Етнограф: Обредността на Сирни заговезни носи древна християнска символика и вяра

Седмицата след Месни заговезни до Сирни заговезни се нарича Сирница или още Сирна неделя. Това е времето в което на масата намират място сирене, мляко,  масло, яйца и други млечни продукти. Този празник има своите езически корени, защото идва с пролетното събуждане и с възраждането на природата и носи надеждите на стопаните за здраве и плодородие, както и мечтите на младите за любов и щастливо задомяване,  казва по този повод  етнографът Лена Кирилова. Празникът  съдържа няколко  основни обредни моменти, които са запазени и до днес. Един от най-важните е Прошка. Обичаят е повсеместно разпространен и запазен до ден днешен. Според легендата, на Сирница небето и земята си прощават, за това трябва да го направят и хората. Прошка искат по-младите от по-старите, младоженците от кумовете и т.н.  Искането на прошка е  ритуал при който  всички забравят лошите чувства и гордостта и взаимно си прощават. От древността хората са вярвали, че тогава, когато хората си простят, то едва тогава ще им прости и Бог, допълва Кирилова.  На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си и така да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Великден. А в човешки план, прошката е символ на благородство и вътрешен мир.  
Магията на Сирница е свързана и с красотата на огнените шарки. Огънят, толкова характерен за празника, е символ на  плодородие, защита и любов, допълва още етнографът. Народът вярва, че колкото по-високи са огньовете на земята, толкова по-ясен знак ще дадат те на небето, а тези, които прескачат огън го правят, за да се пречистят от лошото и греховете.
Кукерските игри са разпространени в цяла Добруджа. Тяхната цел е свързана с прогонване на злото. Участниците в този древен обичай са само мъже, които облечени  в  пъстроцветие от маски, дървени саби, чанове, престилки и други и обхождат домовете на хората, за да пожелаят здраве и плодородие за хората и добитъка.
Веселието и радостта съпътстват целия празничен неделен ден, когато е кулминацията на седмицата, но вечерта те се прехвърлят и затварят само в кръга на семейството, казва още Лена Кирилова.  За празничната вечер е много характерна  обредната трапеза, на която задължително трябва да има баница със сирене, яйца, риба, бяла халва. Към семейната радост се прибавя и ритуалът хамкане -  на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. По-късно, по изгарянето на конеца се гадае за плодородие, дълголетие, сватба или деца в семейството. Всеки един от елементите на обредността на този ден носи своята древна предхристиянска символика и вяра, казва още етнографът Лена Кирилова.

Коментирайте