До десетина дни започва масовата жътва в Добруджа. На малко места в района вече се жъне ечемик. Хладната пролет се отрази не само на реколтата от плодове, но и на пшеницата. Притеснение в следващите дни будят вероятните високи температури и вятър, които биха намалили времето за узряване на пшеницата и наливане на зърното. Това каза за медийна група „Добруджа“ Радостина Жекова – председател на Добруджански съюз на зърнопроизводителите. Днес тя присъства на официалния старт на жътвената кампания в страната, който бе даден в района на Видинско.
Жекова обясни, че очакванията, като цяло в страната, са за по-ниски добиви в сравнение с 2024 г. На фона на хладния и доста дъждовен на много места в страната месец май, се надаваме на среден добив от 500-600 кг. от декар пшеница, а при ечемика - първата култура, която се зажънва, от 600 до 700 кг. от декар, коментира тя и добави, че около 700 кг./дка е и добивът при ечемика, който вече се жъне в Добруджа.
Конкретно за нашия район, според председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, картината с добивите отново ще бъде пъстра, подобно на 2024 г. През дъждовния май на места са паднали количества от 80 - 90 л./кв. м., а на други едва по 10 - 15 л./кв. м. Трябва да се има предвид и голяма площ на обработваемата земя в Добруджа. Освен това обичайно в крайморските общини трудно достигат до по-добри добиви. А в последните години зърнопроизводителите в Шабленско имаха доста стресови ситуации.
Тази година са по-малко площите, засети с царевица, като в страната, така и конкретно в Добруджа. Повече са обаче площите с есенниците и със слънчоглед, каза още Радостина Жекова. По думите ѝ предвид засушаването и високите температури през юли в последните години, царевицата се оказва трудна и скъпа за отглеждане зърнена култура. Добивите бяха ниски и миналата година. Затова са и по-малко площите с царевица през 2025 г.
Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите не се нае с прогноза за цените на зърното тази години. Твърде много са факторите, които влияят в световен мащаб. Пример за това са войните в различни точки по света. Повечето от тези фактори не могат да бъдат предвидени в развитие, но със сигурност ни очаква една трудна година по отношение на търговията със зърнено-житните и маслодайните култури, смята Жекова.
Тя добави, че зърнопроизводителите в България продължават да усещат тежестите на „зелената“ политика на ЕС със същата сила, което ги прави неконкурентноспособни.
Жекова обясни, че очакванията, като цяло в страната, са за по-ниски добиви в сравнение с 2024 г. На фона на хладния и доста дъждовен на много места в страната месец май, се надаваме на среден добив от 500-600 кг. от декар пшеница, а при ечемика - първата култура, която се зажънва, от 600 до 700 кг. от декар, коментира тя и добави, че около 700 кг./дка е и добивът при ечемика, който вече се жъне в Добруджа.
Конкретно за нашия район, според председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, картината с добивите отново ще бъде пъстра, подобно на 2024 г. През дъждовния май на места са паднали количества от 80 - 90 л./кв. м., а на други едва по 10 - 15 л./кв. м. Трябва да се има предвид и голяма площ на обработваемата земя в Добруджа. Освен това обичайно в крайморските общини трудно достигат до по-добри добиви. А в последните години зърнопроизводителите в Шабленско имаха доста стресови ситуации.
Тази година са по-малко площите, засети с царевица, като в страната, така и конкретно в Добруджа. Повече са обаче площите с есенниците и със слънчоглед, каза още Радостина Жекова. По думите ѝ предвид засушаването и високите температури през юли в последните години, царевицата се оказва трудна и скъпа за отглеждане зърнена култура. Добивите бяха ниски и миналата година. Затова са и по-малко площите с царевица през 2025 г.
Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите не се нае с прогноза за цените на зърното тази години. Твърде много са факторите, които влияят в световен мащаб. Пример за това са войните в различни точки по света. Повечето от тези фактори не могат да бъдат предвидени в развитие, но със сигурност ни очаква една трудна година по отношение на търговията със зърнено-житните и маслодайните култури, смята Жекова.
Тя добави, че зърнопроизводителите в България продължават да усещат тежестите на „зелената“ политика на ЕС със същата сила, което ги прави неконкурентноспособни.