Добруджанската диня е най-сладка, убеден е младият производител на дини Аксел Ахмед. От дини не са забогатява, категорични са анкетираните бостанджии, но хората купуват сладкия плод всеки ден и то от определени места. Добрич е опасан от динени пазари. По всички пътища извън града и вътре има разположени сергии. Търговията тази година тръгнала от 80 стотинки и то с вносни дини. Сега вече динята -добруджанка е завзела пазарите и цената и е 50 ст. на килограм. Лесно можете да я различите по шарката. Село Пчеларово се оказва най-големият производител в околността. Три месеца са необходими на плода да узрее и да стигне до потребителя. Няма човек, който да не обича диня, а за малчуганите се оказва и любим плод.
3 август е Световният ден на динята. Около 92% от масата на динята е вода – това е най-високият процент сред плодовете, заради което тя може да утоли не само глад, но и жажда. Празникът се празнува най-вече в Съединените щати..
В различните райони в България, динята се нарича още карпуз, любеница или бостан. Според възприетата класификация на земеделските култури тя е плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност. Смята се, че динята произлиза от Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие. Кореновата система достига до 2 м. дълбочина и 3 м. диаметър. Стъблото е стелещо се, с 3-4 скелетни разклонения, които са овласени. Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената. В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия.
3 август е Световният ден на динята. Около 92% от масата на динята е вода – това е най-високият процент сред плодовете, заради което тя може да утоли не само глад, но и жажда. Празникът се празнува най-вече в Съединените щати..
В различните райони в България, динята се нарича още карпуз, любеница или бостан. Според възприетата класификация на земеделските култури тя е плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност. Смята се, че динята произлиза от Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие. Кореновата система достига до 2 м. дълбочина и 3 м. диаметър. Стъблото е стелещо се, с 3-4 скелетни разклонения, които са овласени. Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената. В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия.