Димитър Маринов: Валентин Андреев – Рафе беше моят ментор в театъра (ВИДЕО)

Целта на това турне в страната е представянето на тези две книги, но и срещите ми с българската народност. Вярвайте ми, няма нищо по-зареждащо да усетиш истинските хора, които не са част от нашата индустрия, които имат нужда просто да се докоснат до мен, но най-вече аз от тях, каза в студиото на медийна група „Добруджа“ актьорът Димитър Маринов. По думите му разликата между малкия и големия град, е, че в „малките градове живеят големите хора“.

Чувствам се неудобно, когато ме наричат звезда. Звездите са на небето. Ние си ходим по земята. По принцип аз съм доволен от това, което бях си поставил като цел и мечта и доказах на себе си, че мога да бъда „голяма риба в голяма вода“. Това удовлетворение ми стига, каза още актьорът, който е първият българин стъпил  на сцената на оскарите, благодарение на филма „Зелената книга“. Той призна, че това не е била цел или мотивация за него.
За мен не беше цел да получа награда или да покоря Холивуд, каза Маринов, като припомни, че преди да се пробва в Меката на киното, близо 9 години е бил театрален артист в САЩ. За мен сцената е истинското удоволствие. Едва, когато бях на 45 години, една група прекрасни млади български актьори, започнаха да ме навиват за това и тогава тръгна всичко. Колкото и да ми е приятно и да работя професионално пред камера, кино, телевизия, сцената ми липсва, признава Маринов.

Относно книгите „Към сцената“ и „Към екрана“, той казва, че и двете са добри, но винаги трябва да се започва с „Към сцената“. Един актьор се създава, израства и обработва на сцена. Киното е просто една техника. Това е като всеки друг актьорски бранш. И пантомима, и клоунада, и куклено майсторство. Това са различни техники, но в основата винаги е стоял актьорът на сцената, посочва той.

Маринов определя като своята най-голяма роля в театър, тази на Джакомо Казанова. Не само актьорски беше изключително предизвикателна и провокираща. Аз говорих на четири езика, отделно пеех опера, джаз интерпретации, танци, движение, пантомима, имаше дори и парцали монолози. Играех три различни възрасти на Казанова. И в финалната част, играех и неговият слуга. Беше не само комедия, драма, трагедия, движение, танц. Това беше една, може би, мечтана роля за всеки един актьор.
 
Цигулката ми даде основата като човек, като професионалист - закон, дисциплина, чувство за отговорност, постоянство. Класическата музика ме научи точно на това да имаш отговорност за това партньорство, когато работиш в екип, каза още Маринов.
Срещите си с млади хора в страната в момента Маринов определя като мисия. Аз съм баща на две деца – на 12 и 19-годишен. И от двамата разбрах, че детето има нужда от две неща - структура и любов. А тази „свобода“, която им се дава, с различни подаръци, не помага, защото родителите бягат от отговорност.

Цялата мисия, която аз имам в този период от моя живот, е посветена на децата и мисля, че в момента набира скорост и мощ. Дори една искра да дам на един млад талант. Дори да го накарам поне за момент да се замисли. Това ми стига, защото изтървахме вече две генерации, каза актьорът, който заради обиколката си в страната за срещи с млади хора е отложил  началото на снимките на нов холивудски екшън, в който ще си партнира със Скарлет Йохансон. От екипа на продукцията са се съгласили да отложат със седмица снимките заради българския актьор, чиято роля е писана специално за него, защото на 24 юни той има ангажимент в Хасково.

Маринов е много доволен от участието си в българската продукция „Гунди – легенда за любовта“. Това, което му е направило впечатление е била организацията и професионализма от всяка гледна точка. Всички бяхме като едно семейство. И това, което за мен беше най-трудно, е да се сработя с моите български колеги, защото аз не съм работил с нито един от тях. Този филм си беше американска продукция, категоричен е актьорът, като изрази съжаление, че филмът не отличен с нито една награда.
 
Маринов разкри, че в края на 80-те години е работил с актьора Валентин Андреев – Рафе. Бяхме заедно с Рафе във Видинския театър, като сме участвали заедно в 3-4 представления.
Това беше моят ментор в театъра. Вальо беше този, който ми даде духа, осъзнаването, какво всъщност е да си актьор, сподели Димитър Маринов.

Той определи това, което се случва в момента в Лос Анджелис като „едно безумие от гледна точка и на двете страни“. По думите му нелегалната емиграция в САЩ за последните 4 години е надминала всякакви норми.
 
Интервю на Севдалина Сарандева и Стефан Калев

Коментирайте