Драгомил Георгиев: Всеки един от нас в своя живот е едно изречение

17.05.2018 г. 10:47:28 ч.
/
Драгомил Георгиев: Всеки един от нас в своя живот е едно изречение
Седмица преди Деня на българската просвета и култура поканихме в студиото на Медийна група „Добруджа” преподавателя по български език и литература в Езикова гимназия „Гео Милев” Драгомил Георгиев.
 
- Г-н Георгиев, явявате ли се Вие – учителите,  пазители на българския език? Намирате ли време в училище, за да говорите на учениците за българското „А”, „Б”?
Нашата задача като учители по български език и литература е да съхраняваме това богатство. Да възпитаваме децата, че въпросът не е да са непрекъснато с телефон в ръка, а същественото е ти самият да чувстваш в себе си това желание, потребността все повече и повече да създаваш свой текст. Всеки един от нас в своя живот е едно изречение. Започваме да пишем това изречение с нашето раждане и е хубаво в ежедневните срещи, които правим с децата, с родителите, да говорим за това съвършенство на нашия език. Класиците са ни завещали да пазим своя род и език.
 
- Доколко от отделния учител зависи какво ще преподава в часовете? Доколко учебниците Ви помагат в това да сте пазители на хубавия български език?
Спомням си преди много години на една преподавателска научна конференция, когато се изправи един колега и изказа едно максимално позитивно мнение. „На нас не ни трябват учебници!”, каза той, при което цялата зала изтръпна. Как така не ти трябват учебници, какво ще правиш без тях? Но той много елегантно и възпитано се обоснова, че действително е така. Ще дам и още един пример с Гимназията за древни езици и култури в София. Там, когато те назначават на работа, за да започнеш учебната година, искат да представиш свой собствен учебник. Ако нямаш такъв – не влизаш в час. Тези примери поставят сериозно въпроса доколко са ни необходими учебниците, от които вечно сме недоволни и нещо не ни достига в тях. А причината е много дълбока – учебниците се пишат от академични преподаватели, които не са ежедневно в училище, сред децата. Може да си много добър методист, но не се изправяш пред учениците. Не срещаш погледите им, не може да усетиш онова, което ги терзае самите тях. Затова учебниците трябва да се пишат от учителите – това е ежедневната практика. Нека да бъдат определени темите и авторите, оттам нататък всеки учител да си работи.
- Има ли учебник, под който и Вие бихте се подписали?
Има, разбира се. Не съм на принципа да бъдеш краен критикар. Но тези учебници трябва да бъдат подкрепени с едно творческо приложение. Защото учебниците са написани от български академични преподаватели, които обаче държат твърде много на теоретичното и хиперболизират езика на науката. Няма го онова познание на детската душа. Много често учениците ми споделят, че не разбират нещо от учебника. Каква е ролята на учебника в такъв случай, след като учениците не разбират написаното в него?
Друг сериозен въпрос, който трябва да се постави, е свързан с разпространението и хартията. Например, учебникът  по литература за 8-и клас тежи сигурно килограм и половина, направен от свръхлуксозна тежка хартия. Затова е учебник – по него да се водят записки, да се подчертава по-важното… А ние сме в ситуация, сякаш държим в ръцете си свръхлуксозни енциклопедии или списания. Кому е потребно това? Държавата ли е много богата? Хората ли имат много пари?
- Г-н Георгиев, ощетени ли са, по-скоро осакатени ли са учениците от развитието на технологиите? Т. нар. шльокавица и непрекъснатото чатене променя ли представата им за българския език?
Осакатяване не бих казал. Ако се върнем назад, сигурно и нашите учители биха казали, че сме били осакатени. Аз съм по-умерен, защото всеки опит да се противопоставяме на новите технологии е обречен на неуспех. Напротив – нека технологиите да навлизат активно. Те са потребни, важни, въпросът е оттук нататък как да успеем едновременно с това да запазим и индивидуалната работа с текста, създаването на свой личен текст.
- Възпитавате Вашите ученици така, че да четат и съвременна българска литература. Водите ги на премиери на книги, на театрални постановки. По какъв начин това се отразява на работата им в часовете?
 Аз съм дълбоко убеден в това, защото самият аз съм възпитан от такива учители – широко скроени, с отношение към културата. През цялото ми следване това ми беше мечтата. Когато започна учителската си практика – да съхраня това и да го продължа. Образованието не е онова, което е написано в учебника. Иначе бихме се превърнали в сухари, елементарни хора. Ще подготвим единствено бележкари, хора, които се вълнуват единствено от оценката, а това е един от пороците на съвременното българско образование и буквално го смазва. Напротив – колкото по-отворено е образованието, толкова по-добре.
Затова и настоявам учениците всеки месец да подготвят и да ми представят по един свой текст – написан от тях самите. И ето още един пример, като споменах по-отворено образование. Може да е по учебната програма – учим за Дон Кихот, може да пишеш за Дон Кихот или за произведение, което сме изучавали през първия срок. Но, когато ме попитат дали могат да пишат за съвременна литература, винаги отговорът ми е: „Разбира се.” И не е вярно, че младите не четат. В момента навлиза един огромен поток от тийнейджърска литература, която е много интересна. Преди два дни бях в една книжарница и говорих със служителите там – много четат младите хора, търсят и чакат да излезе поредното заглавие. Но аз съдя и по себе си – виждам много млади хора в библиотеката.
- Опровергавате твърдението, че младите хора не четат книги?
Самото твърдение е древно, колкото създаването на света. Никога по-старото поколение не е било доволно от младите хора след себе си. Некоректно е всички млади хора да бъдат поставяни под общ знаменател. Да, някои от младите хора не четат. Но някои четат, при това доста.
При едно от гостуванията си в Добрич акад. Антон Дончев, който е много добър приятел на нашата гимназия, на среща с гражданите в Огледалната зала се изправи и няколко минути говори как младите хора не четат. След края заведох няколко ученици при него, за да си поговорят за съвременната литература и авторите. Когато приключиха, акад. Дончев ме извика: „Драгомиле, откъде ги намери тези ученици? Говориха ми за романи, които даже аз не съм чел.” Затова казах, че не бива да се абсолютизира.
- Как бихте продължили фразата „И ний сме дали нещо на света, на вси славяни книга да четат”…
Дали сме и ще даваме. Ние сме на Балканите – между Изтока и Запада, но сме по-близо до Изтока. А той е изграден върху една основа – трябва да даваш. И колкото повече даваш, толкова Бог ще ти даде достатъчно и ще ти се зарадва. Нека да даваме – доброта, любов, благост, човечност.

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика