нямах кой знае какъв интерес, не ми харесваше да свиря на акордеона. Но с годините интересът все повече се повишаваше, отделях все повече време и труд, започнаха концертите, конкурсните изяви, което ми даде допълнителна мотивация.
- Кое ти беше най-трудно в началото, когато правеше първите стъпки с акордеона?
Четенето на ноти ми беше най-трудно. Но ако трябва да съм честен, в началото не влагах достатъчно труд и старание. Това сега го забелязвам в по-малките деца.
- Освен на акордеон, умееш ли да свириш и на други музикални инструменти?
Умея е силно казано, но да речем, че имам някакви общи познания по пиано, което е част от средното и висшето образование. В последно време имам увлечение по ударните инструменти.
- След завършване на средното си образование избираш Академията в Пловдив, където продължаваш да изучваш музиката и акордеона. Какво ти дадоха годините, прекарани в Пловдив?
Избрах Пловдив заради Академията, но и заради множеството фолклорни оркестри и събори, с които е популярен този район. Но нещата не се случиха по начина, по който аз си ги представях. До този момент не се бях отделял за по-дълго време от дома и семейството ми. Първият семестър ми беше много трудно, бях пред отказване. Очакванията ми бяха, че ще свиря много, ще мога да се изявя, но всичко беше насочено предимно върху теоретичната част.
В Пловдив имах щастието да случа на изключителен преподавател в лицето на Ангел Маринов. Той не ни беше само преподавател, а мога да кажа – приятел. Помагаше ни изключително много, и до ден днешен продължава да го прави. Той беше причината да не се прибера още първия семестър и вероятно да приключа с акордеона.
А и Пловдив не ме грабна като град. Много е красив, има много възможности, но през цялото време на образованието си повтарях, че веднъж да завърша, ще се връщам в Пловдив само като турист.
В Добрич съм роден, чувствам, че тук е моето място и целта ми беше – каквото и да завърша като образование, да го работя в Добрич.
- Какво ти дава възможността да бъдеш преподавател и да работиш с деца, а и възрастни любители, които искат да се научат да свирят на акордеон?
Сбъдва ми се една мечта. Да се занимавам с това, за което съм учил. Това е работата, която винаги съм искал да работя.
- Трудно ли е да си учител в днешно време?
Със сигурност не е лесно, но аз лично не изпитвам трудност, напротив – бих казал, че ми е много интересно. Музиката е една такава материя, че няма човек, който да я изучил от край до край. Всеки се учи от най-ранна детска възраст до последния ден, в който се занимава с музика.
Подходът ми към всеки е индивидуален, всеки час е различен. По-големите имат интерес към акордеона и при тях нещата се случват малко по-лесно, докато към най-малките съм по-взискателен.
Но винаги се старая да науча децата да ценят и да се стремят към хубавото, към качественото. Да имат вкус към нещата, естетика към музиката и към възможностите, които предлага акордеонът.
- Би ли издал какво си запланувал за тази година, след като през миналата доведе в Добрич световно известният виртуоз Петър Ралчев? Преди това майсторски клас проведе и друг голям музикант Пламен Димитров.
Акцентът в работата ми ще бъде акордеонният състав, който създадохме през миналата година. Благодарение на този състав изграждаме една среда, учим се на екипност. На това уча и децата – ако успяваме, ще успяваме заедно. Уча ги да бъдат единни, да не се делят, да бъдат за пример.
Коментирайте
1 USD = 1.80361 BGN
1 GBP = 2.28258 BGN
1 CHF = 1.98461 BGN
